Калин Тодоров: Най-жилавата мантра, свързана с нашето семейство, е, че майка ми Соня Бакиш е роднина с фабриканта Бакиш. Къде ли не помествахме опровержения, всуе, оставаше си роднина и толкова
Като част от порцията си ежеседмични лъжи, професор Стоянович съобщи в предаването на Георги Любенов, че майка ми, Соня Бакиш, е дъщеря на фабриканта Бакиш. Едва ли има смисъл да му отговарям, народът е казал: „В рядко л@йно камък не хвърляй, ще те опръска“. На майка ми много се дразнеше от този слух, затова ще припомня нещо, което писах неотдавна:
БАКИШ СРЕЩУ БАКИШ.
Тази история е твърде лична. Едва ли щях да занимавам някого с нея, ако тя не отразяваше по парадоксален начин трите Българии: на Царя, на Социализма и на Мафията.
Най-жилавата мантра, свързана с нашето семейство, е, че майка ми Соня Бакиш е роднина с фабриканта Бакиш. Къде ли не помествахме опровержения, всуе, оставаше си роднина и толкова.
Неотдавна стара приятелка ми предаде папка с нейни непубликувани материали. Един от тях беше репортаж на младата журналистка от „Работническо дело“ Соня Бакиш от фабриката „Зебра“ на индустриалеца Бакиш. Годината е 1945-та, фабриката е национализирана, а самият индустриалец е оставен за неин директор. В репортажа напористата репортерка критикува бившия собственик, че произвежда презервативи, вместо така необходимите на народа галоши и шушони.
Фабрикантът Бакиш, комуто отнели всичко, после емигрирал в Израел, и там, в Обетованата земя, намерил гроба си. Журналистката Бакиш пък бе погребана под отломките на Берлинската стена, заедно с младежките й илюзии за равенство и справедлив свят.
А когато започна Прехода, мен ме издириха няколко мутри. Те предложиха да ми реституират имуществото на фабриканта, ако им дам половината. Никак не ги бъркаше, че нямаме нищо общо.
Калин Тодоров, фейсбук
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=1804430099940715&id=100011212265593
