Ръководителят на Международната агенция по енергетика посочва, че в краткосрочен план страните трябва да пестят енергия „възможно най-внимателно“, тъй като световният енергиен пазар може да се изправи пред „черен април“
Настоящата петролна и газова криза, предизвикана от блокадата на Ормузкия проток, е „по-сериозна от тези през 1973, 1979 и 2002 г. взети заедно“. Това заяви ръководителят на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол, предава „Ройтерс“.
„Светът никога не е преживявал прекъсване на енергийните доставки в такъв мащаб“, изтъкна той.
По негови думи европейските страни, както и Япония, Австралия и други, ще пострадат, но държавите, изложени на най-голям риск, са развиващите се страни, които ще пострадат от по-високите цени на петрола и газа, по-високите цени на храните и общото ускоряване на инфлацията.
Страните членки на МАЕ миналия месец се споразумяха да освободят 400 млн. барела от стратегическите си резерви. Част вече бяха освободени и процесът продължава, отбеляза Бирол. Това е най-голямото подобно действие досега, за да ограничат икономическите щети от войната и прекъснатите доставки.
Той посочи, че в краткосрочен план страните трябва да пестят енергия „възможно най-внимателно“, тъй като световният енергиен пазар може да се изправи пред „черен април“.
МАЕ вече излезе и с препоръки не само към правителствата, но и към бизнеса и домакинствата. Сред тях са намаляване на максималната скорост по магистралите с поне 10 километра в час, повече работа от разстояние, насърчаване на обществения транспорт, споделено пътуване и избягване на самолетни полети, когато има разумна алтернатива. Агенцията представя тези мерки като бърз начин да се намали търсенето на петрол и да се облекчи натискът върху потребителите.
В отговор на ударите на Израел и САЩ, Иран почти изцяло блокира трафика в Ормузкия проток, през който редовно преминава около 20% от световния петрол и газ. Това доведе до рязко покачване на цените на енергията.
Бирол предупреди още на 1 април, че загубите на доставки през април ще нараснат и ще започнат да удрят по-силно и Европа. Ако това се случи, енергийната криза може бързо да се превърне от пазарен шок в по-широка икономическа криза с по-висока инфлация, по-слаб растеж и нарастващ натиск върху най-уязвимите държави.
