От правителството уточняват, че тези възможности не са нови, а са съществували и досега и някои от тях вече са използвани
Милиони за консултанти по провалените проекти по ПВУ отиват в коша
Европейската комисия ще даде зелена светлина за използване на съществуващи финансови възможности по Механизма за възстановяване и устойчивост за финансиране на проекти в областта на отбраната.
Страните-членки ще могат по желание да пренасочат пари от плановете за възстановяване и устойчивост за наливане на капитал в насърчителни банки или държавни компании, свързани с отбраната. Това обаче ще бъде възможно само при съществуващата времева рамка за изпълнение на плановете – с позволени разходи най-късно до август, 2026-а година. По тази причина от ЕК са посъветвали страните-членки да са реалисти какво реално може да се изпълни при съществуващата правна рамка.
Това уточниха от правителствената пресслужба в отговор на въпроси на „Сега“ за детайлите около направеното от България предложение като източник за разходи в сектор обрана да могат да се ползват и неусвоени средства по плановете за възстановяване и устойчивост.
„Към момента възможностите за използването на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) за финансиране на проекти, свързани с отбраната, са коментирани от еврокомисар Домбровскис на 11 март 2025 г. по време на Съвета ЕКОФИН. Еврокомисар Домбровскис информира, че Комисията е готова да подпомогне държавите членки при използването на съществуващата рамка на МВУ за проекти, свързани с отбраната. Представи три варианта за това.
Първо, използване на приноса на МВУ към InvestEU за подкрепа на инвестиции в технологии с двойна употреба, киберсигурност, способности за гражданска защита, устойчивост на веригата за доставки, а също и чрез принос към платформата „Стратегически технологии за Европа“.
Второ, пренасочване на съществуващи финансови инструменти в рамките на МВУ, като същевременно бързо се създават нови, в подкрепа на инвестициите, свързани с отбраната.
И трето, използване на средствата по МВУ за извършване на капиталови инжекции в насърчителни банки или държавни компании, свързани с отбраната, които предприемат дейности и отговарят на условията по МВУ за укрепване на местната отбранителна индустрия и насърчаване на стратегическата автономия“, се казва в отговора на кабинета до „Сега“.
От правителството уточняват, че тези възможности не са нови, а са съществували и досега и някои от тях вече са използвани. В контекста на новите планове за ревъоръжаване на ЕС обаче темата става отново актуална и комисията е готова да подкрепи страните-членки за прилагане на подобни решения.
„В същото време еврокомисарят призова за реализъм какво може да се постигне на практика с ограниченията на МВУ в областта на отбраната, предвид законовите срокове и ограниченията за използване на средствата“, изтъкват още от екипа на правителството.
Това на практика означава, че евентуално пренасочване няма да е възможно за трудни инвестиции, изискващи време, дори регламентът да го позволява. Именно заради липса на време България в момента е принудена да се отказва от инвестиции при предстоящото предоговаряне на плана за възстановяване и устойчивост. От кабинетът обаче уточняват, че възможността за включване на допълнителни проекти в областта на отбраната се обсъжда.
„Сега“ припомня, че от българския план за възстановяване и устойчивост отпадат със сигурност 8 проекта на стойност близо 1 млрд. лв. заради липса на време за реализацията им. Засега информацията е, че средствата от тях ще се пренасочат към резервни проекти, включени в плана. Той бе наддоговорен, като това е обичайна практика с цел лесно включване на нови инвестиции при невъзможност за изпълнение на други или при реализирани икономии.
Европейската комисия обяви вчера, че ще прерагледа правилата за два ключови европейски фонда – Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход, така че да даде възможност за включване на нови приоритети и препрогмиране на част от оперативните програми в периода 2021-2027 г.
Решението бе очаквано и е един от основните потенциални приходоизточници за реализиране на плановете за ревъоържаване на ЕС. България обаче изказа резервирана позиция към идеята, защото е кохезионна страна и има сериозно да наваксва.
