Проф. Иво Христов, народен представител от БСП, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
– Бил ли е президентът Доналд Тръмп невинен наблюдател на метежа от 6 януари срещу Капитолия? Отрицателния отговор очевидно ще се старае да докаже историческият втори процес за импийчмънт срещу бившия държавен глава на Америка по обвинение в подстрекаване на смъртоносния щурм. Във Вашингтон Сенатът заседава като съд по импийчмънт и много на заден план остава спорния факт за противоконституционността: бивш президент да бъде подлаган на такава процедура. Действителен процес или политическо шоу, какви цели преследват неговите инициатори, какво смятат, че ще постигнат при различните сценарии на неговия финал? Поканих за анализ политолога проф. Иво Христов, народен представител от БСП. Проф. Христов, в историята на САЩ има само четири случая на процеси по импийчмънт, два от които са водени срещу Тръмп. Нито един друг президент или федерален служител не е бил подлаган на това два пъти. Защо Тръмп и защо го съдят след края на мандата му?
– Защото Тръмп е грешка на системата, която може да се превърне в системна грешка. И защото чрез евентуален успешен импийчмънт тази грешка няма да бъде повторена, т.е. на него ще му се забрани да заема държавна служба до края на живота си и по този начин „лошият“ пример ще бъде прекратен веднъж и завинаги. Това поне предполагам е мотивът, надеждата на тези, които организират този импийчмънт.
– Ще бъде ли признат за виновен Доналд Тръмп при окончателния вот, който вероятно ще се проведе идната седмица?
– Струва ми се не, тъй като сама вие казахте във вашия анонс, че демократите нямат мнозинство, все още републиканците преобладават в този Сенат, така че това няма да се случи. Но аз не изключвам и трети импийчмънт в някакво обозримо бъдеще при ново съотношение на силите в Сената, тъй като политическата вендета срещу Тръмп и тръмпизма тепърва започва.
– Проф. Христов, какво ще се случи във вариантите ако Тръмп бъде оправдан или ако бъде осъден? Какви процеси ще се отпушат в Америка?
– Само лека корекция – той не може да бъде оправдаван и не може да бъде осъждан. Вие казахне, че сенаторите могат да бъдат като съдебно жури, но „като“ не е съд.
– Тяхното решение какво може да бъде?
– В този смисъл решението на Сената няма правната характеристика на съдебна присъда. Така че това по-скоро няма да се случи е моята прогноза, макар че всичко е възможно, но поне на този етап фактите сочат обратното. Аз въобще не изключвам оттук нататък серия от съдебни процеси срещу Тръмп или членове на неговото семейство, което е елемент от един по-голям процес, – той вече започна – на лов на вещици срещу новия стар вътрешен или външен политически курс на страната.
– Ако импийчмънтът не успее, има ли други законови процедури за ограничаване на възможността на експрезидента да участва отново в избори?
– Формално не, но мисля, че той ще бъде оплетен, както Гъливер, ако си спомняте, в Страната на лилипутите с много и различни дела от всякакъв характер – наказателен, граждански, административен, по същия начин, по който той беше оплетен от ден първи на своя мандат като президент на САЩ, за да се получи това, че той всъщност нито за секунда не можа да има възможност да реализира всички идеи, които той и екипът зад него имаха като намерение да извършат, тъй като, както вече ви казах в началото, с метафората: системната грешка Тръмп беше системно недоглеждане в политическото и икономическото статукво. Такива грешки трябва да се наказват.
– Какво означава процесът за новия президент Джо Байдън?
– Означава реванш срещу политическия му опонент, който ако си спомняте, му остави едно писмо в Белия дом – „Джо, ти си знаеш, аз победих“. Така е наистина, това е писмото.
– Въпросът е: дали „Джо си знае“?
– Естествено, че си знае. Проблемът е, че всички знаят, а всички се правят, че не знаят. Нещо повече, дори вече забелязвам в медийното пространство, че започват да се приравняват едва ли не с отрицателен знак, водещ едва ли не и до наказателна отговорност две неща – поставянето под съмнение на генезиса, произхода, размера на Ковид кризата с поставянето под въпрос на легитимността на президентските избори, което е интересно равенство. Не сме го учили в училище, че едното е равно на другото, когато имаме две несъизмерими неща.
– А с какво си го обяснявате това равенство и кой го е родил? Т.е. то как попада в медийната среда?
