Според нея ако се постигне замразяване на цените на емисиите, част от индустрията в страната ще бъде защитена и няма да се стигне до затваряне на производства, а оттам и до нови безработни в страната.
Очакваното повишаване на цената на тока и парното в началото на следващата година ще бъде тежък удар върху бюджета на домакинствата. Затова е необходимо повишаване на минималната работна заплата догодина, като се приеме и дефиниция за енергийна бедност в България, която да позволи целогодишна подкрепа. Това коментира в предаването на Дарик „Реактивно“ икономическият съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова.
Според нея ако се постигне замразяване на цените на емисиите, част от индустрията в страната ще бъде защитена и няма да се стигне до затваряне на производства, а оттам и до нови безработни в страната.
Проблемът не е в инфлацията, а в ниските доходи
Въпреки че в момента няма изразени белези на икономическата криза, тя чука на вратата – след като горивата скачат няколко пъти на международните пазари скача 10 пъти, това неизбежно ще се отрази на всяко домакинство, коментира Ваня Григорова.
„Проблемът не е толкова в инфлацията, а в ниските доходи. Сега ще го усетим много по-тежко с парното, което през юли беше увеличено с 20 процента, а сега през януари – отново. Ние ще стигнем до сумарни 50 процента увеличение преди края на отоплителния сезон най-вероятно и тогава можем да говорим за много тежки удари върху бюджета на домакинствата“, каза тя.
Затова и отново на дневен ред излиза въпросът за доходите, защото растящия брой на работещите бедни в България поставя въпроса за размера на минималната работна заплата в следващия бюджет.
„Ако се водим по реперите, които ни се дават от ЕК, би трябвало минималната заплата да не е по-ниска от 50 процента от средната заплата за страната, което към момента в България означава 750-760 лева сега. И това е минимумът. Но ако ние реално искаме да можем да покрием нуждите си, тя трябва да е не по-малко от 1000 лева“, посочи още Ваня Григорова.
Нужна е дефиниция на енергийната бедност
По думите й част от цялата тази тема е и приемането на дефиниция за енергийна бедност. Въпрос, който става все по-актуален според Ваня Григорова, защото ще дойде време българите да не успяват да си платят сметките през лятото.
„В момента в България имаме целеви помощи за отопление през зимата. Когато говорим за енергийна бедност става въпрос за подкрепа за цялата година, защото ще има хора, които няма да могат да си плащат тока за крушката и хладилника през лятото. А такива помощи ние нямаме в момента“, подчерта тя.
В условията на свободен пазар на тока за бизнеса правителството няма много лостове да сложи спирачки на цените, коментира още Григорова по повод преговорите на премиера Стефан Янев с представители на ЕК.
Фирми губят по 200 000 лева на ден от високите цени на тока
„Той беше обещал днес да проведе разговор с г-н Тимерманс за начина, по който да се замразят цените на емисиите. Ако това стане ще можем да подкрепим и защитим поне част от българската индустрия, за да не се стигне до затваряне. Защото има фирми, които губят по 200 000 лева на ден“, каза Ваня Григорова.
По повод съдбата на въглищните централи и заложените в Плана за възстановяване срокове за тяхното затваряне тя коментира информация от среща на синдикалните лидери с премиера тази седмица.
Затваряне на централите до 2030 г. като условие да получим средства
„Стана ясно, че от Фонда за справедлив преход ще бъдат изградени инсталации за улавяне и съхранение на въглерод, за да може да продължат да работят ТЕЦ-овете. Само че на срещата в сряда ни казаха, че да – ние можем да си определим която дата искаме, но ако искаме да ползваме Фонда за справедлив преход, който е различен от Плана, ние трябва да ги затворим до 2010-та. Това е условието да получим тези средства. Вие чували ли сте го това досега?! И аз не бях го чувала“, разказа тя.
По думите на Ваня Григорова е ясно, че каквото и да запишем като срокове въглищните централи няма да могат дълго да издържат икономически при тези цени на парниковите емисии.
„Това беше признато многократно, само че проблемът е какво вместо ТЕЦ-овете, защото отговор слънце и вятър е тежко неадекватен. Не можем да затваряме нещо, което работи преди да знаем, че вече имаме друго нещо, което работи!“, категорична е Ваня Григорова.