Пренасочването на средства за отбрана ще оголи други разходи по оперативните програми и вицепремиерът Томислав Дончев вече определи това като нежелателно. С промените в регламента за съответните фондове ЕК ще предложи с тях да могат да се финансират приоритетно и големи предприятия в критични области като отбрана, стратегически технологии и декарбонизация.
Ще бъдат допустими и инвестиции в производствения капацитет на малки и средни предприятия в отбранителната промишленост. Ще се подкрепят и приоритети извън отбранителния – като политиката за осигуряване на жилища на достъпни цени, смекчаването на последиците от засушаването и по-доброто управление на водите, енергийния преход.
Страните-членки не са длъжни да преработят съответните оперативни програми, но ако го направят, ще бъдат стимулирани финансово. Ако прехвърлят поне 15% от общите си средства по от Европейския фонд за регионално развитие, към новите приоритети, ще могат да ползват по-високи аванси и да получат до 100% покриване на разходите за всички региони. Тоест антажиментът за национално съфинансиране ще е по-нисък.
ЕК има амбиции да приключи с препрограмирането до края на 2025-а година, а от 2026-а година новите програми да могат да се изпълняват. В България с пари от Европейския фонд за регионално развитие се финансират няколко ключови програми – Околна среда (частично), конкурентоспособност, регионално развитие, програмата за научни изскледвания, програмата за транспортна свързаност – частично.
Милиони пропилени левове
За втори път България изхвърля проекти за стотици милиони по Националния план за възстановяване и устойчивост, по които не е свършила нищо в продължение на години. Този път в коша заминават 8 проекта на стойност над 1 млрд. лв. От плана миналата година вече изпаднаха други три проекта за близо 260 млн. лв. Тогава това не породи голям скандал, защото бе свързано с техническо намаляване на бюджета на плана за възстановяване, но безхаберието така или иначе е факт. Рискови остават 22 проекта на стойност 2 млрд. лв. и кабинетът твърди, че дава малко време на министерствата да направят последен опит да наваксат изоставането, преди да вземе окончателно решение. Времето наистина ще е малк, защото правителството планира да прати на ЕК чернова за предоговарянето на плана за възстановяване в началото на април и е логично всички промени в него да вървят накуп.
Колко големи са тези провали и защо на фона на отпадането на огромни проекти вицепремиерът Томислав Дончев започна да обяснява, че България може да получи повече пари от стойността на извършените инвестиции? Какво всъщност означава това?
Отпадането на 8-те провалени проекта от ПВУ не е равносилно на загуба на 1 млрд. лв. Те ще бъдат извадени от списъка с поети от България ангажименти за инвестиции по плана за възстановяване, като на тяхно място ще бъдат задвижени алтернативни проекти, пише „Сега“.
В момента по ПВУ са заложени проекти с предвидено финансиране от ЕС с 1 млрд. лв. над наличното, тоест има планиране над ресурса. Правителството ще се възползва от това и реална загуба на средства в момента няма. Големият проблем е, че новите инвестиции ще трябва да се реализират в срок до август 2026 г. При тежки проекти това време не е достатъчно за провеждане на обществени поръчки и изпълнение. Тоест ако ще трябва да се пренасочват, парите трябва да отидат за лесно изпълними инвестиции.
Отпадането на проектите обаче не е без загуби. По някои от отпадащите инвестиции са платени солидни консултантски разходи, при други има вече сключени договори с изпълнители, които сега ще трябва най-малкото да се анексират. По всички проекти, които отпадат, са вложени и стотици часове работа на администрацията, при това добре платени – обикновено тези проекти си вървят с разходи за управление.
Проверка в информационната система ИСУН показва, че по отпадащия проект за производство на енергия от геотермални източници вече са отчетени разходи за консултантски услуги в размер на 2.249 млн. лв. Цялата стойност на консултантския договор – с Международната банка за възстановяване и развитие, бе за 5.7 млн. лв., като явно този договор ще остане частично изпълнен. Отчетени разходи за 1 млн. лв. по извършени архитектурно-строителни дейности има и по отпадащия проект за надграждане на Националната система за спешни комуникации на номер 112.
