Трибуналът ще има правомощията да налага строги наказания на признатите за виновни, включително доживотен затвор, конфискация на лично имущество и парични глоби, които ще бъдат насочени към фонда за обезщетение на жертвите
Тридесет и шест държави, основно от Европа, се присъединиха към специален трибунал за преследване на руския президент Владимир Путин за престъплението агресия срещу Украйна. България е сред четирите членки на ЕС, които не са подкрепили инициативата. Трибуналът ще бъде базиран в нидерландския град Хага, съобщава Еuronews.
Резолюцията беше подписана от Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Великобритания.
Австралия и Коста Рика са единствените неевропейски държави сред подписалите.
Европейският съюз също подкрепи инициативата, въпреки че четири държави членки – България, Унгария, Малта и Словакия – не се присъединиха към резолюцията, отбелязва Еuronews.
Списъкът остава отворен за присъединяване на други страни.
Трибуналът ще има правомощията да налага строги наказания на признатите за виновни, включително доживотен затвор, конфискация на лично имущество и парични глоби, които ще бъдат насочени към фонда за обезщетение на жертвите.
Съвместната резолюция беше официализирана днес по време на годишната среща на министрите на външните работи на Съвета на Европа.
Министрите одобриха резолюция, определяща структурата и функциите на управителния комитет, който ще наблюдава трибунала. Сред задачите му са одобряването на годишния бюджет, приемането на вътрешни правила и избирането на съдии и прокурори. Държавите се ангажират да зачитат независимостта на съдебните производства.
Украинският външен министър Андрий Сибиха, който участва в церемонията, приветства момента като „точката без връщане“ в дългогодишното търсене на отговорност. „Специалният трибунал става правна реалност. Малцина вярваха, че този ден ще дойде. Но той дойде“, написа Сибиха в социалните мрежи, напомняйки за духа на създалите прецедент Нюрнбергски процеси, които изправиха пред съд оцелелите лидери на нацистка Германия.
„Путин винаги е искал да влезе в историята. И този трибунал ще му помогне да постигне това. Той ще влезе в историята. Като престъпник“, добавя украинският външен министър.
Ален Берсе, генералният секретар на Съвета на Европа, призова участниците да завършат законодателните си процедури и да отделят необходимото финансиране, за да гарантират, че трибуналът може да започне работа възможно най-скоро. ЕС вече е отпуснал 10 милиона евро.
Липсата на ангажираност на САЩ при президента Доналд Тръмп вече е повдигала опасения относно бюджетни дефицити. Натискът на Тръмп за мирно споразумение между Украйна и Русия също хвърли съмнение върху основната цел на трибунала: спорен проект от 28 точки миналата година представи идеята за пълна амнистия за военни престъпления.
„Времето Русия да бъде подведена под отговорност за агресията си наближава бързо. Пътят пред нас е път на справедливост и справедливостта трябва да възтържествува“, каза Берсет на срещата.
Трибуналът ще бъде допълнен от Регистъра на щетите, който събира искове, подадени от жертви на руската агресия, и Международната комисия по искове, която ще разглежда тези искове и ще взема решение за подходящото плащане, съобщава Еuronews.
Изправяне на Путин пред съд
Създаването на специален трибунал е належащ приоритет за Украйна и нейните съюзници, откакто Кремъл нареди пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г., пише Еuronews.
Инициативата беше счетена за необходима, тъй като МНС може да преследва престъплението агресия само когато то е приписано на държава страна по статута. Русия не е подписала Римския статут и може да използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, за да блокира всякакви промени.
За разлика от военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцида, които се отнасят до лица, извършващи зверствата, престъплението агресия е престъпление на лидерството, което се пада на хората, които в крайна сметка са отговорни за контрола над държавата-агресор.
На практика това обхваща така наречената „тройка“ – президентът, министър-председателят и министърът на външните работи – заедно с високопоставени военни командири, които са ръководили посегателството срещу суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Путин, мозъкът зад инвазията и главният пропагандатор на нейния ревизионистки наратив, е най-издирваната цел. Но е малко вероятно той да бъде съден скоро отбелязва европейската медия.
Най-важното е, че „тройката“ ще остане имунизирана срещу задочни съдебни процеси – т.е. без физическото присъствие на обвиняемия – докато остава на поста си. Прокурорът все още може да внесе обвинителен акт срещу Путин и неговия външен министър Сергей Лавров, но камарата ще държи производството спряно, докато обвиняемите не напуснат постовете си.
