За своите 131 години история Българската социалистическа партия е имала много председатели. Някои са били чисто партийни кадри, някои – реални лидери и държавници.
И въпреки това досега общото между тях е, че са успявали да поставят общата партийната кауза над личния интерес. Димитър Благоев даже не е имал длъжността на председател, но е общопризнат като баща, вдъхновител и организатор на социалистическото движение. Георги Кирков е бил духовен лидер с огнено перо на публицист, оратор и парламентарист. Георги Димитров се е изправил пред фашисткия съд и е защитавал своята кауза, колкото и обречена да е изглеждала в онзи момент. Тодор Живков, държейки в ръцете си цялата формална и неформална власт в държавата, се е оттеглил, за да не затъне България в тежък граждански конфликт. Александър Лилов – един от идеолозите на мирния преход и на промяната в партията, напусна председателския пост след първата загуба на БСП, макар тази загуба да е само с 1% и четири депутатски места по-малко от СДС. През 1996 г. Жан Виденов също напусна председателския и премиерския пост в името на единството и запазването на партията, въпреки че бе и до днес остава дълбоко убеден в правотата си. Малко по-късно Николай Добрев върна мандата и отказа да състави кабинет, защото знаеше, че съгласието и разумът в държавата са много по-важни от личната кариера и даже от партийния интерес. През 2012 г. Георги Първанов се отказа от кандидатурата си за председател на БСП, въпреки че имаше два успешни мандата като президент – за него бъдещето на партията също бе над личната амбиция.
Единственият в историята на БСП председател, който казва и показва, че няма да си тръгне от поста, даже цената да е гибелта на БСП, е Корнелия Нинова!
Истинският лидер става такъв не само когато печели конгресни и изборни победи, но и когато губи достойно. Особено, че апаратните и конгресните победи често са пирови. А победа, зачената в грях – в грях ще изтлее… Такъв беше изборът на Нинова през 2016 г. – неприкрит резултат от задкулисие, договорки и вътрешнопартиен преврат.
Ето че днес БСП отново е пред избор! Предстои Конгрес само след броени дни, но целта на Нинова не е да запази БСП, а единствено да запази проваленото си председателство.
Колко жалка и безидейна цел, нали! Защото политиката на Нинова и нейното безгръбначно обкръжение, доведоха някога първата политическа сила до позорното пето място в НС, с под четвърт милион гласа.
Какъв е изходът за БСП!? Летален – начело с Нинова, или възходящ с нов лидер и ръководство? Съдбата на БСП е в ръцете на делегатите на 50-ия конгрес на партията – всичко от тях зависи. Защото Конгресът е най-висшият партиен форум и делегатите социалисти могат да покажат, че в БСП има съпротивителни сили срещу разрухата и самоунижението, че има имунитет срещу чуждите за социалистическия морал персони и прояви.
И може би точно навреме възниква един спомен от друг Конгрес на БСП, който завърши тежко, но историческите му решения спасиха партията на българските социалисти от погром. Тогава БСП управляваше с парламентарно мнозинство, но това управление вече беше загубило доверието на милиони българи. На извънредния 42-ри конгрес на БСП на 21 декември 1996 г. социалистът Николай Добрев направи знаково изказване, което обърна делегатите. Той постави вечни за партията теми – за принципите, за морала, за достойнството в политиката, за това какво е социалистическата идея и каква е мисията на БСП, от чие име и в чия полза управлява и прави политика.
Удивително е колко актуално звучат неговите думи 26 години по-късно, на пръв поглед в коренно различни условия. Удивително е как, ако сменим „Жан Виденов“ с „Корнелия Нинова“, всичко си идва на мястото с днешна дата!
И се питаме: Защо Корнелия Нинова е толкова далеч от морала и достойнството на Николай Добрев и на Жан Виденов? Защо не желае да направи крачка назад и да докаже, че БСП не е лидерска, а още по-малко – лична и приватизирана партия? Да покаже, че може да работи за БСП като редови член, а не само от трибуната, прегърнала поредната китка цветя и повтаряйки опорни точки, втръснали на всички? Ще се откаже ли от креслото си на „Позитано” 20, когато е очевидно, че със стила и действията си вече само вреди на БСП и на каузата, която е съдба на хиляди социалисти.
Убедена съм! Ако е социалист – ще го направи!
Но ако не го направи – най-важното днес е делегатите на Петдесетия конгрес да проявят сила, мъжество и достойнство и да прекратят мандата на председателя, който води партията към унищожаване, защото общата цел и мисия е над всеки от нас.
Ако сме социалисти – ще го направим!
За да бъдем на равнището на нашата отговорност – нека си припомним онзи Конгрес и думите на Николай Добрев, който изгоря за партията си едва на 52 години. Да проумеем колко честни, но и пророчески са били те и какви достойни хора са водили социалистите в бурния политически океан…
Николай Добрев на извънредния 42-ри конгрес на БСП, 21.12.1996 г.
ЗА ПРОМЯНАТА И ОТГОВОРНОСТТА
“…Обществото залага големи надежди на нашия конгрес. То очаква вярна диагноза, предсказуемост на развитието и цената на кризата…
От тази гледна точка докладът, изнесен от другаря Виденов, можеше да бъде в хармония с обществените очаквания и надежди.
Но у мен остана съмнение за субективизъм, за подмяна на проблемите, за нежелание да се вгледаме самокритично в нашите собствени недостатъци. Нещо повече, в доклада си той освен усещането за оправдание не даде нищо конструктивно, нищо полезно за разрешаване на днешните проблеми.
Какво очакваме?… Ние докарахме нещата дотам, че седем от десет българи се трудят само за храна, вода, осветление и отопление. За такава политика никъде не ръкопляскат…”
ЗА КОЛЕКТИВНИЯ УМ ЧЕСТ И СЪВЕСТ НА ПАРТИЯТА
“…не съм съгласен, в постановката на другаря Виденов, че недобросъвестни партийни членове доведоха БСП до това положение…
….По-тревожното е, че не търсихме ума и подкрепата на партията при вземане на важни, на съдбоносни решения. Подценявахме или пренебрегвахме нейните възможности при формиране и реализация на управленската политика. Капризничехме, сърдехме се като малки момчета на нейната доброжелателна критика, на опитите й да коригира наши необосновани действия…”
ПО ВЪПРОСА ЗА СЪЮЗНИКА
“…Накрая ще кажа две думи като несъгласие с тезата, че всички ни пречат, че ние осъществяваме своите реформи във враждебна среда… че сме в обсадно положение, че воюваме на всички фронтове… НЕ! Има мегдан, има широк мегдан за нови партньори….
Но за това трябва протегната ръка, стил и култура за толерантен и равноправен диалог, съзнанието, че трябва да се правят разумни компромиси в името на националните интереси, на интересите на обществото и на гражданите…”
Прочетохте ли тези думи, др. Нинова?
Проф. Светлана Шаренкова
