Борел предупреди, че ако страните-членки на ЕС се съгласят да използват допълнителните 2 милиарда евро за боеприпаси за Украйна, Европейският фонд за мир ще се нуждае от нови ресурси за другите си цели. Фондът не е създаден само за Украйна, а за конфликти по целия свят
Европейският съюз почти е изчерпал възможностите си за наказателни мерки срещу Русия и вниманието на блока трябва да се насочи към финансова и военна подкрепа за Украйна, коментира вълховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел пред EURACTIV в ексклузивно интервю.
„Няма какво повече да се направи от гледна точка на санкциите, но можем да продължим да увеличаваме финансовата и военната подкрепа“, каза Борел пред EURACTIV в Стокхолм след среща на министрите на отбраната на ЕС.
„Би било странно една година след началото на инвазията да има много повече възможности. Използвахме нашия процес стъпка по стъпка“, добави той.
През изминалата година ЕС одобри 10 кръга санкции срещу Москва, които имат за цел да направят финансирането на войната по-трудно и да лишат Русия от технологично оборудване и резервни части за оръжия, които да бъдат използвани срещу Украйна.
„Една година след инвазията, ние стигаме до края на стълбата“, призна Борел, когато го попитаха за следващите потенциални стъпки, които блокът може да предприеме в отговор на инвазията на Русия в Украйна.
„Отговорът винаги е един и същ – ще продължим да подкрепяме Украйна. Тя се нуждае от много пари, само за да поддържа държавната система работеща. Държава във война има много финансови нужди – това ще изисква много усилия от наша страна, така че санкциите и военната подкрепа не са всичко.“, обясни главният дипломат на ЕС.
Борел каза, че операциите на бойното поле „зависят от Украйна, която трябва да реши“, но отговорността на Европа „е да я подкрепя, също и чрез предоставяне на оръжия и боеприпаси“.
Европа, добави той, има финансови възможности, които трябва да бъдат преобразувани във военни способности и изведени на фронтовата линия, с подходящо обучение за украинските войници,
Отвъд боеприпасите?
За да отговорят на нарастващите нужди на Украйна на бойното поле и нова руска офанзива, министрите на отбраната на ЕС се съгласиха в сряда (8 март) да продължат напред с плановете за ускоряване на доставките на 155-милиметрови боеприпаси за Украйна.
Борел беше предложил тристепенен план, който ще използва парите, които вече са отпуснати за Европейския фонд за мир на блока, който е отделил 3,6 милиарда евро за въоръжаване на Украйна от началото на инвазията миналия февруари и наскоро беше допълнен с допълнителни 2 милиарда евро за 2023 г.
Ако бъде одобрен, планът ще използва 1 милиард евро за възстановяване на разходите на държавите-членки за боеприпаси, които са доставили на Украйна от собствените си запаси, и още 1 милиард евро за съвместни поръчки за оръжие.
Държавите-членки обаче все още не са уточнили подробностите за финансирането на мащабните съвместни усилия за закупуване на боеприпаси.
„За момента се нуждаем от споразумение за 2 милиарда евро – ако това не е достатъчно, тогава ще се върнем към него, защото не знаем колко боеприпаси можем да купим с тези тези пари. Това зависи от крайната цена и доставката, както и от нуждите, които се променят в хода на войната“, каза Борел.
Запитан дали съвместните планове за обществени поръчки за осигуряване на бърза доставка на боеприпаси могат да надхвърлят артилерийските снаряди и да се насочат към по-тежки въоръжения, Борел каза, че ЕС „може да бъде също толкова бърз и за други нужди“.
„Днес се война на изтощение, утре може да се води настъпателна война и тогава нивото на разход или потребление на боеприпаси ще бъде по-различно. Ние се адаптираме към ситуация, която постоянно се променя на място“, уточни Борел.
Необходимо е допълване на фонда за оръжия
Борел предупреди, че ако страните-членки на ЕС се съгласят да използват допълнителните 2 милиарда евро за боеприпаси за Украйна, Европейският фонд за мир ще се нуждае от нови ресурси за другите си цели. Фондът не е създаден само за Украйна, а за конфликти по целия свят.
Запитан как ЕС би могъл да избегне подхода на „помощта“ за допълване на фонда, когато възникнат нужди, главният дипломат на ЕС каза, че държавите-членки ще трябва да вземат решение з атова съвсем скоро.
„Въпросът е – искаме ли да продължим да използваме този инструмент за въоръжаване на Украйна и как да поддържаме армиите на нашите партньори, например в Африка? Имаме много ангажименти“, каза Борел.
„Искаме ли да продължим да бъдем глобален играч? Ако искаме, тогава това струва пари и държавите-членки ще трябва да решат“, добави той.
Индустрията на ЕС на първо място
ЕС също така търси страни извън блока да се присъединят към усилията му. Норвегия вече изрази интерес, а Канада също желае да се присъедини.
Държавите-членки обаче са разделени за това дали да включат страни извън блока, особено Франция, която се застъпва за използване на обединено финансиране за придобиване на произведени в ЕС боеприпаси.
Борел каза, че първите 1 милиард евро могат лесно да бъдат усвоени от европейската индустрия, защото „имаме европейски производители, които могат да произвеждат този вид боеприпаси“.
В отговор на критиките, че страни като САЩ и Обединеното кралство доставят боеприпаси по-бързо, Борел заяви, че „ако има ясно търсене, подкрепено с пари, тогава европейската индустрия ще започне произвежда повече“.
„Компаниите се адаптират към търсенето – ако има ясно търсене, индустрията реагира. Ако не е ясно колко трябва да се произведе, те не са склонни да увеличат производствения си капацитет“, допълни ръководителят на европейската дипломация.
„Ето защо общите поръчки изпращат мощен сигнал към индустрията – това е нашето искане“, заключи той.
