„Идеята за коридорите на солидарността е добра. Не е добро това, което се случи – коридорите на солидарността да станат складове на солидарността на източноевропейските фермери – тяхната продукция да лежи по складовете, а украинската продукция да се продава“. Това заяви пред БНР Нихат Кабил – бивш министър на земеделието.
„След започване на войната в Украйна източноевропейските фермери, в това число и българските фермери, бяха поставени в крайно неконкурентна позиция. На вътрешния пазар, уж през коридорите на солидарността за трети страни, основно Африка, продукцията на Украйна, която е много по-евтина, защото там не се спазват високите изисквания, които нашите фермери спазват, себестойността им е по-ниска и оставайки в нашия пазар на тази продукция, разбира се изкривява пазара и докарва до това положение нещата“, обясни той в интервю за предаването „Хоризонт за вас“.
По думите му вносът на слънчоглед през миналата година е 900 хил. тона, а българското производство за година е 1,5-2 млн. тона. Според него именно там е най-големият проблем.
Решенията са колкото в националните правителства, толкова и в Брюксел, категоричен е Нихат Кабил, но добави: „В Брюксел едва ли ги интересува толкова много съдбата на отделните фермери“.
16 млн. евро са компенсациите за България, посочи той и подчерта:
„Ние нямаме парламент, нямаме бюджет, с който да направим това, което прави Полша. Тук трябва ръководството на държавата – конкретно министерството, заедно с браншовите организации в зърнопроизводството, да намерят точната методика кой трябва да бъде компенсиран. Едно е да бъде компенсиран на декар, друго е на тон. Ако тръгнем на тон да компенсираме, възниква въпросът – кое ще компенсираме – пшеницата ли. По скоро според мен проблемът е при слънчогледа, но там също може да се намери формула“.
По думите му това е едната част на проблема. Въпросът е какво ще стане, ако се удължи регламентът, отбеляза бившият земеделски министър. Според него силните страни-членки на Европа ще се наложат и регламентът ще бъде удължен.
„Ако се стигне до там, тогава трябва да се вкарат допълнителни механизми, например временна такса при вноса в ЕС“.
Ако регламентът бъде удължен, тогава тези палиативни мерки, които досега се вземаха, и тези оглушки, които се правят от Брюксел – ако това продължи по същия начин, ще има огромни сътресения в земеделието на източния фланг на ЕС, изказа мнението си Нихат Кабил. Според него след това същият този ЕС трябва да генерира много повече средства, за да възстанови земеделието в този район.
„Ако се продължи този регламент, трябва да се включат съответните защитни механизми за нашите родни фермери“, заяви той.
