Доц. Валентин Вацев: Неясна е горната граница за финансирането на Триморието, мащабността му е огромна, сложността му е непосилна, възвращаемостта му е непонятна

0
618
Аз се отнасям твърде скептично към цялата инициатива. И не толкова, защото проектът е по съществото си антируски и антикитайски, и антизападноевропейски. Проблемът за много трудната изпълнимост на този проект идва първо от неговата сложност. Той е невъобразимо сложен, коментира доц. Валентин Вацев, геополитически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Очакването, че инициативата „Три морета“ трябва да постигне съгласие за критериите, по които се определя значимостта на общите проекти и се осигурява тяхното финансиране, поне на софийския й форум, не се сбъдна. В новините залегна като изказвания на участниците преповторение на заявената от самото начало концепция, че Триморието се опира върху три основни стълба – транспортна, енергийна и дигитална инфраструктура с цел постигане на свързаност между страните и ускорено икономическо догонване на западните ни съседи. Вярно е, че инициативата „Три морета“ не е организация за членство, нито специален клуб, а платформа за диалог за намиране на най-ефективни пътища за обединяване на политическа воля на участващите, но отвъд общите фрази и банални пожелания е добре да потърсим и рационалното зрънце. Прекалено общата формулировка, че приетата Софийска декларация утвърждава приоритетите на „Три морета“ съвсем не ни казва, какво всъщност постига инициативата. И по какво ще познаем, че едногодишното домакинство на България е било успешно както за останалите, така и за нас. Поканих за анализ геополитическия анализатор доц. Валентин Вацев. Доц. Вацев, какво спечели България от домакинството на инициативата „Три морета“, какво се случи два дни в София?

На българска територия се събраха значими политически фигури от почти цяла Европа. Беше поставен сериозен въпрос и той е бил, доколкото научавам, обсъждан достатъчно задълбочено. Всеки път, когато има шанс да се чуе името на България и да се научи, че в България става нещо важно, това е добре за нас. От друга страна, аз не забелязвам да са взети някакви значими, съдбовни или особено важни решения в тази област. Просто диалогът ще продължи с обсъждането и очакването на нови и нови съпътстващи инициативи.
Добре, но кога можем да видим реално работеща инициатива „Три морета“, а не да бъде илюстрация на поредното раздвижване на най-високо дипломатическо равнище с пожелателни императиви, които иначе от възпитание наричаме диалог?
Става дума за дългосрочен проект, за който честно казано още от сега е рано да се каже кога, как и в каква форма той може да бъде реализиран. На този етап можем да чуваме само обсъждания и интересни инициативи. Нищо готово няма и не може да има, тъй като става дума за проект, който е разтегнат във времето, става дума за десетилетия. Аз мисля, че той трябва да се оценява не толкова от гледна точка на шансовете за това кога ще чуем нещо твърдо, колкото от гледна точка на замислите. А замислите вече са ясни. За съжаление българската журналистика този път, като че ли позволи да бъде разсеяна между различни аспекти и средният български журналист, като че ли не можа да се съсредоточи върху наистина важните аспекти на събитието. Става дума за проект. Проектът е многостранен, мащабен и дългосрочен. Той ще има нужда от десетилетия и на този етап ние няма смисъл да очакваме някакви готови свършени действия, а по-скоро официални изявления. Както знаете, дори инвестиционният фонд още не е готов, а той е нещо, с което трябва да се започне.
Доц. Вацев, не журналистите сме се разсеяли, а не виждаме съдържанието на събитието. Вие сам казахте, важен е инвестиционният фонд. Но никой не може да каже, какво има вътре в него, за колко се прави на този етап сметката? Никой не може да каже, по какви критерии ще бъдат подредени проектите. Освен надежди и очаквания, вижда ли се друго?
