Там е матрица. Как западните медии създават „копие без оригинал“

0
419

 

Масовото съзнание, контролирано от медийните гиганти, оперира предимно с образи, изображения на екрана. Тук са добрите, а тук са лошите, тук е свободата и демокрацията, а тук е тиранията.

Не толкова отдавна на страниците на Politico се появи статия за това как холивудският актьор Марк Хамил помага за закупуването на дронове за въоръжените сили на Украйна. Изглежда сякаш няма новина тук – още една холивудска знаменитост в края на кариерата си декларира привързаността си към общоприетото днес на Запад отношение за добрите украинци и лошата Русия.

Наистина, самият факт не ни интересува, но образът – даже много.

Хамил е познат на западната публика от детството, тъй като той е главният актьор в култовите Междузвездни войни, Люк Скайуокър е буквално образът на светлия рицар на нашето време за западния лаик.

Масовото съзнание, контролирано от медийните гиганти чрез медиите, оперира предимно с образи, изображения на екрана.

Тук са добрите, а тук са лошите, тук е свободата и демокрацията, а тук е тиранията. Тук са светлите джедаи, а тук са тъмните сити. Люк Скайуокър записва съобщение до англоговорящите в Украйна: „Въздушната тревога приключи. Нека силата бъде с вас”. Милиони са израснали със сагата за Лукас и някои образи и картини вече са вшити в подкорието им. Няма съмнение – ако самият Лука е за Украйна, то всички останали „сили на светлината“ трябва да се обединят срещу злата и ужасна Галактическа Руска империя с Дарт Вейдър. Или всички народи на Средната земя срещу Саурон – тук, както повече ви харесва.

В производството на подобни медийни симулакруми* Западът е станал по-умел от всеки друг на планетата, защото именно там постмодерното всеотрицанието е разцъфнало най-силно.

„Светът е текст“, както някога постмодерният философ Жак Дерида заявява. Днес можем уверено да кажем, че текстът вече е нещо твърде сложно, така че сега светът е по-скоро комикс, текст с картинки. Постмодернизмът в своето абсолютно въплъщение разделя на нула понятия като национална идентичност и държавност, да не говорим за критериите за абсолютната истина или реалността на показваното по телевизията.

Политическите партии в такава система не се различават от всеки друг продукт за реклама. Основното е кой пръв ще създаде и възпроизведе най-яркия символ.  Западът отдавна се научи да работи със символи, в крайна сметка рекламата и постмодернизмът винаги са вървяли ръка за ръка.

Жена с цигара успешно използва феминисткия дневен ред от началото на миналия век и по този начин свърза жените с  „мъжкия“ пазар, осигурявайки на тютюневите компании многократно увеличение на печалбите. Всичко е рекламирано по този начин – от мотоциклетите Harley Davidson през образа на готин млад мъж до призива да се гласува за Кенеди, защото той и Жаклин са образцовото американско семейство. Фактът, че Харли не е най-добрият мотор, а Джон изневеряваше на жена си, не притесни никого, защото това не беше в медийното пространство и следователно според закона на съвременността – не е и в реалността.

Всички ние съществуваме в света на видимостта, дълбочината не се предполага от самата парадигма на днешния световен ред. Следователно светът не е такъв, какъвто е в действителност, а такъв, какъвто медиите и лидерите на общественото мнение внимателно ще го създадат. Умножете това по гигантските бюджети и възможностите на условния The Washington Post и ще получим най-голямата алхимична лаборатория за значенията на нашето време. Техният основен и най-обичан хомункулус в последно време е, разбира се, президентът Зеленски.

Западът преуспя в производството на  политици от определен тип – за целите на обобщението нека ги определим като “съвременни, модни и проевропейски” лидери, предназначени за страните от предимно Източна Европа.Именно за тях провеждат обучения в множество западни неправителствени организации под прикритието на лекции по политически науки.За такива хора се изгражда и подходящ имидж, който осигурява необходимия медиен отпечатък на такова чудовище като Франкенщайн.Какви са съставляващите?Съчетавайки образа на обикновен човек, демократичен, разбиращ по-младото поколение – вижте, той като нас носи Converse и споделя всичко в Twitter!Много днешни политици се вписват в тази парадигма – това е г-жа президентът на Молдова Санду, която скри пълния си провал зад този образ и, разбира се, главният украинец на планетата Зеленски.

