Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница).
По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва отрано. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.
Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
На Лазаровден имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.
„Лазарка“
Дора Габе
I
Лазарчице — китчице,
тропни дважди за мене,
да ни станат китчици
двете бузки червени!
Лазарчице — китчице,
тропни дважди за кака,
да й дойдат сватове,
мама да ги дочака!
Лазарчице — китчице,
тропни трижди за мама,
да ме гледа весело
като расна голяма!
II
Изпрати ме кака
лазарка да ходя,
с китчица на чело,
да съм първа в село,
с новата премяна,
да съм все засмяна,
да пея за всички,
големи, мънички,
в кошника да сбирам
яйчица за дари,
мама да ги вапса,
кака да ги шари…
AFISH.BG
