Депутатите продължават с обсъждането на проектобюджета за настоящата година.
Пленарното заседание за Бюджет 2022 е на първо четене, а за да влезе в сила законът, е необходимо гласуването му на две четения. Между тях може да бъдат внасяни корекции. Законът трябва да влезе в сила от 1 април, предава БНР.
Правителството залага средногодишна инфлация от 5,6 процента и иска от парламента одобрение да поеме до 7 милиарда и 300 милиона лева нов дълг. Голяма част от него ще бъдат покрити стари задължения на държавата.
Инфлацията ще бъде по-висока през първата половина на годината, прогнозира вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев при представянето на проектобюджета. Средносрочната инфлация тази година се очаква да бъде 5,6 на сто, а икономическият растеж – 4,8%, според предложената от кабинета финансова рамка.
Според Василев инфлацията е основно привнесена. В проектобюджета се залагат повече инвестиции спрямо миналата година, допълни вицепремиерът, според когото няма основания да се опасяваме от дългова спирала:
„Дългът, който е предвиден тази година като процент от БВП, е по-малък от дълга, който е бил предвиден миналата година в последния редовен приет бюджет и то по-малък значително“.
За сериозна тенденция към покачване на държавния дълг предупреди депутатът от ДПС Йордан Цонев. Той цитира данни, според които само за времето от 2020 до 2024 година дългът ще нарасне с 20 милиарда лева.
Цонев изказа и притеснение, че с част от мерките за подпомагане всъщност се подкрепя инфлацията и определи бюджета като „популистки“.
„И ако трябва да перифразираме онази прекрасна крилата фраза от втората кампания на Бил Клинтън, която той, за да помни акцента, си беше написал на таблото: „Икономиката, глупако!“, аз бих ви посъветвал да напишете това с една добавка: „Икономиката, глупако, а не репресиите!“.
България е сред страните с най-ниски нива на дълг и дефицит в Европейския съюз, заяви депутатът от БСП Румен Гечев. По думите му „няма идеален бюджет“, но в настоящия проектозакон се залага на повече инвестиции.
Според Гечев те дори могат да бъдат повече, като цитира редица други държави, в които се очаква много по-голям дефицит от 4,1 на сто, колкото е заложен в разглеждания проект:
„Много е скрънзав нашият министър на финансите, тъй като България е в страните четири-пет от Европейския съюз, която има най-свити бюджетни разходи спрямо брутния вътрешен продукт и един от най-ниските бюджетни дефицити, като изключите Люксембург и Холандия, които са особени страни и които перат „без накисване“, така да се каже, някои неща, и те няма нужда да си увеличават дефицита“.
В проектобюджета е заложен е дефицит от 5 милиарда и 900 милиона лева.
4,1 на сто с Covid мерките и 2,5% от брутния вътрешен продукт без тях – това е процентното отношение на заложения дефицит в бюджета за настоящата година.
Отделянето на Covid мерките в отделно перо е заради решение на Брюксел, че тази година може да се надхвърли „таванът“ на дефицита от 3 на сто, както е според критериите от Маастрихт, ако парите са насочени към справяне с икономическия и здравния ефект от Covid пандемията.
Вчера в пленарната зала депутатите обсъдиха и приеха на първо четене финансовите рамки на Здравната каса и Държавното обществено осигуряване.
