Байдън показа грохналото състояние на САЩ с личен пример
Посещението на президента на САЩ и етнически ирландец Джо Байдън в Британска Северна Ирландия и независимата Република Ирландия се оказа богато на срамни „байдънизми“. Това е въпреки факта, че самият той, както обича да повтаря, е „рядък ирландец, който не пие“, което звучи обидно за мнозина. За четирите дни от пътуването на Байдън обидените станаха много повече – до британския премиер, пише „Взгляд“.
Двойното държавно пътешествие на Джо Байдън през ирландските земи беше трогателно и отвратително едновременно.
Трогателно, защото ми напомни туристическото пътуване на дядо ми по местата на неговата младост с голямо и любящо семейство. 46-ият президент на САЩ е роден в САЩ (иначе нямаше да стане президент), но е ирландец по етнически произход, което много обича да подчертава. По време на пътуването Байдън беше заобиколен от роднини (включително сина Хънтър, който е разследван ), а самият той се радваше като дете и постоянно изпадаше в смешни ситуации.
Отвратителното тук е, че древният дядо е глава на ядрена суперсила и (все още) първата икономика в света, която се опитва да запази хегемонния си статут чрез заплахи, изнудване и прокси войни с други ядрени суперсили – Русия и Китай.
С други думи, чрез своята неадекватност този човек е в състояние да създаде не само смешна ситуация, но и световна катастрофа. И при предлаганите обстоятелства думата „неудобство“, на която се опират европейските медии, има за цел да блокира понятието „срам“.
И така, слизайки от стълбата в Белфаст, президентът реагира на познатата дипломатическа униформа и се втурна да поздрави носещия я – американския посланик. По този начин той всъщност отблъсна домакина, британския премиер Риши Сунак. Явно го е объркал с някой от слугите, което вече не се споменава на глас – по стандартите на „новата етика“ това е непростим расизъм (предците на премиера са от Индия).
След това Байдън обърка отбора по ръгби All Blacks с The Black and Tans, британските паравоенни формирования, които се биеха срещу ирландските сепаратисти преди век, и то с доста сурови методи. Това не е точно същото като да объркате футболен клуб „Макаби“ от Тел Авив с „Хитлерюгенд“, но е близо до това.
Тогава ирландците спечелиха и по-голямата част от Ирландия стана независима. Но през 60-те години на миналия век започва въоръжен конфликт в северната част на острова, който остава под контрола на британците. Поводът за ирландската ваканция на Байдън е 25-ата годишнина от подписването на така нареченото Споразумение от Разпети петък. Именно то сложи край на клането между сепаратисти и юнионисти в Северна Ирландия.
Байдън храни много симпатии към сепаратистите. Това сега активно му напомня британската преса, за която като че ли капката, която преля чашата, станаха старческите изцепки на американския гост. Към края на турнето някои наблюдатели дори стигнаха до заключението, че британско-американските отношения сега са много лоши, въпреки че не е ясно защо. Може би старецът наистина има ирландска кръв.
Въпреки статута на основен съюзник, президентът на САЩ отказа да присъства на коронацията на Чарлз III и преговорите със Сунак се превърнаха в банално чаено парти. Страните не са се доближили и крачка по-близо до споразумение за свободна търговия, на което британците се надяваха (след като напуснаха ЕС, те наистина се нуждаят от това споразумение).
Winbet – най-голямо разнообразие от пазари! (18+)
От британска гледна точка тогава той изобщо не трябваше да лети, особено четири дни (два в Северна Ирландия, два в Република Ирландия). Но все пак това не беше съвсем празно пътуване на ирландския патриарх от американската диаспора. Очевидно беше замислен като вид спектакъл с важно политическо послание, насочено извън Британските острови. САЩ са надежден бастион на мира и свободата, който знае как да разрешава конфликти и да спира войни. Това е, което сега се опитват да внушат на всички.
Става дума за самата борба за Ълстър, а не за „Колбасната война“ между Великобритания и ЕС. САЩ действаха като посредник и Байдън (тогава влиятелен сенатор, специализиран във външните отношения) също взе известно участие в това. Така ирландското пътешествие е наздравица както за себе си, така и за родината.
„През 1998 г. това беше най-дългият конфликт в Европа от края на Втората световна война. Сътресенията засегнаха хиляди семейства. Загубите бяха реални. Болката беше лична“, обясни на ирландците президентът на американците.
Между другото, Байдън също се открои в „Колбасната война“ и дори изпрати официална протестна нота до Лондон (най-близкия съюзник!), когато заподозря, че британците искат да нарушат споразуменията от Разпети петък. То постановява, че не трябва да има търговски граници вътре в ирландския остров, а тогавашният министър-председател Борис Джонсън обмисляше въвеждането им.
В резултат на това ирландците, включително Байдън, спечелиха „Колбасната война“. Той можеше да си припише заслугите за края на този търговски конфликт, но няма други заслуги.
Измина четвърт век от Ирландското национално клане. Ирландия еволюира от мизерно място в една от най-развитите страни в света. Всред този разкош, заобиколен от щастливи деца, върви побелял старец. Той получава благодарности и лично, и като американски президент за просперитета на Ирландия и мирното небе, блестящо като монета на леприкон.
Ето как трябваше да изглежда. Но стана различно. Светът видя грохнал старец с поведение, обидно за другите, чието крадливо семейство се изкачва под светлините на прожекторите на чужда слава. На гала вечерята в чест на ирландския компромис Байдън предложи „да оближе света“. Явно гаф.
Сега той се нуждае от дипломатически победи – ако ще във „войната за колбаси“, ако ще в напълно застояли конфликти, като посредничеството в края на ирландското клане. Отвъд границите на носталгичните ирландски събирания обаче има конфликти, които САЩ подклаждаха, но не успяха да контролират – в Афганистан, Сирия, Украйна. Не успяха, защото прах се сипе от самата американска суперсила, а не само от нейния лидер.
източник: Взгляд; превод и редакция: BIG5