– Да не се поставят под въпрос политико-властнически резултати от последните избори и от там – от сега съществуващото вече властово статукво във Вашингтон. От това са заинтересовани огромно количество актьори от всякакъв характер – политически, икономически и т.н., не само в САЩ, но в света като цяло. И по този начин всъщност да се пресече всеки опит за опит дори за критика в публичното пространство. А по втория въпрос, за Ковида, днес разбрах, че един от представителите на фамилията Кенеди – тази нещастна, прокълната фамилия – бил забранен в „Инстаграм“, ако не се лъжа, за това, че е поставил под въпрос официалната версия за Ковид и надеждността на ваксините. Та така, ние живеем в едно от най-свободните времена.
– Казвате го с ирония?
– Очевидно. Очевидно, обаче трябва да обяснявам иронията, защото в този плосък свят – това също е ирония – вече сложните метафори са неразличими не само в българското общество, което е безнадеждно пропаднало по пътя на оварваряването, но и в световен мащаб, за съжаление.
– Проф. Христов, българското общество е миниатюра на световните процеси, но кой се интересува днес от миниатюри и метафори?
– Никой. Проблемът е, че самите българи също не са заинтересовани от дълбинното обяснение на процесите, които се случват в нашата страна. Ние бележим все по-големи рекорди по пътя на политическата, социална и културна деградация. И вече съвсем сериозно и отговорно мога да кажа, че нашата страна не я чака нищо добро.
– Какво представлява този процес сега във Вашингтон – политическо шоу за назидание и запълване на времето или върху него се градят по-сериозни очаквания? Ако да – какви са те?
– По-сериозните очаквания се изразяват в следното: първо – елиминиране на политическия противник, без право да участва отново в мача, елиминирането на Тръмп, на самата персона Тръмп и неговите поддръжници с елемент на назидание, смачкване на опонента в лицето на Републиканската партия, за да може тя в следващия политически цикъл да извади удобен за системата кандидат и въобще да има едно системно съобразено поведение. Вие много добре знаете, че самият Тръмп не е член на Републиканската партия. През цялото време той имаше опозицията не просто само на своите политически опоненти от демократите, но и широка опозиция вътре в самото сърце на Републиканската партия. Много сериозно се заговори, че за първи път са възможни, че са налице обществено-политически предпоставки, ако щете и психологически в Америка, за това, че може да възникне трета партия с масова електорална база – т.нар. тръмпистка, което да постави под въпрос установеното двупартийно статукво в страната, което съществува вече близо 200 години. Това, разбира се, не може да бъде допуснато. Така че импийчмънтът, който е съмнителен от юридическа и конституционна правна гледна точка, не коментирам другите му измерения, той преследва една много важна задача, превантивна – никога повече да не се поставя под въпрос характера и естеството на политическото и социално-икономическо статукво в Америка. Това е залогът на този импийчмънт. Той, разбира се, по-скоро няма да успее, макар че, пак казвам, всичко е възможно. Но самото, както вие споменахте във вашия анонс, двукратно провеждане на процедура по импийчмънт срещу действащ президент и срещу президент, който вече не е действащ, екс президент, показва размера на уплахата и реакцията. Такава реакция не е имало, толкова нервна, бих казал, на политическото статукво, на т.нар. „Вашингтонско блато“ може би от времето на Никсън. Срещу Никсън дори не беше задействана процедура по импийчмънт – както си спомняте, той си подаде оставката само при размахването на плашилото за импийчмънт. Та така.
– Каква поредица от кризи за Америка и света задава тоя импийчмънт, защото той определено ще отпуши кризи – и в Америка, и в света?
–Ами тези, които го организират, смятат, че по-скоро ще запушат кризи, а не, че ще открият кризи. Те нямат толкова сложно мислене. Вие видяхте и в анонса на Байдън, когато той произнесе реч вече засягаща външните приоритети на страната, че всъщност това е още от същото, още от същото, което администрацията на Обама предлагаше на публиката два мандата. Даже самият състав на администрацията на Байдън в една значителна степен е повторение на администрацията на Обама.
– Да, това са вторите цигулки от тази администрация.
– Има една малка, но много важна обаче особеност. Не знам дали обърнахте внимание, държавният секретар Блинкен онзи ден го каза – че всъщност политиката, която администрацията на Тръмп е водила спрямо Китай, в позхода си е вярна.
– И това какво показва?
– Това показва нещо много важно, а именно, че всъщност фундаменталното противопоставяне между Китай и САЩ е отвъд персоналното различие, отвъд политическите различия и нюанси между Републиканската и Демократическа партия във Вашингтон, което се обяснява с прост медицински факт. В лицето на Китай САЩ може да види собствения си гробокопач. А това не трябва да се допусне. Поради тая причина започва превантивна война. Така, както Британската империя, а по-късно и САЩ, направиха две превантивни войни срещу своите реални опоненти – Френската империя в лицето на Наполеон и германската империя в лицето на кайзер Вилхелм. Не знам, в този случай дали историята ще се повтори обаче по същия начин, а тя по принцип никога не се повтаря.
– Въпросът е, къде застава отношението към Русия, защото то очевидно се ревизира.
– Ами не се ревизира. То си е едно и също. В елементарната геометрия на геополитиката за триъгълника Китай – Америка – Русия американският естаблишмънт е стигал до извода, че Русия е слабото звено и в момента те смятат, че ако се осъществи вътрешно-външен натиск – външен по линия на НАТО, по линия на проектите за Триморието, по линия на ескалация на санкциите, и вътрешния чрез опита да стабилизират вътрешната опозиция, каквато е да речем протестната фигура на Навални, с което да постигнат разклащането на режима в Русия. И в двата случая те смятат, че в Русия може да бъде сменен управляващият режим и Русия след това да бъде използвана като оръжие срещу Китай.
– Това дали ще бъде постигнато и в какъв срок?
– Не, не, разбира се, че няма да бъде постигнато. Който си прави такива сметки, очевидно надценява собствените си възможности, дълбоко не разбира и подценява възможностите на руското общество. В Русия има огромно напрежение срещу съществуващото политическо, икономическо, разпределение или по-скоро несправедливостта и социалното неравенство в страната, олигархическия строй, но никой да не си прави сметки – руснаците вече са масово ваксинирани от една болест, която в някои отношения е доста по-вредна от Ковид-19. Тя се наричаше неолибералния курс от 90-те години, който съсипа страната, унизи една от най-великите нации на земята, създаде условия, в резултат на които Русия претърпя, по официални заявления на президента Путин, негативи и загуби, които са сравними с тия от времето на Великата отечествена война. Пряко или косвено в резултат от т.нар. „демократичен преход“ в Русия жертвите са 20 милиона.
– Колкото са през Втората световна война?
– Така че ако някой си прави такива илюзии и такива сметки, дълбоко се е объркал. Единственото нещо, което може да се получи от тази ситуация, е, че ако режимът в Русия, в Москва по някаква причина бъде демонтиран, на негово място ще дойде много по-рестриктивен режим, а не този относително либерален, какъвто е на Путин.
– Прогнозируемо ли е какво ще се случва в Америка оттук нататък?
– Трудно ми е да ви кажа. А пък и знаете ли, отварям една скоба – опитът за прогноза не е нищо друго освен или опит да представите желаното за действително, или да разкажете бъдещето като продължаващо настояще, т.е. отместено в някакъв бъдещ момент настояще, или пък всъщност да се опитате да фантазирате на базата на никакви факти и на никакви тенденции. Големият проблем при политическите прогнози е, че те се базират на анализ на настоящето. Бъдещето никога не е настояще. То винаги е изненада именно поради тази причина, тъй като не е вярно, че бъдещето е продукт на процеси, които текат сега и пред нас. Освен това ние не виждаме дълбинните процеси, дори когато имаме добронамерени наблюдатели. Има и второ нещо, което е много по-важно. На мен лично ми се струва, че след завършването на акцията „Ковид-19“ в глобален мащаб – мисля, че се предвиди тя да приключи някъде тая година към края, за това има сериозни анонси по всички линии, като ще бъде изчерпана и третата вълна. Представете си, какви врачки има – те знаеха, че ще има първа, втора, че и трета. Почвам просто да си мисля: кой вади зайците от цилиндъра. Та като приключи и третата вълна, резултатът ще бъде този, който Клаус Шваб написа в последната си книга – не „Ковид-19“, а последната книга – за т.нар. инклузивен капитализъм – Stakeholder Capitalism: A Global Economy that Works for Progress, People and Planet. Той каза, че е много хубаво, че е дошла тази пандемия, защото „тя научи хората да живеят на физическа дистанция“ – забележете, която е била необходима в „старата технологична система“, при която е трябвало да има човешка физическа близост. Сега там не било нужно, поради простата причина, че след пандемията тази огромна част от тези дейности ще бъдат заменени от роботи. Т.е. дали това е съзнателно или пък прихванато събитие – говоря за Ковид-19, и в двата случая то играе ролята на пусков механизъм за дългосрочна технологична и оттам и социална и политическа промяна. Ще бъде променена не просто политическата и социалната система, а ще бъде променена цивилизационно средата, в която ние живеем в този момент, в съвършено други измерения. Ще бъдат променени начинът на организация на живот, на производство, на взаимоотношения, на статута на суверенните, по-скоро несуверенни държави и т.н. Ние присъстваме някъде в началото на този процес, така да го нарека.
– Казахте, че за България не очаквате нищо добро. Защо?
– Да, не очаквам нищо добро, поради няколко причини. Първо – няколко пъти вече съм имал възможност да кажа – и българският политическият елит, и голяма част от това, което се нарича широки народни маси, имат нещо общо помежду си, а то е, че те дълбоко не разбират естеството на пропадането на страната ни. Второ, България е лишена от всякаква геополитическа субектност и в тоя смисъл тя не може да чертае собствен път на развитие, неразвитие, деградация и т.н. Трето, поради периферния характер на нашето общество, ние по-скоро се явяваме само консуматор: получаваме, инкасираме външни шокове, социални, икономически, политически, пандемични, каквито щете ги наречете, т.е. ние не моделираме собствената си съдба, а само рефлектираме външни удари в една или друга посока. Четвърто, тази година, а и следващата, се очертават тежки в четири направления. Първо, тепърва ще излизат реалните негативни икономически резултати, които следват от поредицата от локдауни, засягащи Ковид-19. Ако миналата година различните видове бизнеси имаха някакъв ресурс и общо взето техните реакции бяха по-скоро автоматични, а не толкова базиращи се на реални загуби, тази година вече загубите са жестоки и те ще се увеличават експоненциално. Второ, върху тези вътрешни икономически ефекти ще се натрупа изострянето на външната геополитическа среда, тъй като нейният лимес, нейната граница минава по Черноморието. Самият факт, че рязкото нарастване на американското военноморско присъствие в Черно море показа, че военният натиск срещу Русия и контраотговорите на Русия, предполагам, и в Черно море, и в Украйна няма да закъснеят. Това ни засяга пряко този път, не става въпрос за конфликт някъде на другия край на земята. Трето, след изборите в България някой трябва да поеме отговорността, тъй като имаме концентричен натиск – и по линия на Америка, и по линия на Германия, да признае влизането на Македония в Европейския съюз, което преминава през отказ от българския исторически характер на Македония. Искам да видя, кой ще е този, който ще го направи. Но познавайки българската политическа история, българските политици, управляващият елит се отличава с гъвкав гръбнак в чуждо направление. Все ще се намерят юнаци да изпълнят задачата. И четвъртото, последно нещо – на тази база ще продължи бавният, но сигурен демографски колапс на България, който засяга основно държавотворния български народ – нещо, което не е редно май да се казва. Ще продължи и дебългаризацията на страната, ще продължи социално-цивилизационното преструктуриране на страната – говоря за сриването на културния пласт и на някакви стандарти на съвместен живот. Разбира се, това ще бъде опаковано с времена отсрочка. И в този смисъл, когато кажа, че не ни чака нищо добро, това са процеси, които като се натрупат в един момент, ще имат неприятни последици. Но много ми се иска да греша. И го отдайте всичко това на моето черногледство и невъзможността ми да видя розовите перспективи на нашето любимо Отечество.
– Възможен ли е втори Тръмп?
– Всичко е възможно. Но няма да бъде втори Тръмп, ще бъде нещо различно от Тръмп. И вътрешният конфликт, както някой ще си помисли, че в Америка е решен през изборите от есента на миналата година, въобще не е решен. Нали знаете, колкото повече се опитвате да потиснете едно противоречие – то е като във физиката – кинетичната енергия се натрупва и в един момент се получава какво – получава се или експлозия, или имплозия. И в двата случая резултатът е сриване.
Цоня Събчева