Да, на този етап разбира се няма какво много да се види освен общи прожекции и общи мечтания на тема колко хубаво ще бъде, когато този проект се осъществи. Той обаче честно е назован като дългосрочен и затова няма смисъл да очакваме готови дела. По-интересно е да се види кой, защо и как участва, с какви виждания, с какви очаквания участва в проекта. Първо, бих започнал със САЩ, Белият дом има поне три различни основни причини да участва. Първо, САЩ формално демонстрират поддръжка на някои свои съюзници, което е идеологическо важно при условие, когато се съкращава реалната финансова помощ от Вашингтон. Второ, това е начин по един или друг начин да се засили натискът срещу Русия. И трето, по този начин се създават условия, при които, ако проектът бъде реализиран и в достатъчно висока степен, европейските потребители да бъдат принудени да купуват по-скъпия американски втечнен газ, вместо да използват руския газ от тръбата. И това, когато се постави въпроса за икономическата изгода от подобен проект за самите европейски потребители, този въпрос се подменя от САЩ за разговори за необходимостта да се пресече зловредното влияние на Русия. Това е специфичният, ясно видим антируски контекст на инициативата.
Втори фактор, който сме длъжни да имаме предвид е, че всичко това, което става, става в навечерието не просто на парламентарни избори, а на президентски избори, които също предстоят. Главният заинтересован фактор от този проект в България, това е президентът и той с основание очаква някакъв резултат за своето преизбиране. Този проект все още е в сферата на мечтанията, начертани върху хартия мащабни планове, но все още няма нищо достатъчно реално. Можем да се върнем малко в историята, за да разберем неговия реален смисъл. Историческият подход най-добре разкрива реалния смисъл на човешките инициативи.
На първо място, бих сложил съществената аксиома на Халфорд Макиндер – бащата на англосаксонската геополитика, който твърди, че по никакъв начин на Русия и на Германия не може да се позволява да бъдат обединявани и да бъдат свързвани, тъй като, ако Русия и Германия съединят своя технически гений и безбрежните, неизчислимите материални богатства на Русия, ще настъпи според Халфорд Макиндер край на англосаксонската доминация на света.
Второ, тук може да се сложи малко по-друг смисъл разбира се, един от проектите на Йозеф Пилсудски от предвоенния период, в който той вижда много засилена роля на Полша и на нейните съюзници като система от тампонни държави, които разделят Русия от Европа. В наше време антируския и антиевропейския смисъл на този проект са очевидно налице. Значи, идеята е да се раздели Русия от Германия и Русия от Франция. Има два фактора, които карат авторите на този проект, така наречените проектанти, да засилват и да ускоряват проектирането. Първо, съществува нещо като геополитически триъгълник Москва-Берлин-Париж, който непрекъснато засилва своите връзки вътре в себе си и непрекъснато се засилва възможността за взаимодействие между тези три столици. Русия работи трудно с Брюкселското ръководство на ЕС, но все по-успешно с Берлинското и с Парижкото ръководство. Първият фактор това е засилването на китайското присъствие, на китайския икономически и политически натиск към Европа. Малко хора знаят, че сега най-голямото пристанище на Гърция е китайско. Китай просто не отстъпва, засилва своя икономически натиск, своя опит да пробие със стоките си, с проектите си, с целите си в Европейското икономическо пространство и от американска гледна точка на този натиск трябва някак си да се противостои. Така се роди идеята за един санитарен кордон от държави, които ще разделят Русия, руската икономическа проектност, която се заключава в това Европа да бъде захранена с руски газ, както и да се прекрати китайското влияние, да се даде отпор на китайския културно-икономически натиск към Европа.
При това положение обаче от тази инициатива кой какво ще спечели?