3.3 млн. лв. консултантски услуги бяха платени и по мегапроекта за батериен парк RESTORE, който отпадна в първоначалния си мегаломански вид и бе преработен на грантова схема за батерии за физически и юридически лица. Тук договорът е с ЕБВР.
Много допълнителна работа ще се отвори по проектите за ВиК в населени места с от 5000 до 10 000 жители, които също отпадат от плана. Тук има сключени договори на ниво отделни общини, но преценката е, че времето за изпълнение няма да стигне, и затова проектът се мести към оперативна програма „Околна среда“. Ясно е, че това ще доведе до купища нова бумащина за изпълнителите.
Много показателно е и окончателното отпадане на ключов проект за дигитализиране на информационни масиви в администрацията. Миналата година той бе намален като стойност наполовина – до 65 млн. лв., с аргумента, че изпълнението закъснява. Сега отпада изцяло. С парите следваше да се дигитализират регистрите на ключови институции като Агенцията по вписванията и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, масиви на общини и др. Бенефициент по него е вече несъществуващата държавна агенция „Електронно управление“.
На фона на огромното изоставане по плана за възстановяване, видно и от сравнителни данни спрямо други европейски страни, вицепремиерът Томислав Дончев излезе с любопитна трактовка, че България може да си вземе всички пари по ПВУ, че и повече, отколкото реално е инвестирала.
Дончев демонстрира завиден оптимизъм по адрес на реформите, които не са изпълнени по линия на замразеното второ плащане. Той вече счита, че плащането може да бъде получено дори напълно, без частично редуциране или с малко частично редуциране, и е уверен, че съответното законодателство ще мине през НС. От екипа на Дончев допълнително разясниха, че ако България успее да изпълни всички реформи по плана, теоретично може да получи повече пари от това, което е инвестирала, дори да има неизпълнени инвестиции.
По правилата на ЕК неизпълнените инвестиции се санкционират с много по-малка сума от неизпълнените реформите. При ключови реформи базовата санкция за неизпълнение – в размер на 18 121 387 евро, се умножава по наказателен коефициент 5, и по допълнителен коефициент, който стига до 3 – ако неизпълнението касае много важна реформа. Точно заради тази методология със сериозно завишаване на наказанието при ключови реформи в момента е замразено цялото второ плащане – при него имаме голям брой неизпълнени важни реформи и санкциите на практика надвишават сумата, заявена за получаване.
При неизпълнени инвестиции обаче такива високи наказателни коефициенти няма и рискът е по-малък. Наред с това това при самото възлагане на дейностите се реализират икономии в средствата спрямо планираните бюджети. Така според Дончев при напълно изпълнени реформи самото финансово изпълнение на плана ще е отлично.
Това представлява пълна смяна на ракурса- досега постоянно се обясняваше как България ще има късмет, ако получи и половината от парите.
За да говори така, Дончев би следвало да има категорична политическа подкрепа за предстоящи проблемни гласувания в Народното събрание. До момента такава нямаше, като в предходното Народно събрание се стигна дори до силово изключване на тока и физическо възпрепятстване на работата на парламента. Ако такава подкрепа наистина е осигурена, България може наистина да успее да заяви и трето плащане тази година. Общият брой планирани плащания по плана за възстановяване от ЕК към България е 9, до момента сме взели само 1. Дончев вече обяви, че при изпълнени реформи и инвестиции ще обединява отделни плащания в едно, за да се навакса. Всичко това е възможно само при политическа стабилност.
ОТПАДНАЛИ ПРОЕКТИ ПРИ ПЪРВОТО РЕВИЗИРАНЕ НА ПЛАНА ПРЕЗ 2023-а г.
Цифрова трансформация на Български пощи и предоставяне на комплексни административни услуги
Бюджет : 101 664 000 лв.
Интермодален терминал в Русе
Бюджет: 44 157 000 лв.
Цифровизация за комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите
Бюджет: 112 571 000 лв.
Изплатени средства по най-големите проекти по плана по данни на МФ към 28 февруари, 2025-а г., с включено национално съфинансиране
ОТПАДАЩИ ПРОЕКТИ ПРИ НАСТОЯЩАТА РЕВИЗИЯ
Стойностите са в лв.
