Но на “Юди” поне насмогнахме – даже един от най-личните от тях, дето навремето завеждаше външните ни дела, призова – направо да теглим “една майна” и на православието ни…
Дванадесет милиарда евро (12 млрд. евро) – на толкова оцени историческото ни достойнство, удостоилата ни с “кацането си” върху земята българска “фойлайн У” – с ултиматума за сваляне “ветото ни” относно членството на Македония в Евросъюза…
Как не се сети да добави към тази сума и християнското ни разбиране за “мъжкото и женското” – с условието да ратифицираме час по-скоро Истанбулската конвенция…
Така де – с един чек можеше да си напазарува две “родоотстъпничества” от днешните ни “майкопродавци”…
И то само срещу някакви си 12 млрд. евра – колкото, кажи-речи, режийните разходи на “брюкселската евробюрократична народомелачка”…
Поне някоя “рубла” отгоре да беше прибавила “фройлан У” – да си платим газа за топлата вода през лятото… Най-малкото – да не вмиришем батальоните на НАТО… Що пот ще проливат “солджърите” в съвместните учения в нашата “прифронтова зона” през горещниците… А и “украинските бежанци” взеха да капризничат по хотелите, недоволни от “туристическия продукт” – джакузитата били празни в спа-центровете, а сауните изстинали…
…………………………
Откъде да предположи клетият Яворов, в посветените на Гоце Делчев “Хайдушки песни”, че един ден някоя си “фройлан У”, от голямото европейско “добрутро” – ще крачи по нашенско със “землемера”, да разчертава по “европейски аршин” оня отколешен братски спор възпят като: “мера според мера” в една и съща “бащина нива”…
Поне нашенския Великден да беше изчакала “фройлайн У” преди да ни “облажи” с останалите по дъното на “евротавата” 12 милиарда “мазнинки”… Постим все пак… Ей на – чува се от Голготата ни парламентарна “сковаването на Кръста”…
А и в последно време така сме “истосталели” според брюкселските указания “историческото ни самосъзнание”, че – я си дочакаме “Христос-а”, я не…
Но на “Юди” поне насмогнахме – даже един от най-личните от тях, дето навремето завеждаше външните ни дела, призова – направо да теглим “една майна” и на православието ни…
Такива са ни открай време “пътищата незнайни” според поета – и по кои друмища ще се върнат децата ни от Европата върху нашенската си “мера” – кой знае…
А и какво ли ще заварят в буренясващата ни “културна идентичност” от която ги прокудихме… Защото времето тече, неумолимо сбъдващо онова яворово заключение по “македонския въпрос”: “няма тато, нито мама – тато да ругае, мама да ридае…”
https://www.facebook.com/nedkovdimitar/posts/3309126739324215
