Бюджет 2026: По-високи осигуровки и данък дивидент, огромен дългов лимит

Предвижда се правителството може да поеме догодина държавен дълг от 10,5 милиарда евро – едно от най-значителните нива на дългов лимит в новата история на страната

Министерството на финансите публикува проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година, както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г., представляваща мотиви към него.

Това ще бъде първият държавен бюджет в евро след очакваното присъединяване на България към еврозоната. Документът очертава реалистичен, но напрегнат баланс между приходи, дефицит и нов дълг, а политиката му ясно залага на фискална дисциплина при продължаваща висока разходна активност.

Максималният размер на новия държавен дълг, който правителството може да поеме догодина, е 10,5 милиарда евро. Това е едно от най-значителните нива на дългов лимит в новата история на страната, макар и частично обяснимо с прехода към нова валута и необходимостта от финансиране на социални и отбранителни приоритети.

Бюджетът е изчислен при дефицит от 3% от БВП, което съответства на изискванията на еврозоната, но оставя малък фискален буфер при икономически сътресения. За 2026 г. това означава над 3,6 милиарда евро дефицит, а прогнозата показва, че дефицитната политика ще продължи и през 2027-2028 г.

Фискална рамка и икономически прогнози

Министерството на финансите посочва, че целите на фискалната политика са съобразени с необходимостта от устойчивост и предвидимост, но и с належащата нужда от реализация на приходи чрез нови данъчни мерки.

Очакванията за растеж са умерени – 1,4% реален растеж на БВП през 2026 г., при инфлация от около 3,5%. Това показва запазване на текущата тенденция на бавен растеж и ограничено потребление, но с надежда за стабилност след въвеждането на еврото.

Данъчна политика: повече контрол, повече приходи

Правителството въвежда редица мерки за повишаване на приходите и борба със сивата икономика, които ще засегнат бизнеса и домакинствата.

Сред тях са:

• Увеличение на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове от 5% на 10%;
• Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск и по-строг контрол чрез електронно проследяване на превозните средства;
• Въвеждане на задължителен софтуер за управление на продажбите, одобрен от НАП, което ще премахне „сивите“ обороти, но може да увеличи административната тежест за малкия бизнес;
• Поетапно увеличение на акцизите върху тютюневите изделия, както и запазване на данъчните облекчения за семейства с деца;
• Нови стимули за инвестиции в електромобили чрез по-благоприятен данъчен режим за амортизация.

Финансовото ведомство твърди, че тези мерки ще осигурят „стабилни приходи“ и ще позволят запазването на социалните разходи, но експерти предупреждават, че част от тях могат да доведат до допълнително натоварване на бизнеса и потребителите, особено в контекста на продължаваща инфлация.

Осигурителна политика и минимална заплата

От 1 януари 2026 г. ще влязат в сила редица промени в осигурителната система:

• Повишаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта, а от 2028 г. – с още 1 пункт;
• Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица ще бъде 620,20 евро, колкото ще бъде и минималната работна заплата;
• Максималният осигурителен доход ще расте поетапно: 2 352 евро (2026 г.), 2 505 евро (2027 г.), 2 659 евро (2028 г.).

Тези стъпки ще увеличат приходите в държавното обществено осигуряване, но според някои икономисти ще натоварят бизнеса с по-високи разходи за труд, особено в секторите с по-ниска производителност.

 Социална политика и разходи за персонал

Основните социални политики за периода са следните:

• Увеличение на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро;
• Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
• Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8 годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
• Размерът на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 53г от КСО се повишава от 50 на сто на 75 на сто;
• Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. „швейцарско правило“;
• Увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 5 на сто, а за определени сектори – съгласно действащата нормативна база и политики в секторите;
• Нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование;
• Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др.
• При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство, както и продължаващото действие на някои мерки:
• Увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
• Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;
• Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
• Въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите;
• Продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ) с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
• Запазване на данъчните облекчения за деца и деца с увреждания в увеличен размер и през 2026 г.;
• Въвеждане на по-благоприятен режим за амортизация на електрически автомобили.

Отбрана и стратегически инвестиции

България ще продължи поетапното увеличаване на средствата за отбрана, които ще достигнат 2,25% от БВП през 2026 г., 2,3% през 2027 г. и 2,35% през 2028 г.

Част от финансирането ще дойде от новия европейски инструмент SAFE („Мерки за сигурността на Европа чрез укрепване на отбранителната промишленост“), по който страната е заявила до 3,2 млрд. евро.

Тази сума е включена в лимита на новия държавен дълг за 2026 г. и ще подпомогне инвестиции в модернизация и военна инфраструктура – приоритет, който правителството защитава като част от ангажиментите ни в НАТО.

Бюджет 2026 поставя ясен акцент върху стабилността и интеграцията в еврозоната, но под повърхността се виждат признаци на напрежение между растящите разходи и ограничените приходи.

Макар рамката формално да спазва европейските критерии, дефицитът и дълговият лимит от 10,5 млрд. евро показват, че правителството ще разчита повече на външно финансиране и строга събираемост, отколкото на икономически подем.

Очертава се бюджет на прехода – от лева към еврото, от стабилност към по-висок риск, и от обещания за растеж към проверка на способността държавата да ги изпълни.