На 4-ти януари в България се отбелязва професионалният празник на служителите на ДАНС. Това е датата, на която е обнародван Законът за столичната полиция и която се приема за рождена дата на българското контраразузнаване.
Идеите за създаване на законово регламентирана структура за контраразузнаване възникват в началото на XX век. Укрепването на българската държавност и подемът на българската икономика изискват институционално обособяване на системата за сигурност.
Първият нормативен акт, който урежда съществуването на контраразузнаването, е Законът за столичната полиция, приет от XIII Обикновено Народно събрание, утвърден с Указ № 463 от 13.12.1906 г. на княз Фердинанд и обнародван в брой 3 на Държавен вестник от 4 януари 1907 г.
Законът регламентира създаването на полицейска структура, наречена „Обществена безопасност“. Нейната дейност е съсредоточена в столицата, големите градове и транспортните центрове на страната.
Същевременно е създадена и специализирана структура за военно контраразузнаване. То е сформирано с Указ № 94 от 09.09.1915 г. на цар Фердинанд, който утвърждава „Правилник за службата по безопасността на народната отбрана“.
Контролът над структурите за сигурност от страна на Народното събрание е под формата на питания към министъра на вътрешните работи и при гласуването на бюджета на министерството.
През 1924 г. започва процес на целенасочено законодателно регламентиране на структурите за сигурност и постепенното им разграничаване от Министерството на вътрешните работи. Контраразузнаването е част от обща структура заедно с разузнаването, наречена Държавна сигурност (ДС). Първият нормативен акт за дейността й е Законът за защита на държавата (1924 г.). През следващата година е приет Закон за администрацията и полицията, който урежда правната рамка за действие на ДС и определя нейните основни задачи. През периода 1944-1946 г. на ДС са възложени и следствени функции.
През 50-те години на XX век се взимат организационни мерки за укрепване на специализираното звено за контраразузнаване чрез обединяването на оперативно-техническите отдели при Министерството на народната отбрана (МНО) и Министерството на вътрешните работи (МВР) в единна структура в рамките на ДС.
В началото на 60-те години ДС се утвърждава като структура, съставена от управления и самостоятелни отдели в рамките на МВР.
През 1963 г. с Указ на Президиума на Народното събрание се създава Комитет за държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет. През същата година е приет документ за структурата и функциите на военното контраразузнаване, който дефинира същността и характера на изпълняваните от него задачи.
След приемането на нов Наказателен кодекс през 1968 г. Президиумът на Народното събрание приема Указ № 1156 за промени в структурата на Министерския съвет и централните ведомства. С указа се постановява обединението на МВР и Комитета за държавна сигурност.
През 90-те години на XX век започва процес на реформиране на специалните служби на България. Управление „Военно контраразузнаване“ е извадено от системата на ДС и прехвърлено на подчинение на МНО. През 1991 г. е приет нов Закон за МВР, който поставя нови рамки в системата за национална сигурност.
С влизането от 1 януари 2008 г. на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ /ЗДАНС/ е създаден модерен специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност. Агенцията е конституирана в отговор на високите обществени очаквания за ефективност в борбата с корупцията и организираната престъпност и в съответствие с опита на съюзниците от НАТО и Европейския съюз.
Държавната Агенция „Национална сигурност” (ДАНС) изпълнява функциите на Национална служба „Сигурност“ и дирекция „Защита на средствата за връзка“ в Министерството на вътрешните работи, на Военното контраразузнаване от служба „Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване“ към министъра на отбраната, на Агенцията за финансово разузнаване и на главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ към Министерството на вътрешните работи.
