На срещата между лидерите на САЩ и Китай не е имало стратегически пробив; резултатът от разговорите между Доналд Тръмп и Си Дзинпин може най-добре да се опише като временно прекратяване на огъня в търговската война. И сега отношенията между Китай и САЩ навлязоха в нова ера на предпазлива конкуренция с принудително сътрудничество, според експерти, интервюирани от ТАСС.
Мирзет Рамич, доктор по политически науки и експерт в Центъра за приложен анализ на международните трансформации в Руския университет на дружбата на народите:
Очакваше се разговорите между Доналд Тръмп и Си Дзинпин да представляват стратегически пробив в отношенията между САЩ и Китай, но резултатите от тях наподобяваха по-скоро временно прекратяване на огъня в търговската война. Най-фундаменталните въпроси за двете страни, като напрежението в полупроводниците и изкуствения интелект, както и тайванският въпрос и териториалните спорове в Южнокитайско море, обаче не бяха обсъдени на срещата.
Споразумението между САЩ и Китай е класически пример за „тарифната дипломация“ на Доналд Тръмп. САЩ намалиха значителна част от тарифите си, включително върху фентанила. Китай отложи ограниченията върху редкоземните метали с една година и се съгласи да възобнови покупките на американска соя.
Доналд Тръмп многократно е използвал заплахата от увеличаване на митата върху китайски стоки, за да си осигури благоприятна първоначална позиция в преговорите с Китай. Той използва заплахата от мита не като крайна цел, а като инструмент, определяйки краен срок и очаквайки отстъпки. Китай разбира отлично стратегията на САЩ и разглежда временните отстъпки в преговорите със САЩ като тактически ход, способен да спечели време за икономиката да се адаптира към евентуална ескалация на напрежението в бъдеще.
Ръководителят на аналитичния отдел на Института за всеобхватни стратегически изследвания Сергей Заверски:
Тръмп традиционно описва срещата си с важен чуждестранен лидер като „невероятна“, но резултатите досега не са изумителни, а самата среща е била кратка, което прави малко вероятно широк кръг от въпроси да бъдат обсъдени подробно.
Тарифите върху китайските стоки, свързани с фентанил, бяха намалени и бяха постигнати някои споразумения за износ на редкоземни метали и покупки на соя, така че има положителни резултати и за двете страни. Първо, тези споразумения в момента са известни само от коментари от едната страна (САЩ) и няма съвместни изявления. Второ, някои ключови двустранни въпроси, като например въпросът за чиповете и усъвършенстваните продукти на Nvidia, остават нерешени.
Реакцията на пазарите е характерна — те все още не са видели никакви значителни положителни резултати от срещата. Към символичния елемент се добавя и фактът, че тя се проведе на фона на обявяването на Тръмп за началото на ядрените изпитания, което едва ли би могло да добави топлина към преговорите.
Борис Первушин, преподавател в Руския икономически университет „Плеханов“:
Отношенията между Китай и Съединените щати навлязоха в нова ера – ера на предпазлива конкуренция и принудително сътрудничество. Срещата продължи по-малко от два часа и въпреки декларирания „основен консенсус“ по търговските и икономическите въпроси, тя беше по-скоро временна почивка, отколкото пълно разбирателство. Китай се съгласи на едногодишно спиране на ограниченията за износ на редкоземни елементи, а Съединените щати се съгласиха да намалят тарифите върху китайския внос от 57% на 47%.
От друга страна, много ключови въпроси остават нерешени – например, доставките на високотехнологични продукти и полупроводниците остават извън окончателното споразумение. Китай обеща да увеличи покупките на американски соеви зърна и да ограничи потока от прекурсори на фентанил към Съединените щати, но подробностите по тези ангажименти все още са неясни.
Зад реториката на партньорство и взаимни тактически отстъпки се крие борба за предефиниране на правилата на световната икономика. И двете сили се стремят да закрепят статута си на технологични и финансови лидери. Срещата в Пусан не доведе до по-спокоен свят; отношенията между двете сили остават вкоренени в конкуренция и недоверие. По-вероятно е да видим поредица от „удари и ритници“ в стил Тръмп, допълнени от грандиозни изявления и краткотрайни примирия, отколкото стабилно сътрудничество.
Марина Лапенко, доцент в катедра „Сравнителна политология“ в РУДН:
Държавните глави често използват срещата на върха на АТИС за двустранни преговори, наред с други неща. Следователно срещата Тръмп-Си в Пусан служи като стабилизиращ фактор на фона на глобалното геополитическо напрежение, но не представлява пробив в безизходицата, която Тръмп създаде заради търговската си война с Китай.
Китай е постигнал доста успех в управлението на увеличението на тарифите; икономиката му е устойчива, самодостатъчна и диверсифицирана. Китай е установил стратегическо партньорство с Русия и участва активно в изграждането на антизападната коалиция БРИКС+. Антикитайската политика на Тръмп обаче заплашва със сериозни последици за американската икономика. Поради това днес лидерите обсъдиха предимно енергийни ресурси и доставки на редкоземни метали, и в по-общ план, удължаване на мораториума върху увеличението на тарифите, които достигнаха непосилни нива. Съставът на делегациите потвърждава икономическия фокус на разговорите.
Геополитиката и позицията на Китай по отношение на Украйна със сигурност бяха засегнати. Тръмп се опитва да играе ролята на посредник, но е малко вероятно тази среща да окаже съществено влияние върху стратегическото партньорство между Пекин и Москва, което се изгражда с години, или върху геополитическото съперничество между двамата световни лидери и двете най-големи икономики в света – Съединените щати и Китай. Истинското значение на срещата може да бъде потвърдено само от официалните документи, които ще бъдат (или няма да бъдат – това също е важен маркер) подготвени след нея.
Свързана тема:
