ЕК ще предложи европейски Закон за свободата на медиите

0
344
В понеделник “Репортери без граници” публикува своя Световен индекс за свобода на медиите. Докладът подчертава нарастващите различия в рамките на ЕС при предоставянето на основните свободи на медиите

 

В реч, произнесена пред комисията по култура и образование на Европейския парламент в понеделник (19 април), еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон за първи път повдигна перспективата за приемане на Европейски закон за свободата на медиите, пише Еuractiv.

Предложението идва на фона на нарастващата загриженост за свободата на медиите в Централна и Източна Европа. Бретон спомена “тревожното развитие“ за свободата на печата и медийния плурализъм конкретно в Полша, Унгария, Словения и Чехия.

Полша и Унгария от години са в противоречие с Брюксел заради незачитане на върховенството на закона. И в двете страни правителствата се стремят да поставят медиите под контрол.

В Словения, която поема ротационното председателство на ЕС на 1 юли, министър-председателят Янез Янша ръководи целенасочени кампании срещу определени информационни агенции като СТА, а също така и директно срещу самите журналисти.

Европейският съюз за радио и телевизия обяви по-рано този месец, че обществените медии в Чехия са под заплаха.

В понеделник “Репортери без граници” публикува своя Световен индекс за свобода на медиите. Докладът подчертава нарастващите различия в рамките на ЕС при предоставянето на основните свободи на медиите.

“Аз вярвам, че трябва да подготвим европейски Закон за свободата на медиите, който да допълни нашия законодателен арсенал, за да гарантираме, че свободата на медиите и плурализмът са стълбовете на нашите демокрации“,  заяви френският комисар.

Европейският закон за свободата на медиите трябва да надгражда действащото законодателство на ЕС, по-специално Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, за да укрепи капацитета на ЕС за наблюдение и санкциониране на действия, които ограничават или накърняват свободата на медиите.

Той също така трябва да разработи обща рамка за управление на обществените медии, за да се противопостави на политизирането на тази услуга и да насърчи многообразието и плурализма в медийния сектор.

Още през декември Европейската комисия обяви План за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията на медийния и аудиовизуалния сектор. Планът има за цел да мобилизира ресурси в подкрепа на възстановяването на сектор, който е от основно значение за демократичния процес и е по-малко засегнат от кризата с пандемията от COVID-19.

Трябва да се вземе предвид и факта, че финансирането на медийния сектор с евросредства няма да е от голяма полза, ако не се гарантира безопасността на журналистите. Неотдавнашното убийство на гръцкия журналист Йоргос Карайвас беше драматично напомняне, че безопасността на журналистите не може да се приема за даденост.

В тази връзка Комисията подготвя препоръка да призове държавите-членки да гарантират по-адекватен начин безопасността на журналистите. Това обаче ще зависи от националните политици и правоприлагащите органи, за да се гарантира, че журналистите могат да работят свободно и безопасно.

Както подчертава анализът на “Репортери без граници”, оскъдните резултати от полицейското разследване и съдебните производства след убийствата на репортерката от Малта Дафне Каруана Галиция и словакът Ян Куциак допринасят за създаването на чувство за безнаказаност за престъпления срещу журналисти.

“Медийна свобода в капан”

България падна още едно място надолу в класацията за свобода на медиите на международната организация “Репортери без граници”. Страната ни вече е на 112-о място сред 180 страни и все така най-зле в ЕС. На европейската карта България е единствената, която свети в червено. В класацията компания й правят Бразилия на 111-о място и Индонезия на 113-о.

“Медийна свобода в капан” е озаглавена частта за България в доклада на организацията. В него пише, че малкото журналисти, които казват истината, са постоянно подлагани не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото насилието над журналистите не се разследва и осъжда, пише в доклада.

В документа се припомня полицейският побой над журналиста на свободна практика Димитър Кенаров по време на антиправителствените протести миналия септември. Споменава се и как маскирани биха журналиста Слави Ангелов пред дома му през март 2020 г. Друг разследващ репортер – Николай Стайков, получи смъртни заплахи през юни 2020 г., след като пусна документален филм за корупцията по високите етажи на съдебната власт, пише в доклада.

Свързани публикации:

България се срина до 112-о място по свобода на медиите

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here