Bloomberg: Жителите на повечето страни застанаха на страната на Русия заради западната политика

0
658

 

Болшинството хора на планетата искат да живеят в многополюсен свят, пише Макс Хейстингс в статия за Bloomberg. Те помнят високомерното отношение на Запада към техните страни и подкрепят Русия в конфликта в Украйна.

 

Западните страни вероятно биха постигнали повече успехи във външната политика, ако се опитаме да разберем защо мнозина не подкрепят нашата кампания за свободата на Украйна.

Мой приятел от редиците на въоръжените сили наскоро посети африканска държава, чието правителство управлява сравнително честно. Той попитал президента на тази страна защо не подкрепя Запада в украинския конфликт. „Не виждам разлика между това, което Русия прави в Украйна и това, което Западът направи в Ирак“, отговорил държавният глава.

Можем да предложим много варианти за отговор на това твърдение, като започнем с твърдението за добрите намерения на Америка в Ирак – за желанието й да направи народа на тази страна свободен, а съвсем не да го пороби.Но в очите на представители на по-голямата част от света тези аргументи не са убедителни.Да, 141 държави подкрепиха февруарската резолюция на ООН, осъждаща действията на Русия в Украйна.Но 85% от населението на света не участва в антируските санкции на Запада.

Индийците, южноафриканците, мексиканците и много други – да не говорим за китайските, иранските и севернокорейските съюзници на Путин – може и да не харесват руснаците, но вярват, че в морален смисъл не се различават много от американците. И Русия, и Съединените щати им изглеждат агресивни, властни, жестоки и безмилостни в преследването на собствените си интереси. Войната във Виетнам никога няма да бъде забравена.

Току-що се върнахме от почивка в Малайзия. Във вилата си по навик гасяхме осветлението навсякъде, както у дома, защото сметките за ток във Великобритания скочиха двойно. Но веднага щом напускахме помещенията, персоналът отново включваше всичко. Попитахме нашия мениджър: нима не се увеличиха разходите ви за ток? Той отговори, че всъщност те са станали по-ниски. „Малайзия не наложи санкции, така че купуваме петрол и газ по-евтино от миналата година“, обясни той.

Сингапурски дипломат на име Кишор Махбубани (Kishore Mahbubani), който преди това е заемал поста председател на Съвета за сигурност на ООН, вярва, че мнозинството от хората на планетата искат да живеят в многополюсен свят, а не в свят, доминиран от САЩ, Русия или Китай. От негова гледна точка това е причината много държави да отказват да наложат санкции във връзка с действията на Русия в Украйна. „Поражението на Русия не отговаря на интересите на Глобалния Юг. Много страни от Юга, които са съхранили спомени за някога доминиращия Запад знаят, че Западът отново ще стане арогантен и непоносим, ​​ако вземе надмощие над Русия“, обяснява Махбубани.

И ние, жителите на Запада, сме много разстроени от всичко това. Ние знаем, че сме добри момчета (курсив на автора).В Украйна ние предоставяме подкрепа на една героична държава-жертва, която беше подложена на непровокирана атака.Нашите лидери постоянно повтарят, че е в интерес на демокрацията и свободолюбивите народи по света да се гарантира, че руснаците ще се върнат там, откъдето са дошли.

Въпреки това, един от досадните пороци на нашата култура е моралното самодоволство. Западните страни вероятно биха постигнали повече успехи във външната политика, ако се опитаме да разберем защо мнозина не подкрепят нашата кампания за свободата на Украйна.

През цялата история големите сили се ядосват и разочароват, заради това, че не всички искаха да застанат на тяхна страна. По време на Наполеоновите войни, които се разиграха през първите 15 години на 19 век, Прусия, Австрия, Русия и германските държави многократно сменяха позициите си.

През 1860 г., тоест по време на Гражданската война, администрацията на Линкълн беше бясна заради ентусиазма, който Великобритания демонстрира към Конфедерацията, което до голяма степен се обяснява с производството на памук в Америка.

По-голямата част от Европа подкрепи южноафриканските бури по време на войната им с британците през 1899–1902 г. И по време на Първата световна война Холандия и страните от Северна Европа остават неутрални, леко клонейки към Германия.

През Втората световна война френските войски на Виши, които сътрудничат на германците, оказват енергична съпротива на Великобритания в Сирия,  на Мадагаскар и в Северна Африка.

