Джон Уейн – достойният мъж с револвера

0
422

 

Мачото на световното кино избира „Големият път“ към вечността преди 41 години

 

На днешната дата, 11 юни, през 1979 година, умира една от легендите на световното кино Джон Уейн. Повече от 50 години приживе той не престава да снима роли за големия екран.

Ражда се с името Марион Майкъл Морисън на 26 май през 1907 година. Участва предимно в уестърни, в които справедливостта винаги побеждава. В тях Джон Уейн е винаги смел, твърд, решителен, но и уязвим в интимен план, независимо дали е шериф, рейнджър или пионер, населил Дивия Запад с предания и легенди.

Кариерата му започва като футболист, като в преиода от 1928 до 1939 г. се снима в евтини уестърни. След доброто начало с “Голямата пътека”, пред актьора се отварят големите възможности за добрите филмови роли. Благодарение на най-големите майстори на Холивуд Уейн изгражда вариращия знаков образ на грубоватия, честен и неустрашим човек от прерията. Филмите му се харесват, печелят зрителски овации и одобрение на специалистите, влизат в кинокласиката – „Да пожънеш буря” (1942), ”В старата Калифорния” (1942), “Тримата кръстници” (1948), “Форт Апахи” (1948), “Червената река” (1949), ”Тя носеше жълта кърпа” (1949), “Рио Гранде” (1950), “Търсачите” (1956), “Рио Браво” (1958), ”Кавалеристите” (1959), ”Команчери” (1961), “Човекът, който застреля Либърти Валънс” (1962), ”Така бе завладян Дивия Запад” (1962), “Елдорадо” (1966), “Бронираният фургон” (1967), ”Непобедимите” (1969), “Рио Лобо” (1970), “Каубоите” (1972), “Рустър Когбърн” (1975)…

За ролята на едноокия шериф в “Истински характер” (1970) на Хенри Хатауей печели “Оскар” за главна мъжка роля. Снима се не само в уестърни, но и в приключенски филми – „Дълго завръщане към дома” (1940), „Висок и могъщ” (1953), „Крилете на орлите” (1957), „На север към Аляска” (1960), “Хатари” (1961), в мелодрами – „Ангел и злодей” (1946), „Магнатът” (1947), “Светът на цирка” (1964), във военни продукции – „Седем грешника” (1940), „Летящи тигри” (1942), „Ще се срещнем отново в Париж” (1942), „На огневата линия” (1944),  „Назад в Батаан” (1945), ”Приемливи загуби” (1945), “Пясъците на Иво Джима” (1949), „Операция „Пасифик” (1951), „Небесният остров” (1953), “Най-дългият ден” (1962), “В опасност” (1965), „Да хвърлиш гигантска сянка” (1966), в екзотични зрелища – “Варваринът и гейшата” (1958), исторически саги – „Най-великата история, разказвана някога” (1965), комедии – “Барът на Донован” (1963), комични мелодрами – „Тихият човек” (1952) и тв програми – „Шоуто на Дийн Мартин” (1965), в което се изявява и като много добър певец, и полицейски трилъри – “Бриниган” (1975).

Джон Уейн опитва силите си и в режисурата – играе и в чeтирите си авторски филма главните роли – “Аламо” (1960), „Команчери” (1961), в сърежисура с Майкъл Къртис, “Зелените барети” (1968), и уестърнът „Големият Джейк” (1971).

Снима се за последен път в “Стрелецът” (1977) на Дон Сийгъл, мъжествено борейки се с измъчващия го рак, не позволявайки болестта да го повали и откъсне от любимия му свят на филмовия бизнес.

За увековечаване на паметта му посмъртно е изсечен Конгресен медал на свободата. Сбъдва се мечтата му да бъде запомнен с най-добрите роли и с кредото си: ”Той беше грозен, силен и притежаваше достойнство”.

”Никога не правете грешката да подценявате уестърните. Те са изкуство. Добрите! Защото простотата също е изкуство. Може би уестърнът не разказва с поезията на Омир, но в едно ние винаги сме по-силни от него.Никога не бихме се оставили Хектор да си подвие опашката и да избяга от Ахил. Ще има един последен изстрел.”, обръща се към младото поколение актьори в зенита на живота си Джон Уейн.

AFISH.BG

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here