Аз се отнасям твърде скептично към цялата инициатива. И не толкова, защото проектът е по съществото си антируски и антикитайски, и антизападноевропейски. Проблемът за много трудната изпълнимост на този проект идва първо от неговата сложност. Той е невъобразимо сложен. Тук става дума за обединяването на икономическите, културните и политическите интереси на 12 или 13 различни държави. Ако беше възможно Източна Европа така да се подреди, това вече щеше да е станало. Т.е. първо, проектът е невероятно сложен. Второ, той е с неопределена горна граница, с неопределен таван на цената си. Просто никой досега не може да каже, колко би струвало всичко това. Миналата година американският президент обеща да даде за този проект 1 милиард долара, но както каза един хърватски ръководител, 1 милиард долара не стигат и за едно кафе пред лицето на тази мащабна историческа задача. И което е най-важно, непонятна е икономическата възвращаемост на проекта. Т.е. засега вдъхновени от директния антируски и антигермано-френски смисъл на това начинание, журналистите до голяма степен, и политиците просто си позволяват да бъдат упоени, да бъдат възхитени, да бъдат впечатлени от мащабите, но веднага трябва в такива случаи да се подчертава, че проектът иска много време, много сили, много интелектуално напрежение…
И много пари.
Преди всичко много пари. Разбира се, когато става дума за пари, ние в България сме хора специфични. Това, че става дума за големи пари, се явява на сцената българското твърдение: тук трябва да приберем едни пари. Когато става дума, че можем да вземем едни пари, ние се разсънваме, така че всякакви зрели и не съвсем зрели апетити се множат в българското публично пространство. Идеята, че пак ще ни дадат пари, че ние пак ще можем да се „уредим“ с тези пари е много възбуждаща, много възхищаваща идея. Но както знаем, инициативният фонд, инвестиционният фонд на инициативата „Три морета“ все още не готов. Там има няколкостотин милиона долара дадени от Полша. България участва с минималната символна сума 20 милиона. Символна, символна, но това са все пак 20 милиона, те могат да се вземат, да се употребят за доброто на някой инициативен българин. Т.е. горната граница на финансирането на проекта не е известна, мащабността му е огромна, сложността му е непосилна. А главно е непонятна възвращаемостта на инициативите вътре в този проект. Той включва няколко десетки подпроекта, всеки от които е също толкова сложен и е отложен за по-далечно бъдеще. На този етап, според мен, действа не толкова съдържанието на проекта, колкото връзката на „Трите морета“ с българските президентски избори. Това е причината в България да има такъв драматизъм по смисъла на този проект.
Доц. Вацев, така и не стана ясно, било ли е успешно българското домакинство или не? И ето тук идваме към връзката с изборите? Защото ние очаквахме много на тази двудневна среща, но за нас новинарите нямаше новина?
Става дума, казано много грубо, но точно, става дума за „нероден Петко“, за който не се знае, кога ще се роди и някои се питат дали наистина предстои такова раждане. Така че реалистично настроените български журналисти и политици би трябвало да не бързат със завишените си очаквания. Нищо особено не би могло да стане, освен съответната тържественост, журналистически шум, медийни вълни, които заливат Европа. Всеки път, когато става дума за България, е приятно да се чува за това във всички краища на Европа. Но реални резултати, които, както научавам, вие бихте очаквали, няма. И не би могло да има, тъй като става дума за една далечна проектност, в която антируски и антизападноевропейски смисъл се вижда отсега, но много други неща не се виждат. Не се вижда възвращаемостта, не се вижда конкретната технология. Има от една страна нездраво засилен медиен ентусиазъм, а от друга страна има очевидна неопределеност в намеренията и в начините за тяхната реализация.

Winbet – най-голямо разнообразие от пазари! (18+)

Така че ние можем да кажем, че срещата е успешна, защото тя работи в пропаганден смисъл, а никой не бива да подценява пропагандата, разбира се. Тя работи в пропаганден смисъл за победата, евентуалната победа на президентските избори на днешния български президент. Това само по себе си вече също е резултат. Някакви други резултати да се очакват, би било откровено нереалистично. Както виждате САЩ не бързат. Те обещават твърда подкрепа, но не обещават бързане. Никой не бърза. Освен може би Полша, но на Полша не е прието да се обръща чак толкова внимание. Става дума за класическия антируски полски импулс, който си е на мястото – там, където винаги е бил. Самата Русия ясно твърди, казва в специализирани и вече масови източници твърди, че ние ясно виждаме антируската интенция в проекта, но силно се съмняваме, че нещо ще излезе по тази линия. Така че очертанията на ситуацията са ясни и това, което някои биха нарекли успех, също е налице. Медиен шум, пропагандна възбуда, непрекъснато говорене. Самият факт, че ние с вас в момента говорим за това, също говори за успеха на мероприятието. Но който е очаквал нещо да тръгне, да се завърти, да се раздвижи непосредствено, той просто не е трябвало да очаква това.