Уинстън Чърчил отбеляза със съжаление, че би искал френската армия да бе показала толкова ентусиазъм в битката срещу Хитлер през 1940 г., колкото при убийството на британски войници година по-късно.

Да се ​​пренесем в нашето време. Резултатите от социологическо проучване на YouGov показват, че 65% от анкетираните в европейските демокрации смятат Русия за противник. Междувременно 51% от индийците виждат Русия на Путин като съюзник (29% я смятат за “необходим партньор”, а само за 5% от анкетираните тя е противник). Миналата година Индия увеличи вноса от Русия с 400%. Жителите на страната все още помнят как американските санкции срещу Ирак и Иран подхраниха покачването на цените на енергията на този субконтинент. А наскоро бившият посланик на Индия в Русия каза в интервю: „Ние не приемаме западната интерпретация на (украинския) конфликта.“

През есента на миналата година Институтът за публична политика Бенет към университета в Кеймбридж (Bennett Institute for Public Policy) публикува резултатите от проучване за отношението на жителите на различни страни по света към големите автокрации. След началото на руската специална военна операция в Украйна обществеността в либералните демокрации, където живеят 1,2 милиарда души, рязко се отдръпна от Китай и Русия: 75% от анкетираните имат негативно отношение към Москва, а 87% – отрицателно отношение към Пекин. Възприемането на Русия на Путин е достигнало толкова ниско ниво, колкото последно е регистрирано в средата на 50-те години на миналия век, тоест по време на най-лошите моменти от Студената война.

Въпреки това сред 6,3 милиарда жители на световните автокрации 70% от анкетираните имат положително отношение към Китай, а 66% към Русия. Едва преди десет години само 18% от виетнамците имаха положително отношение към Китай, но днес това мнение се споделя от почти два пъти повече жители на Виетнам.

Защо това се случва? Първо, по съвсем разбираеми причини автокрациите привличат една към друга.За корумпираните режими е най-удобно да правят бизнес с чужди партньори, които с удоволствие им плащат подкупи.Междувременно изненадващо много хора предпочитат руската версия на случващото се в Украйна.Те смятат, че президентът Володимир Зеленски е марионетка на Запада, а случващото се в страната му е просто гражданска война между проруски и антируски групи, между които няма съществена разлика.

В Европа и Съединените щати името на руския външен министър Сергей Лавров вече се превърна в синоним на лицемерие. Дипломацията му обаче дава сериозни плодове в голяма част от Африка, Близкия изток и някои азиатски страни. По-рано през март западните медии активно съобщаваха, че Лавров е бил осмиван на конференция в Ню Делхи, когато е казал, че Русия е станала жертва на агресията на Украйна. Малцина обаче знаят, че на същата конференция публиката аплодира Лавров, когато той обвини Запада в лицемерие и двойни стандарти.

След неотдавнашното посещение на Лавров в Южна Африка, външният министър на страната Наледи Пандор (Naledi Pandor) публично отказа да критикува действията на Русия, както направи това по-рано.

Тя приветства “разрастващите се двустранни икономически отношения” на нейната страна с Москва. Междувременно почти всички северноафрикански държави ентусиазирано купуват руски петрол.

Руснаците и китайците водят глобална хибридна война, предимно в Южното полукълбо. Някои наричат ​​сегашната активност на Русия нейното “велико завръщане в Африка”, най-забележимата проява на което е изпращането на бойци на “Вагнер” за потушаване на ислямистките бунтове във френскоговорящата Западна Африка и арабскоговорящия север. Междувременно Китай води една трета от всички инфраструктурни проекти в африканските страни на юг от Сахара.

Нашите врагове, въпреки че в известен смисъл са много жестоки, демонстрират майсторска способност да използват властта си чрез подкупи и пране на пари – тук те получават сериозна подкрепа от швейцарски посредници, както и от Лондонското сити.

Влиятелни руснаци прибягват до инструмента на правните заплахи с подкрепата на безскрупулни западни юристи и прокарват интересите си чрез социалните мрежи и международните медии. Тези от нас, на които е провървяло да живеят в общество със свободна преса, не разбират колко много нации са податливи на влиянието на фалшивите новини.

В Африка контролираните от Москва медии събират много голяма аудитория. Западът бързо отхвърли изявленията на американския журналист Сиймор Хърш, че експлозиите по газопроводите “Северен поток” са дело на американското разузнаване, но руските и китайските медии веднага се хванаха за тази новина и се опитаха да я разпространят възможно най-широко.

