Смята се, че познаването на музикална нотация е от съществено значение за един музикант. Може би поради това разпространено схващане, мнозина намират бариерата за навлизане в света на музиката за твърде висока. Но се оказва, че много известни личности не са знаели музикална нотация и въпреки това са ни дали безброй запомнящи се хитове.
Пол Маккартни
Бийтълът, който е написал песни номер едно в американските чартове, е имал по-добро музикално образование от всеки друг. Освен това, той все още не чете ноти.
Самият сър Пол смята подхода си за интуитивен и го следва още от времето си в Бийтълс (другите музиканти в групата също не бяха особено грамотни). „Просто работя върху него, както бих решил есе или кръстословица. Това е системата, която винаги съм използвал, тази, която Джон (Ленън) и аз започнахме да използваме – просто свири на китара и търси нещо, което подсказва мелодия и може би някакъв текст, ако имаш късмет“, каза Маккартни .
Елвис Пресли
„Кралят на рокендрола“ е един от най-комерсиално успешните музиканти в историята, икона на поп културата, но въпреки това никога не е усвоил музикална грамотност. Пресли е имал истинска страст към музиката, внушена му от родителите му, и като тийнейджър започва да усъвършенства китарата, свирейки изцяло по слух. „Не знам нищо за музиката. Не се изисква в моята област“, казва Елвис .
Трудно е да си представим, но първоначално е получил тройка по музика в училище. Учителят му казал на Елвис, че няма талант за пеене. Тогава Пресли извадил китара и изпял популярен хит от онова време, убеждавайки учителя. И скоро убедил целия свят.
Ерик Клептън
Виртуозен китарист, единственият музикант, въведен в Залата на славата на рокендрола три пъти (като солов изпълнител и като член на Cream и The Yardbirds), Ерик също не чете ноти. Той пропуска теоретични часове в гимназията и е изключен от художествения колеж, защото не си е правил домашните. Това обаче не го спира – Ерик има талант и източници на вдъхновение.
Когато китаристът е на 22 години и все още свири с Cream, той е поканен да записва с Арета Франклин. „Бях толкова нервен, защото не можех да чета ноти, а всички останали свиреха от пюпита. Свиренето по този албум с такава невероятна група музиканти все още е един от най-хубавите моменти в живота ми“, каза Клептън с ентусиазъм за записа на Lady Soul. Въпреки че може би нямаше да е толкова нервен, ако знаеше, че Франклин също не може да чете ноти.
Джими Хендрикс
Много слушатели смятат Хендрикс за най-великия китарист в историята, но той също не можеше да чете ноти. Разбирането му за хармония идваше от експериментиране и чист инстинкт. „Просто пиша това, което чувствам“, казваше той . „Не чета ноти. Не мога да я пиша. Но мога да я чуя.“
Приятелят на Джими от детството, Тери Джонсън, разказа как са се научили да свирят заедно: те откривали тоналността на песента, повтаряли я известно време и след това започвали отначало. „Джими слушаше партията на китарата, докато я разбере и запомни. Никой от нас не можеше да пее, но виехме и запомняхме достатъчно думи, за да възпроизведем песента“, каза той за водещия експериментатор на китарата.
Майкъл Джексън
Друг „крал“ – този път на поп музиката – нямаше познания по музикална нотация. Въпреки това, работещите с Джаксън бяха изумени от уменията му. „Гледах как Майкъл пее всяка нота и хармония, удвоявайки я, утроявайки я, всеки път перфектно. Вибратото беше перфектно настроено, ритмично безупречно“, спомня си Теди Райли, който е работил с музиканта по песента „Remember the Time“.
Джаксън винаги имаше с какво да ни изненада – когато му хрумнеше идея за песен, той я записваше на касетофон, акомпанирайки вокалите с бийтбокс. „Чувството му за хармония беше невероятно. Нито една лоша нота, винаги в тоналност – дори дишането му беше перфектно синхронизирано“, каза един от звукозаписните инженери на Майкъл.
Тейлър Суифт
Една от ключовите фигури в съвременната поп музика също не е съвсем запозната с нотите. Суифт многократно е казвала, че е неграмотна. Тя казва, че четенето на музика от ноти е като математика, а Тейлър не намира този подход за привлекателен. „Не се интересувам толкова от техниката, колкото от емоцията“, каза тя.
Тейлър обикновено записва акордови прогресии на касетофон и след това измисля текстове и мелодии в движение. Нейният продуцент, Макс Мартин, след това помага за оформянето на възникващите идеи.
Ханс Цимер
Оказва се, че носителят на два Оскара и четири Грами за най-добра оригинална музика, който е композирал музиката за над 150 филма, също не разбира музикална нотация. Композиторът е имал само две седмици уроци по пиано. „Когато бях на шест години, майка ми забеляза любовта ми към музиката и ми предложи да си намеря учител по пиано. За мен това означаваше някой да ми помогне да изразя идеите си. Вместо това се озовах с някой, който ме караше да свиря музиката на други хора. Не се интересувах“, призна Цимер.
След негативен опит с учител, Ханс развил психологическа блокада към нотите и те все още „му се струват размазани“. Той казва, че най-важното нещо за един музикант е да се научи да слуша, а не просто да свири. „Вдъхновението идва от други хора. Това е като разговор, който се случва на съвсем различно ниво“, каза той.
Лили Иванова
Голямата прима на българската музика също се нарежда сред големите изпълнители, които не четат ноти. За Лили Иванова това разкри преди години композиторът Митко Щерев, който е автор на едни от най-големите й хитове. Певицата го съдеше за сумата от 10 000 лв. за това, че я е опозорил пред цяла България, разкривайки, че не чете ноти. „Това, че не знае нотите, не е обида, а факт – много световни изпълнители не ги знаят и аз това го заявих в съда още в началото”, заяви композиторът.
Въпреки този факт, Лили Иванова има забележително дълга и успешна кариера, започнала през 1961 г. и продължаваща и до днес. Обявена е за „Най-големия български поп изпълнител за всички времена“ със специална награда от БГ радио през 2023 г. Тя е първата българка, стъпила на сцената на зала „Олимпия“ в Париж.
През десетилетията тя е изнасяла над 10 хиляди концерта в България и по света и е носител на множество международни награди от фестивали във Варшава, Барселона, Атина, Токио, Рио де Жанейро, Париж и др. Сред многобройните ѝ отличия са голямата награда „Златен Орфей“ за цялостен принос (1996 г.) и орден „Стара планина“ (1999 г.).
