По искане на България и други страни-членки от Източна Европа, НАТО се съгласи да започнат консултации по чл. 4 от договора, предвиждащ спешни консултации при заплаха за териториалната цялост или сигурността на държава от Алианса.
НАТО задейства отбранителните си планове, даващи правомощия на върховния главнокомондващ Тод Уолтърс да извършва разполагане и преместване на сили на Алианса, съобщи генералният секретар на Пакта Йенс Столтенберг.
Стана ясно също, че войски на Пакта няма да бъдат изпращани в Украйна, предаде БНР.
„Ние ще увеличим допълнително и в момента увеличаваме присъствието си в източната част на Алианса. Днес активирахме плановете си за защита, които дават на нашето военно командване повече власт за придвижване на силите, както и да ги разгръщат, където е необходимо. Това, разбира се, може да е част от отговора на силите на НАТО,“ обяви Столтенберг.
Генералният секретар добави, че това, което Алиансът прави, е защитно и премерено. Ние не търсим конфликт, а искаме да предотвратим атака срещу съюзническите страни, подчерта той.
Столтенберг съобщи, че утре ще има извънредна виртуална среща на върха на Пакта. В нея са поканени да участват и Швеция и Финландия, които не са членове на НАТО.
По-рано днес и Полша поиска активирането на чл. 4. Варшава повишава бойната готовност на силите си. Военният министър подчерта, че това е стандартна практика в подобни ситуации.
Президентът на Литва Гитанас Науседа обяви извънредно положение и изпрати армията да охранява границите.
Словакия изпраща до 1500 военни на границата с Украйна. Страната е готова да отвори и още гранични пунктове, за да посрещне очакваната бежанска вълна.
