Сегашното правителство може дълго да управлява, но не бива, защото последиците няма да са добри за всички български граждани, казва в интервю за „Фокус“ управителят на социологическа агенция АФИС Юрий Асланов
– Може ли да се управлява на инат и без авторитет? Питаме собственика и управител на социологическата агенция АФИС Юрий Асланов. Г-н Асланов, наясно ли сме с действителните мотиви, които реално движат политическите процеси, и виждате ли и отчетливи политически процеси, които в момента протичат?
– Наясно сме с поводите, тъй като те са публично артикулирани от спорещите страни в сегашния конфликт между политически формации и части от тях. С причините мисля, че не сме наясно, защото ситуацията се развива горе-долу дума срещу дума, дори в днешния ден. Министърът в оставка на регионалното развитие и благоустройството казва нещо, финансовият министър казва обратното нещо. Досега не сме наясно с фактите, но е сигурно, че нещо се развива под пластовете на публичността, и то вероятно няма да изскочи, докато нямаме събитие, т.е. или оставка на правителството или разпускане на парламента. След това, разбира се, след време ще започнем едно по едно да научаваме истините. Но да отговоря и на вашия въпрос, поставен в анонса. Да, на инат може да се управлява, разбира се, до време. Когато формираш по някакъв задкулисен начин мнозинство в парламента, силата си правителство черпи от мнозинството в парламента. Това мнозинство може да бъде формирано и случайно, може да бъде формирано умишлено, може да бъде формирано с обещания за постове или за разпределение на бюджетни средства по всякакъв начин. Нещо, което издава един специфичен характер на сегашната власт, е, че тя е готова да се задържи, да играе на всяка цена, с всички средства на ръба на позволеното, може би и отвъд него. И изходът от тази ситуация, честният, демократичният, са избори, нови избори, за да си каже думата суверенът. Но може да се управлява и на инат. Да, за да отговоря на вашия въпрос.
– Г-н Асланов, какъв е характерът на това управление? Вие казахте основни характеристики, но като го гледате, какво представлява то?
– Очевидно лидерите на управляващата формация „Продължаваме промяната“ нямат нито демократични навици, нито демократична култура, нито демократична нагласа, нито дори демократични рефлекси. Не казвам, че това е някакво подобие на тоталитарно управление, но според мен с нищо не се различава като стил и метод на управление от това на Борисов в предходните десетина години, т.е. същият стил, същият подход, същата концентрация на власт, същото пренебрежение и високомерие към опозицията или дори към коалиционни партньори. Това наричам аз специфичен характер, но той не е непознат за нас, защото ние сме го наблюдавали през последните десетилетия в лицето на друга формация, срещу която на думи уж сегашната управляваща коалиция дойде на власт, за да води борба за изкореняване именно на този „порочен“, наречен от нея модел, а всъщност всички пороци се запазиха, някои дори и доразвиха, например маниерът на министър-председателя да тича по разни апартаменти и да прави кой знае какво, дори да води политически разговори, и други такива странности. Не мога накратко да опиша цялата специфика, характеризираща сегашното управление, но е ясно, че то не е полезно за България, дори напротив, то е вредно, и час по-скоро трябва да се премине през нов тест, наречен избори, защото при демокрацията такива са правилата. Няма нужда да ни плашат, да развяват плашилото на изборите колко щяла да пропадне държавата. Държавата може да пропада безкрай от едно вредно управление.
– И затова и следващият ми въпрос – може ли в такава сложна ситуация държавата да продължи да бъде управлявана от това правителство?
– Да, може…
– И докога то ще успее да седи над врящия котел?
– Да, може, но не бива. Може, може и дълго да управлява, но не бива, казвам, защото последиците ще бъдат за всички български граждани и те няма да са добри.
– В смисъл, какви последици, г-н Асланов?
– Ами, социални, икономически и най-вече морални, защото може би трябва да благодарим на Слави Трифонов, че осуети цялата тая уродливост на сегашната управляваща коалиция, и неща, за които подозирахме още от самото начало, че са иманентни, вградени, присъщи пороци на управляващото мнозинство, което е сглобено на абсолютно безпринципна и безидейна основа. Но така или иначе, вече сме на светло, но част от играта управляващите продължават да се опитват да водят на тъмно, за да се задържат на власт.
– Защо сега гръмна коалицията? Очевидно уродливите отношения между тях са от самото начало.
– Както казах, причините може би няма да ги научим сега. На нас са ни известни поводите, защото те се изговарят публично. Разбира се, аргументацията куца в много отношения, но пак казвам, това е на повърхността. Отдолу са истинските причини, които вероятно ще научим след време, когато това правителство си отиде.
