„Събеседник по желание“
Пак ви сервират от същото: политиканите се ръфат като чакали,
поне словесно – обаче са готови да управляват заедно.
Такава е изглежда поръчката от Чорбаджията: да се направи някакво правителство, което да се подритва в правилната посока.
С каубойските ботуши – по тюрлюгювеча.
Затова сега за друго – за разтуха.
От време на време все някой се сеща за „Кеворкирането“.
Мнозина знаят, че за първи път тази дума бе използвана от актрисата Катя Паскалева.
Самата тя твърдеше, че тя е колективно дело – била измислена в кинаджийските среди.
А Катя само я изрекла от телевизионния екран.
Години по-късно, аз пък си казах друго:
преживените в телевизията ядове и разправии, изобщо целият зор си е струвал, щом са направили от името ти глагол.
Сетне цъфна слободията, и то с наложен платеж – и трябваше
да платим всички дивотии на Прехода.
Вече всяка телевизионна мишка имаше „свободата“ да се държи, както му скимне, с госта си.
Всеки бе свободен да достигне върховете на собствената си
никаквост.
Новите пък тарикати/политици се мислеха за много хитри
и продаваха на едро лъжите си.
Тогава си казах, че е време за друго:
оставяй ги сами да се набият на кола.
Това също не е лесно: трябва да го подведеш нахалния глупак, за да реши, че му вярваш – и полека-лека сам да се нахендри на кола.
Зрителите веднага ще разберат, накъде е тръгнал.
Телевизионните мишки пък продължаваха да се репчат фалшиво – и също възсядаха кола.
Вие и това разбирахте.
Няколко думи за нещо друго, което сякаш по-малко се помни.
Пак по времето, когато Катя ме „Кеворкира“, Тодор Колев пък
изпя една много забавна песен.
Катя изрече една дума – а Тодор я изигра фантастично.
Искам да ви припомня песента „Събеседник по желание“ – наскоро се сетих за нея от една паметна бележка за композитора Светозар Русинов, той е неин автор, текста е на Живко Колев.
Надявам се да ви е приятна тази среща.