Доц. Вацев, трябва ли да възприемаме домакинството, медийния шум и цялата възторженост около тази среща като част от битката между Радев и Борисов? И всъщност има ли смисъл заради тази битка да се шуми толкова много за нещо, което все още е с неясно съдържание и неясни очертания?
Всъщност това е главният въпрос, който чувам в нашия разговор. Ще ви призная, че за мен не сега, а доста отдавна е неясна мотивацията за тази конкуренция между министър-председател, който вече не е премиер и президент, който продължава да бъде президент. Така нареченото състезание, политическо състезание, а в някои случаи дори битка между премиер и президент, за мен си остана неясно като мотивация. Аз не разбрах точно, и досега признавам не разбирам, какъв беше залогът на всичко това. Според мен можеше по-спокойно, по-умерено, по-въздържано, с по-малко нерви, с по-малко пяна на устата да се водят тези разговори. Да, това е успех за президента, който успя да предизвика необходимият международен личен, дипломатически, медиен шум.
Да, но той не идва ли като контрапункт на председателството от преди 2 години?
Точно така. За мен освен изхабените киловатчасове електроенергия за антените на радиостанциите на телевизиите, извън похабеното мастило и печатарска хартия, ефектът не е голям. Става дума за поредния медиен мехур, който ще живее още три дена и ще се разпердушини, тъй като България има наистина има много по-реални, по-належащи, по-бързи проблеми. Вземете например самите избори, които са само след 2 дни. Т.е. изборите ще засенчат предполагаемата важност на събитието среща на Триморието в София. Аз лично смятам, ако трябва да бъда съвсем кратък, аз смятам, че най-добре ситуацията се описва с името на една Шекспирова пиеса „Много шум за нищо“.
То беше достатъчно да се появи едно интервю във френски всекидневник на наш политик, за да не обърне повече никой внимание на тази инициатива, съжалявам, че трябва да го кажа директно и го казвам със съжаление.
Точно така. Вие сте абсолютно права. В медиен план инициативата беше, казано на жаргона на журналистите, беше изядена скорострелно. Сега вече това интервю и други такива събития засенчват същността на събитието. Това е нормално. Става дума наистина за „нероден Петко“, който я ще се появи, я няма да се появи в едно неопределено бъдеще. Засега е ясна само антируската и антифренско-германска интенция на гарантите на проекта. Но това не е ново, това е старо.
Ще помогне ли тази инициатива на президента за втория мандат, каквато е всъщност идеята?
Аз не мога да бъда напълно определен по този въпрос, тъй като става дума за една много сложна рокада. Президентът вероятно се е съгласил, може би в разговор със своите социологически съветници и стратези, президентът се е съгласил, че може да се откаже от част от подкрепата в ляво, което отказване просто ще бъде факт в полза на придвижването към дясната аудитория на българското общество. Това е, като че ли опит да се придвижи зоната, да се премести зоната на влияние от ляво на дясно. Защото антируският смисъл на инициативата „Три морета“ днес, този антируски смисъл се вижда и също така антигермано-френският смисъл са достатъчни, за да накарат редовият социалист да се размисли, когато дойде моментът той да решава дали да гласува или да не гласува за президента за втория му мандат. Така че тук има нещо рисковано. Президентът очаква да засили влиянието си, съответно своите шансове в дясната половинка на българския политически спектър и може би ще го постигне с това действие, с Триморието. Но едновременно с това той ще загуби някаква неопределена степен на влияние и на подкрепа от ляво. Така че крайният резултат ми е много трудно да кажа как ще се получи. Гледаме от днешна дата, разбира се.

източник: агенция „Фокус“, интервю на Цоня Събчева

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here