Възобновяване и ускорено изграждане на АЕЦ „Белене”; Изграждането на 7-и реактор в Козлодуй не е алтернатива на АЕЦ „Белене”; удължаване експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй”; Активна роля на държавата за реализация на „Южен поток” и „Набуко” като част и от европейската енергийна сигурност; Ускорено изграждане междусистемните енергийни връзки със съседните държави;Развитие на енергийната дипломация.
Всичко тава като политики на бъдещо ляво управление. Това формулира още през 2012 г. президентът Георги Първанов в книгата си „Позиции и идеи”, в една от главите, на която емоционално бе възкликнал: „Енергетиката, глупако!“. Всъщност това е Планът „Първанов”, който дава отговорите за бъдещето на българската енергетика, която той, като политик и президент, издигна като национален приоритет. И чиято голяма цел бе връщането на България като енергиен център в региона! Тези му идеи и усилия получиха всевъзможни критики, клевети и обвинения, но историческото време само потвърди правотата им.
България като енергиен център на Балканите – това бе една от сбъднатите стратегически цели на социалистическата ни държава, които през 1988 г. я превърнаха в 27-а страна в Индекса на ООН за човешко развитие. Бяхме сред първите страни в света по брой на язовирите, имахме изградена още в началото на 70-те години АЕЦ „Козлодуй”, започна се строителството на втора атомна в Белене, имахме минно дело на европейско ниво, бяхме крупен износител на ток, всеки човек, живял при социалната държава, помни, че цените на парно, електричество, вода бяха символични, а през зимата прозорците стояха отворени, защото радиаторите се пукаха от жега, но това не се отразяваше на доходите ни, както е днес. И всичките тези успехи в енергетиката се дължаха на два основни фактора – на стратегическата мисъл и лидерство на тогавашното ни държавно ръководство и на помощта на Съветския съюз, разбирай – Русия, като негова най-голяма, икономически мощна и ресурсно осигурена република! Енергетиката не само създава работни места и доходи, но е и кръвоносната система на икономиката, както казват експертите в бранша – затова и тогава имахме машиностроене и електроника, които осигуряваха над 27% от износа, и химическа индустрия с 14 – 15% дял в износа, имахме развита металургия.
За 33 години преход много от тези изградени гигантски енергийни мощности паднаха жертва на три в негативни явления – на технологична ликвидация, обслужваща чужди икономически цели, на корупция и дива приватизация, без мисъл за държавния интерес, и на идеологическия фактор, изразяващ се в разрушаване на строящи се огромни мощности при вложени вече милиарди, само и само политическият ни елит да се хареса на „началствата“ във Вашингтон и Брюксел чрез „премахване на зависимостта от Русия“. Заради тези идеологически псевдоаргументи, заради васалното поведение на русофобските ни елити бяха разпродадени на безценица и дадени на концесия водещи енергийни мощности, АЕЦ „Белене“ беше спирана на три пъти – през 1990 г., през 2010 г. от кабинета „Борисов 1“ и през тази година – от кабинета „Петков“, уж по екологични причини. На „Южен поток“ бе сложен кръст от кабинета „Орешарски“ – под натиск от трима случайни американски сенатори. На „Бургас-Александруполис“ краят дойде отново при Борисов. А с националното предателство на кабинета „Петков“ за договаряне спирането на въглищните централи, плюс лобистката схема с газа и скъсването на отношенията с надеждния и евтин доставчик „Газпром“ за по-малко от половин година платихме над 1 млрд. и половина лв. по-скъп газ и ни грозят огромни неустойки. Така България ще влезе в учебниците по история като световен шампион по самоунищожение на стратегически енергийни обекти – от глупост, от алчност и от продажност!
Това ни отсъжда второстепенна роля не само в ЕС, но и на Балканите, като от износител ще се превърнем във вносител на ток, а социалните протести са гарантирани, след като цените на топлото и светлото растат постоянно и убиват бедните и средната класа – общо 2 млн. пенсионери и 1 млн. работещи бедни. И всичко това, докато в съседна Турция и сходната на нас по територия и население Унгария се строят нови ядрени мощности съвместно с Русия, която е №1 в света в този високотехнологичен и екологичен сектор. Водещи държави в ЕС се отказаха да затварят своите АЕЦ и бавят максимално унищожаването на въгледобива, с което погребаха вредната „Зелена сделка“, наложена от безродното брюкселско чиновничество.
Своите АЕЦ запазва даже далечна и свръхразвита Япония, която преди десетилетие преживя ядрена катастрофа. И на този фон само бедна България си позволява да унищожава, разбива и затваря енергийни гиганти, да осъжда народа си на енергийна бедност и да отдават стратегически активи на чужди лобисти, като „Джемкорп“.
За тези 33 години на разруха се намери един български държавник, който създаде свой стратегически, обмислен и балансиран План за връщането на ролята на сериозен енергиен играч на Балканите и в Европа. Това беше президентът Георги Първанов с неговата идея за т. нар. Голям енергиен шлем – газ до Европа по „Южен поток“, с водеща роля на България, АЕЦ „Белене“ за евтин, достъпен и екологично чист ток и петрол по „Бургас – Александруполис“. Да, „Големият шлем“ действаше като червеното на бика на всички щатни русофоби и национални нихилисти от психодясното, но днес на прага на най-тежката за Европа зима от десетилетия насам виждаме какво сме изгубили с ликвидацията на тези проекти. И какво би било, ако ги бяхме реализирали като суверенна държава, която мисли за своя, а не за чуждия геополитически и икономически интерес. При това, като водещ държавник, Първанов направи не само първи стъпки за тези проекти, но и за диверсификацията, която иначе е любима опорка на Борисов, Петков и сие, но за която нямат и грам заслуга. Известни са визитите и принципните договорки на тогавашния президент с ключови газови производители като Азербайджан, Туркменистан и държави в Близкия изток. Известна е и неговата максима, че най-добро за сигурността на България са „руският газ и американските военни бази“ – така се прави балансирана външна политика в действие и визионерски държавнически подход.
Уви, исторически у нас ликвидаторите се оказаха по-овластени и дълговечни от Съзидателите. Време е това да се промени!
Проф. Светлана Шаренкова
