Вячеслав Никонов – първи заместник-председател на комисията по международни въпроси в руската Дума с коментар по конфликта НАТО-Русия
Днес изнесох реч в правителствения час в Държавната дума по време на обсъждането на доклада на министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров. Прилагам текста на речта:
Има моменти на истина в историята на народи, държави, цивилизации. Моментът на истината за Русия и целия свят е сега.
Както знаем, има три вида лъжи: обща лъжа, упорита лъжа и какво казват западните политици и медиите за Русия. Напоследък надминаха себе си. Те говорят за факта, че дори не могат да направят крачка към Русия, без да „умиротворят агресора“, както е било през 30-те години по отношение на Хитлер.
Наричат ни агресори и ни сравняват с Хитлер!
Точно така. Точно както през 1941 г., агресорът е този, който претендира за правото си на световно господство. Агресор е някой, който се смята за расово превъзхождащ другите и твърди, че е самата изключителност.
Агресорът е този, който показа агресията си, по чиито ръце е кръвта на милиони и милиони хора: в Корея, Виетнам, Лаос, Камбоджа, Югославия, Афганистан, Иран, Либия, Сирия…
Агресорът е този, който разполага въоръжените си сили на границите ни. Не ние отидохме в Мексико и Канада. Те дойдоха с ковани ботуши в Източна Германия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Хърватия, Словения, Албания, Литва, Латвия, Естония, Украйна…
Не, ние не сме агресорите.
Време е да наречем нещата с имената им. Те представят настоящата ситуация като сблъсък на сили на агресивна Русия с коалицията на демокрацията, с коалицията на Светлината. Но те не вървят с демокрацията. Те вървят с разрушени паметници на тези, които са се борили с фашизма. Те вървят с факелните шествия на нацистите. Те вървят с парадите на ветераните от СС. Според мен естеството на заплахата трябва да е съвсем очевидно.
Това не е нито силата на демокрацията, нито силата на Светлината. Това са силите на Мрака.
Ако бяха демократи, щяха да се погрижат за интересите и безопасността на собствения си народ. И в този случай ще бъдат приети онези мирни предложения, които страната ни е представила в проекта на договора за сигурност със САЩ и споразумението за НАТО. Но веднага ни казаха, че сме поставили неприемливи искания.
Мога да кажа със сигурност: сред нашите искания няма нищо, което те вече да не подписват или обещават.
Обещаха да не разширяват НАТО с един сантиметър източно от Западна Германия. В Източна Европа не трябва да има армия на НАТО, защото те са сеподписали под Закона за основаване на Русия – НАТО през 1997 г. Сега казват, че искаме невъзможното от тях.
Ракети близо до границите ни? Значи вече са се записвали в ДРСМД, не е трябвало да го унищожават.
Тактическите оръжия в Европа – винаги са ни казвали, че са необходими за защита на Западна Европа от руските танкови пълчища в Германия. В Германия и Източна Европа отдавна няма руски войски. Каква е ползата от тактическите ядрени оръжия?
Те отхвърлят нашите предложения, защото не са се отказали да продължат борбата за световно господство и се страхуват да разкрият своята слабост. Няма нищо по-лошо за световния хегемон от това да покаже, че е слаб, за да не подозира никой, че е хартиен тигър, а още по-лошо – гол крал.
Разбира се, Западният алианс е мощна сила, но не е същата сила, която беше преди няколко години. Преди три десетилетия Западът имаше 80 процента от световната икономика, сега е едва 60%.
Когато имаше Карибска криза (тази година ще бъде 60-годишнината ѝ), Съединените щати имаха 10 пъти превъзходство в ядрените оръжия пред Съветския съюз, 17 пъти в средствата за доставка. Днес американците нямат превъзходство в нито един от компонентите на стратегическата триада.
Съединените щати губят за първи път по качествен начин от нашите въоръжени сили.
Отслабващият хегемон със сигурност е много опасен, показва повишена агресия.
Какво да правим при тези обстоятелства?
Ясно е, че агресорът и силите на Мрака трябва да се противопоставят с железен юмрук, макар и в мека Лаврова ръкавица, а съюзът на силите на светлината, съюзът на държавите, освободени от американската диктатура, съюз на суверенните държави, които да могат да изразяват своята гледна точка.
Вътре в страната – да укрепваме отбранителния капацитет, икономиката, да повишаваме сплотеността на обществото. Нуждаем се от вътрешно единство.
Трябва да погледнем на себе си не само като на страна, противопоставяща се на силите на Мрака, но и като страна, която е евро-тихоокеанска, най-голямата евразийска, военна и световна държава.
Сега центърът на световното развитие е на Изток. 60 процента от ръста на световната икономика през последните 15 години са дадени от две държави – Китай и Индия. А форматът на РИК (Русия – Индия – Китай) се търси повече от всякога.
Световната политика си има свои Шерхан и Тютюн, а има и всички други държави. Това е мнозинството от човечеството. И като кажат, че в света не сме обичани, ами някъде не сме обичани… Но като цяло Русия е мощен суверенен властови център, с който се съобразяват всички.
Намираме се в центъра на БРИКС, която е една от най-важните международни организации и обединява големите цивилизационни центрове на Евразия, Африка и Латинска Америка.
И можем да се харесаме на западния си партньор само в един случай – като престанем да съществуваме. Друг изход няма да им хареса. И това определено не е част от нашите планове.
Зад нас са поколения руснаци, които живяха, обичаха, възпитаха деца, защитаваха Родината си и я браниха – за нас. Пред нас са нашите деца и внуци, чието бъдеще трябва да осигурим. И сме от правилната страна на историята. Това означава, че делото ни е правилно и победата ще бъде наша!
https://www.facebook.com/vyacheslav.nikonov/posts/4404237546346967