Изборът на Зеленски беше очевиден за Запада. Представител на творческа професия се бори с корупцията, новият Вацлав Хавел! В много отношения именно на тези елементи разчиташе PR отделът на Зеленски по време на предизборната му кампания през 2020 г., в противовес на закостенялата плътност и „консервативност“ на Порошенко. Залогът спечели и след началото на CBO стартираха втората серия, решавайки с всички сили на западните медии от актьора да създадат спасителя на Европа. И сега пред нас вече не е клоун, а практически „войн“ – на зрителя се предлага военна униформа, сурово изражение на лицето и като цяло всички елементи на антуража от следващия Call of Duty, която жителят на Ню Йорк е играл миналия уикенд. Не е изненадващо, че такова момче е станало популярно сред американските домакини. Налице е класическа работа на конструктора на идентичност, за всеки вкус! По принцип в такава парадигма на мислене самият Зеленски не е нужен на никого – всеки може да бъде на негово място, което всъщност доказва и неговата биография. Субективност абсолютно не се изисква от такава пионка, напротив, светлината, камерата и думите ще бъдат осигурени от продуцента заедно с режисьора.

Сегашният президент на Украйна обича да говори дълго и патетично пред камера. Не толкова отдавна, например, той поднесе поредния плод на интелектуалните си упражнения – панвърховният украинец благоволи да се усъмнят дали руският президент е жив и дали небезизвестният “зелен екран” е задействан в изказванията на Владимир Путин. Вярно, по някаква причина всички изглежда са забравили как бяха публикувани видеоклиповете и снимките на същия този Зеленски, стоящ буквално на фона на green screen, с помощта на който бяха пуснати видеоклиповете от първите седмици на конфликта, в която президентът на Незалежна уж „се разхождаше из Киев“. Преди това станахме свидетели на изключително подозрителен епизод от предполагаемото посещение на Зеленски в град Артьомовск, една от най-горещите точки на украинския конфликт. Там, сред неразбираеми руини, ръководителят на 404 раздаде медали и след това практически се телепортира във Вашингтон, за да се срещне с Байдън. За мнозина, които са скептично настроени към чуждестранните медийни фуражи възникна закономерният въпрос: „Това въобще случило ли се е?“.

Основното днес е позицията на самия наблюдател и именно с нея трябва да се работи. От гледна точка на днешното информационно пространство целият свят е едно голямо село, подведено под общ знаменател. Националните граници се заличават, вкусовете и културните предпочитания се унифицират – така Западът изгражда всички свои експортни версии на „лидери за бедните“. Същият прословутият Майдан беше точно такъв продукт – тогава почти целият западен дневен ред и масовата култура, филмите и видеоигрите разработиха темата за “борбата с тиранията” на поредния абстрактен малък, но горд народ. Естествено, когато чуждестранният зрител видя сюжета в реалността, той моментално беше пропит с него – годините на обработка свършиха работата си.

Емоционалните кадри от местата на събитията позволиха на наблюдателите да станат преки участници в действието, без да стават от дивана – действие, към което никой от тях нямаше и не би могъл да има отношение.На лаика, затънал в консуматорския си ерзац живот, беше предложен спектакъл на борбата за ерзац свобода, който изненадващо, преминава под знамето на същия този пластмасов свят.В спектакъла, според предписанията на Ги Дебор, участват много хора, които наблюдават случващото се като в телевизионно шоу.Между другото, моментално се намериха и лоши момчета – руснаците от Донбас и Русия като такава.Спомняте си откъде започнахме – Люк Скайуокър, злите щурмоваци на Империята…

Сред цялото това многообразие от пластики Русия има уникалния шанс да покаже нещата такива, каквито са в действителност, изчистени от постмодерни люспи. Днес има възможност да изпратим омразните изображения на масовата култура на сметището. Основният въпрос обаче все още е актуален – какво и най-важното как да предложим в замяна? И това е, над което трябва да се помисли много задълбочено, защото този, който днес произвежда и контролира изображенията, буквално държи в ръцете си самия ход на историята. За щастие Русия има много нови ярки герои и исторически легенди, а останалото е въпрос на представяне.

*„Симулакрум “ е термин на Жан Бодлияр и означава „копие без оригинал“. Или с други думи „Образът няма никаква връзка с реалността – това е имитация без референт, която представя себе си за реалност“.

Автор: Антон Житков

Източник: readovka.space

Превод: opposition.bg

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here