– Какво стана с червените линии на БСП, след като се разбра, че зад гърба на правителството, на Външно министерство, на коалиционните партньори министър-председателят е водил дипломация, свързана със свалянето на ветото към Северна Македония?
– БСП ще бъде един от големите потърпевши от ситуацията, без особено да е виновна за случващото се. Но също така и дори може би в по-голяма степен и „Демократична България“, защото избирателите няма да им простят, че крепят и крепиха едно правителство, което ще приключи с провал и ще бъде отпратено с упреци от българските избиратели рано или късно. Разбира се, може да е късно. Колкото по-късно, по-лошо ще става. Но така или иначе, и БСП, и „Демократична България“ ще понесат щети заради участието си в сегашното правителство. Спомнете си каква беше съдбата на ВМРО, които имаха много силни години до известно време, преди това на АБВ – само заради това, че участваха в едни провалени кабинети. Това ще е съдбата и на тези две формации.
– Любопитно е, какво кара Корнелия Нинова да продължава да крепи и да адвокатства на „Продължаваме промяната“?
– Ами, амбицията за това, че й се случва да бъде на такава позиция, може би с вътрешното убеждение, че повече няма да й се случи. И разбира се, за да закрепи вътрешнопартийната си власт в тази много сложна вътрешнопартийна ситуация в БСП сред онзи партиен елит, на който тя успа да раздаде някакви роли и властови позиции, бидейки вицепремиер и министър, просто за да укрепи вътрешнопартийните си позиции, които бяха сериозно разклатени.
– Г-н Асланов, а какво ще се случи след провала, след срива на правителството и тръгването към избори? Как това ще отекне в различни политически формации? Да започнем с БСП – какво ще стане при тях?
– Както казах, БСП неизбежно ще понесе щети. Не мога да кажа какви към този момент, не обичам да гадая, както и „Демократична България“, разбира се, в най- голяма степен „Продължаваме промяната“ ще пострада. Това какво ще се случи – вижте, няма никакво значение. В крайна сметка народът ще реши. Пак подчертавам, изборите са измислени не за сложни неща, а само за едно – властта да се предава по мирен път, без насилие. Но връщайки се на темата за ината – ако едно правителство реши да играе на инат и да удължи агонията си, в крайна сметка се стига и до това, което се случи като политически процес от лятото на 2020 г. насам. Вече е премината границата на търпимост на българските граждани. И пак казвам, не говоря за нова протестна вълна, защото в момента ситуацията в икономическо и социално отношение е много по-тежка от тогава, въпреки че няма пандемия. Тогава вече може да не се разминем с толкова мирни протести при една усложнена допълнително икономическа и социална ситуация, каквато вещаят експертите наесен. Затова казвам – в републиката, в демократичната република най-честният и най-естествен изход от политическата криза са избори. През това трябва да се мине. Кой ще ги спечели няма никакво значение, защото ако народът не си каже думата в тази ситуация, не отхвърли едни и не качи нови, дори с риск да се разочарова отново – може би и това е неизбежно, това е най-доброто решение.
– Съществуват опасения обаче, че могат да дойдат политически формации, които да се опитат да променят геостратегическия път на България и геостратегическата ориентация.
– Трудно ще го направят, които и да са те. Но който и да дойде, това е гласът на народа. Суверенът, народът има право да решава. Всички приказки срещу изборите, това издава страх от този, който те е назначил на власт, който ти плаща заплата, който ти е дал службата, дал ти е правото да носиш скъпи костюми и вратовръзки, да ги разхождаш напред-назад по света. Все пак той е този, който трябва да реши.
– Каква е ролята на президента? Той обикновено е доста активен, ама в тая ситуация и той се умълча, а ситуацията е изключително грозна.
– В момента той не е на ход, защото все пак, колкото и да сме в криза, ние все пак имаме редовно правителство, работещ парламент. Неговата роля става ключова, когато Народното събрание се разпусне и се насрочат избори. Тогава той става модератор на политическия процес и този път надявам се да действа далеч по-разумно, отколкото миналия път, защото все пак сегашната криза донякъде се дължи и на това, че той легитимира тези лидери, които сега ни разочароват. Този път надявам се ще действа много по-прецизно и по-обмислено.
– Дали това, че легитимира тези лидери някак не го възпира и от по-ясна подкрепа за нови политически проекти като този на ген. Янев например?