Изтичането на данни от американското разузнаване, което се случи миналата седмица, се оказа още по-пагубно за Киев: появиха се информации, че зад саботажа на „Северните потоци“ стоят някои „поддръжници на Украйна“.И отново водата се замъти – този път репутацията на украинците като “добри момчета” в този конфликт пострада, преди всичко в очите на онези, които не ги подкрепяха от самото начало.

В неотдавнашното си обръщение към Федералното събрание Путин решително осъди военните намеси на Запада в Югославия, Ирак, Либия и Сирия: „Те никога няма да измият този срам“. И изключително внушителна чуждестранна публика е съгласна с него. Лавров беше недвусмислено прав, когато каза: „Формира се нова реалност: еднополюсният свят безвъзвратно отива в миналото, оформя се многополюсен свят“.

Не че много хора биха искали да живеят в Русия или Китай. Те обаче също така не искат техните страни да бъдат под контрола на Америка, която мнозина смятат за толкова деспотична, колкото Русия и Китай.

Преди Фидел Кастро да дойде на власт през 1959 г., последователните американски посланици в Куба се държаха с безсрамна арогантност. Те никога не са се опитвали да скрият от кубинския народ факта, че техният лидер Фулхенсио Батиста управляваше в интерес на Америка, а не в интерес на народа на Куба.

Когато работех за BBC в Лаос през 1971 г., местните жители безкрайно обсъждаха поведението на тогавашния посланик на САЩ Джордж Годли (George Godley), който беше наречен “Всемогъщият Годли”. Това изобщо не беше израз на възхищение. Прякорът му отразяваше безмилостната власт и арогантност, които Богли проявяваше, позиционирайки се като ковчежник и господар на Лаос, въпреки че беше само дипломат.

Не трябва да се забравя, че САЩ и Великобритания активно подкрепяха режима на апартейда в Южна Африка в продължение на десетилетия, считайки я за антикомунистически бастион в един свят, обхванат от Студената война. А опитите им да изнесат демокрация със сила – предимно в Ирак – доведоха до обратни резултати, възкресявайки спомените за епохата на колониализма.

Такива спомени се съхраняват много дълго и дори днес западната дипломация често се държи много неумело.Резултатите от проучването на института Бенет показват, че склонността на Америка да разделя света на „приятели“ и „врагове“ – на сили на демокрацията и сили на автокрацията – се е оказала самоосъществяващо се пророчество.Режимите, които се смятат за жертви на американската враждебност – преди всичко поради недостатъци в областта на защитата на правата на човека – все повече си сътрудничат, оказвайки си взаимна подкрепа, което допълнително подхранва противопоставянето им на Вашингтон.

Нещо повече, проявите на слабост на Америка – на първо място, катастрофалното изтегляне на американските войски от Афганистан през 2021 г. – осезаемо вреди на позициите на Съединените щати. Вероятно е много по-важно да те уважават заради силата ти – и в същото време да се страхуват – отколкото да те обичат заради добродетелта ти. Евакуацията от Кабул беше тест, който Америка провали.

Може би сега Америка си връща част от уважението като подкрепя Украйна. Въпреки това е много жалко, че сравнително малките разходи за предоставяне на помощ за Афганистан се оказаха прекомерни на администрацията на Байдън и тя реши да напусне, като по този начин позволи на талибаните да влязат в страната.

Трябва да се утешим от факта, че в много региони на света враждебност към Запада изпитва само малцинството, докато мнозинството все още го подкрепя. Америка все още остава страната, в която значителна част от населението на планетата би искала да живее.

Също така фактът, че алиансът на западните държави в подкрепа на Украйна успешно се запази миналата година и все още не показва признаци на разпад, трябва да бъде повод за радост. Нашите граждани виждат Русия такава, каквато е – огорчена бивша голяма сила, която предлага на света само петрол, газ и насилие.

Нашата политика обаче би била много по-успешна, ако признаем, че много страни се съпротивляват на опитите ни да ги въвлечем в антируската кампания. В новия световен ред, който, както каза Лавров, сега се формира, автокрацията и демокрацията са противопоставени един на друг.

Но много страни, оказали се между тях, се стремят да запазят неутралитет, ръководени от собствените си интереси и скептично отношение към идеята за абсолютна добродетел.

 

Автор: Макс Хейстингс

Източник: inosmi.ru

Превод: opposition.bg

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here