12 + 1 цитата от Павел Вежинов, който ни остави да четем и препрочитаме златните му редове
„Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея. Така поне на човек му остава шансът на случайното разминаване.”
„Разумът все пак намира някакъв начин да се бори със злото. Колкото и да е силно. Но чувствата не могат, те просто умират…”
„Ще дойде време и ще разбереш, че знанието не е всичко – каза някак тихо и без желание вуйчо му. А понякога даже може да пречи. Като гората, която пречи да видиш дървото.”
„Истинският учен трябва да напредва по-солидно и бавно. Трябва по-малко да вярва и повече да се съмнява. И по-добре е мъничко да заеква, отколкото да говори съвсем гладко и хубаво.”
„Не е вярно, че вещите убиват хората – мислеше той. – Всъщност човек загрозява вещите със своята алчност за притежание.”
„Животът е по-силен от всичко, а песните може би са по-силни и от живота.”
„Дори адът е по-добър от пустотата и нищото и болката е за предпочитане пред вледеняващата безчувственост.”
„Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”
„Човек може да излъже себе си, да излъже друг. Но няма как да излъже съдбата. Та съдбата затова е съдба.”
„Всъщност всичко е съзнание и всичко е подсъзнание, зависи каква врата ще отвориш.”
„Хората не могат да живеят сами, това е всичко! Те се страхуват от самотата повече, отколкото от смъртта.”
„Обикновено тъй става в живота, човек налита като сляп само върху бедите.”
„Ум е нужен само на тоя, който не притежава всички възможности. Нужен му е, за да подбере една от вероятностите като най-възможна истина… А защо е нужно това на природата?… Тя си проверява всички възможности и тогава взима решение.”
AFISH.BG