– Президентът Радев натрупа сериозен политически опит. Освен всичко останало, чисто в човешки план доказа, че е човек с характер, така че не може да бъде обвиняван за това, че няма мнение или няма позиция, или се страхува да го изрази. Просто в момента, както подчертах, той не е на ход. На ход са други политически фактори, които са натоварени с ясна и категорична отговорност какво да правят. Когато те не се справят с положението, тогава удря неговият час и тогава той решава. Няма нужда той да бъде притискан с въпроси за негови политически проекти, защото той ясно и категорично неведнъж е казвал, че ако застане зад политически проект, той няма да стои встрани или зад него, а ще го оглави. Но той е президент, още четири години, даже повече ще бъде такъв. До края на мандата си аз вярвам, че той ще бъде президент на България и високото доверие, защото президентската институция е един остров в този океан от недоверие. Това е единствената институция, на която българските граждани продължават да вярват. Той няма да си позволи да излезе от тази си битност. И разбира се, когато прецени, че трябва да упражни критика, дори спрямо свои бивши партньори и фаворити, той няма да се спре, няма скрупули, които да му попречат да упражни тази критика и да се опълчи. Доказал е, че винаги взима страната на хората, така ще направи
според мен и във всяка ситуация.
– Да очакваме ли, че той ще оттегли доверието си от кабинета „Петков“, подобно на това от кабинета „Борисов“?
– Аз мисля, че ако продължават да действат толкова брутално и неразумно, в крайна сметка в момента изпитват границите на неговото търпение. И се връщам пак на вашата метафора за ината – ако тази игра на инат продължи повече, отколкото е необходимо, и започне да вреди много на хората, мисля, че той няма да се поколебае да оттегли доверието си.
– Ако страната върви към избори, г-н Асланов, защо БСП не настоява да бъде извадено от чекмеджето нейния проект за връщане на хартиения вот? Защото очевидно, че машинният вот не генерира добри резултати.
– Първо нека да уточня, че аз още не вярвам, че страната върви към избори, защото наистина поведението на управляващите издава тяхната амбиция наистина да играят на инат по всички посоки, както казах. Но на вашия въпрос – БСП няма законопроект за връщане на гласуването с хартиени бюлетини. Те имат друг законопроект, който е много по-лош – за връщане на смесения начин на гласуване. Ако има нещо по-лошо от гласуването само на хартия или само с машина, това е точно този смесеният вариант, защото той умножава по две всички порочни практики, съдържащи се в двата различни начина на гласуване. Аз не съм най-подходящият събеседник, тъй като съм публично известен противник на машинното гласуване. За мен още от самото начало този дебат се водеше от погрешна посока. Трябваше да се говори не за машинно гласуване, а за машинно преброяване на гласовете в преброителни центрове, каквато е практиката на модерните демокрации. Но така и иначе, в момента имаме закон, той е за машинно гласуване. Ако се върне гласуването от класически тип и този дебат се възстанови за в бъдеще време за модернизация с цел не само изкореняване на порочните практики, които битуват на ниво секционни изборни комисии, но и всички останали въпроси, аз ще приветствам такава инициатива. Но БСП не предлага това. БСП, както и ГЕРБ, както и ДПС, предлагат най-лошото – да се върне смесеният начин на гласуване. По-добре е да се остави сегашното положение, само с машини. Или само с машини, или само с хартия.
– И в крайна сметка, какви са сценариите пред нас, какво ни очаква?
– Никой не може да ви каже, защото България не е някакъв остров насред океана. Геополитическата ситуация е много объркана, непредсказуема. В голяма степен каквото и да се случи извън нашите граници, то ще ни засегне, особено в такава близост, където бушува пожар, война в близост, която засегна и цените на енергоносителите, предизвика инфлационни процеси и не всички от тях се дължат на геополитически фактори. Част от тях се дължат и на некомпетентността на нашето правителство. Но така или иначе, ускорена инфлация в цяла Европа и при тази отвореност на нашата икономика и зависимост и от импорта, и от експорта, ние няма как да останем незасегнати. Но как ще се развие ситуацията – аз не съм сигурен, че дори и във Вашингтон, и в Москва, и в Брюксел са наясно с това, за да правим дългосрочни прогнози. Никой не знае и точно в тази ситуация ние се нуждаем от стабилност, а за да имаме стабилност, трябва да има доверие в институциите, което е в момента на кота нула. А за да има, да се почерпи това доверие, трябва да се мине през тест, наречен избори.
Източник: Агенция „Фокус“, интервю на Цоня Събчева
