Проф. Светлана Шаренкова: За съжаление, негативизмът и конфронтацията, породени от личен реваншизъм и амбиции, замениха политиката на национално съгласие. А когато БСП е залагала на националното съгласие и истинските социални политики, е била печеливша. В последните две години очевидно се случва точно обратното. Докога????
За целокупна България дебатът за Бюджет 2023 е най-актуален и е логично да стане основен, въпреки суетата около това дали парламентарните партии ще съставят редовно правителство. Защото от бюджета зависи икономическото и социалното положение на цялата страна, зависят доходите, пенсиите, данъците и приоритетите на всички държавни харчове. А всъщност това са все проблеми, за които в най-бедната европейска страна трябва да се предлагат социални политики и решения. Но за съжаление, на последните избори българите отредиха на лявата БСП едва 23-ма депутати и нищожно влияние в Народното събрание и управлението на страната. Въпреки това Нинова побърза да се обяви (за кой ли път?) за “категорична опозиция” на президента Радев, а не на неравенствата и бедността в България. Депутати на БСП започнаха да се заяждат с бюджета ей така, по принцип, а със служебните министри със странния предлог, че заради командировки в чужбина отлагат отговори на парламентарни питания!?
Контрапродуктивна е фиксацията на ръководството на „Позитано“ 20 срещу държавния глава и служебния кабинет. Когато БСП през 2016 г. предложи Румен Радев за президент и той бе избран, тя се превърна в партия във възход! След броени месеци, през март 2017 г., спечели близо 1 млн. гласа от двата милиона негови избиратели и бе разглеждана като основна алтернатива на Модела „ГЕРБ“.
Но дойдоха извънредните избори през 2021 г., в които партийното ръководство се зае единствено да атакува президента Радев и вицепрезидента Йотова, вместо да води агитация и пропаганда срещу бедността, корупцията и капитализма. И рейтингът на партията започна да пада систематично и неумолимо. От втора сила тогава днес БСП е пета в парламента. От стремеж към победа днес партийните калинки са доволни, че партията получава незавидните 8 – 9% доверие, при изключително ниска избирателна активност.
Яростното антипрезидентско говорене и ежедневните заяждания със служебните кабинети не донесоха успех на БСП и на последните избори на 2 април т. г. Електоралният спад продължава, въпреки че няма пандемия и въпреки връщането на хартиената бюлетина, която беше обявена за изборна панацея. Въпреки кампанията срещу държавния глава и истеричното говорене на тясното обкръжение и обслужващия политолог Калоян Методиев, огромната част от социалистите продължават да приемат Румен Радев и Илияна Йотова като „нашите президент и вицепрезидент“, продължават да вярват в тях като национални лидери и автентични представители и защитници на левите хора.
С атаките си срещу президента БСП се причисли в срамната редичка от маргинални десни, антикомунистически и русофобски партии, за които политиката на Радев е дразнител и пречка за пагубните им провоенни намерения и действия. Въпросът защо ръководството на БСП върши тяхната мръсна работа е въпрос на политическа логика – или по-точно – на нейната липса! Също така защо за две години БСП не се поучи от грешките си и защо задълбава в ежедневните атаки, критики, компромати и тиражиране на прокоби и обвинения срещу Радев под формата на политологични опорки.
Но пак ще изтъкнем – когато става дума за държавен бюджет, няма място за политиканстване на дребно! И не само защото служебният кабинет представя база за държавен бюджет, която партиите имат правото да коригират, носейки политическа отговорност за това. А и защото кризисният момент изисква не конфронтация, а търсене на консенсус и градивен подход. Със сигурност всеки иска социални политики и щедри държавни харчове, но положението на обществените финанси не го позволява – за едва 7 месеца управление четворната коалиция остави държавата в състояние на свободно падане – с многомилиардни кредити и инфлация, която бе една от най-високите в ЕС, със срив в газовите доставки, хаос в енергетиката и лобистки практики, придружени от милиарди, потъващи в частни джобове. На този фон служебният кабинет успя да стабилизира държавата в тежките зимни месеци, да осигури газ, чиято цена вече пада осезаемо, да спре инфлацията и ръста на цените на тока, парното и водата, да спре цените на храните, да спаси икономиката от масови фалити и безработица. В рамките на възможното и постижимото – президентът Радев и служебният кабинет станаха гаранти България да не се срине в пропастта и да води възможната и ефективната социална политика! И всичко това – в условията, в които президентството и служебната власт са единствената стабилна и предвидима институция на фона на всеобща криза и разпад на критикуващите ги партийни олигархии.
Една национално отговорна социалистическа партия би оценила това и би била естествен съюзник на президента и кабинета „Донев“ в тези тежки, но ефективни усилия. За съжаление, негативизмът и конфронтацията, породени от личен реваншизъм и амбиции, замениха политиката на национално съгласие. А когато БСП е залагала на националното съгласие и истинските социални политики, е била печеливша. В последните две години очевидно се случва точно обратното. Докога????
проф. Светлана Шаренкова
