Няма връзка между финансирането и качеството на образованието
Увеличените публични разходи за образование в България не водят до повишаване на образователните резултати, сочи публикувано от Световната банка обширно изследване от известни образователни икономисти за ролята на фискалните трансфери за подобряването на образователните резултати. Докладът, дълъг над 300 страници, е с фокус образователните системи в 7 държави, сред които и България, пише „Капитал“.
Резултатите на българските ученици в големи международни тестове като PISA не са се променили за последното десетилетие, образователната система е силно неравна и сегрегирана, с големи концентрации на ученици с ниски образователни резултати в едни и същи „провалящи се“ училища, а парите, които общините преразпределят чрез делегираните бюджети нямат връзка с резултатите, които учениците постигат. „Казано по-директно, изглежда, че разходите за образование не играят никаква роля за образователните резултати“, обобщава за „Капитал“ изпълнителният директор на Центъра за изследвания в образованието Асенка Христова, един от авторите на главата за България в проучването.
Непроменени ключови показатели
Образователните резултати на българските ученици не са се променили от десетилетие, а образователните неравенства остават високи, сочи докладът на Световната банка. Българските резултати в теста PISA, който измерва функционалната грамотност на деветокласниците, остават на практика непроменени от 2006 г. насам – около 40% от българските ученици се представят под критичния праг по четене, математика и природни науки. Резултатите на България в проучването PIRLS, което измерва четивната грамотност на четвъртокласниците, сочат, че 5% от тях още не са се научили да четат – показател, който остава на това ниво от 2001 г. насам.
Разбивката на данните от PISA сочи към най-голямата образователна сегрегация в Европа – учениците с беден социално икономически профил в страната обикновено са концентрирани в едни и същи лошо представящи се училища, а учениците с по-добър социално икономически профил учат в други добре представящи се „елитни“ училища. Според авторите на изследването 54.7% от вариацията в образователните резултати на учениците в страната се обясняват с разлики между училищата, в които учат. Големи са разликите и между учениците от градовете и тези от по-малките населени места – става дума за ефективно изоставане от над три години учене за учениците от по-малките населени места. „Липсата на подобрение на ключовите показатели за резултати в образователния сектор в продължение на повече от десетилетие и явните признаци на големи неравенства в системата предполагат необходимостта от преосмисляне на механизмите за фискални трансфери в страната“, пишат авторите на доклада.
Повече средства за най-уязвимите
От 2007 г. насам в България училищата се финансират по единен разходен стандарт, определен от МОН на глава на ученик според типа община, в която се намира училището. Средствата се разпределят от общините към училищата по строго разграфени дейности. Принципът, познат като „парите следват ученика“, въведен през 2007 г., който доведе и до масово затваряне на училища, вече не е единственият определящ. Над единния разходен стандарт на ученик с реформи от 2017 г. нататък се добавят и допълнителни трансфери на базата на местните характеристики – уязвимостта на учениците в дадена община, ниската гъстота на населението и други фактори, които повишават цената на образованието. С тази реформа най-бедните общини в страната вече получават най-много финансиране на глава на ученик. Това е положителен фактор според авторите на доклада, който се старае да намали неравенствата във финансирането на училищата и да привлече учители по места, където иначе не биха работили. От тази гледна точка реформата е успешна, но тя пак не е обвързана с качество.
