Това става възможно след като Унгария постигна споразумение с Украйна за вписване в законодателството си на унгарското малцинство
Европейският съюз (ЕС) се готви да отвори първия клъстер (група преговорни глави) в преговорите за присъединяване на Украйна и Молдова, заяви кипърското ротационно председателство на Съвета на ЕС, цитирано от Франс прес и ДПА.
Началото на процеса бе блокирано от Унгария при предишния премиер Виктор Орбан. Неговият наследник на поста Петер Мадяр обаче обяви снощи, че е постигнал с Украйна „историческо споразумение“ за унгарското малцинство в съседната държава.
„Основните права на 100 000 унгарци (в Украйна) ще бъдат възстановени“, каза снощи Мадяр, цитиран от Ройтерс. Според унгарския премиер, Украйна се е съгласила да впише условията на това споразумение в своето законодателство, както и в плана си за действие за преговорите за присъединяване към ЕС.
„Постигнахме всеобхватно споразумение с Украйна за разширяване на езиковите, образователните, културните и политическите права на унгарското малцинство“, написа още във Фейсбук Мадяр, цитиран от АФП.
Постоянните представители на 27-те страни членки в Брюксел са дали предварително одобрение за официалното отваряне на първия клъстер (група преговорни глави) в преговори с Украйна и съседна Молдова, каза представител на кипърското председателство, цитиран от АФП. Той определи това като „важна стъпка по пътя (на двете бивши съветски републики) към европейска интеграция“.
Преговорите формално започнаха още през юни 2024 г., но на практика бяха в мъртва точка заради унгарското вето за Украйна. То не важеше за Молдова, но кандидатурата на страната на практика е разглеждана заедно с тази на съседната страна, отбелязва Франс прес.
ДПА посочва, че преговорите за присъединяване към ЕС обикновено са продължителни и може да отнемат много години. Процесът е разделен на шест тематични клъстера и не гарантира евентуално членство.
Първият клъстер е съсредоточен върху фундаментални въпроси, включително върховенството на закона, съдебната реформа и стандартите за публичната администрация.
Преговорите може да започнат още в кулоарите на предстоящата на 15 юни в Люксембург среща на министрите на външните работи на страните от ЕС, предположи представителят на кипърското председателство, цитиран от ДПА.
Според информация на Европейската комисия, в ход е „дълбоко хармонизиране на украинското законодателство с европейските стандарти“.
За да стане пълноправен член, Украйна трябва да покрие всички изисквания от Копенхагенските критерии (демокрация, върховенство на закона, пазарна икономика).
Дипломатическите източници и институции сочат към 2030-те години като реален период за пълноправно членство, като успоредно с това се обсъждат и опции за поетапно включване в общия пазар.
Войната не е пречка за ЕС, а дори повод
И Украйна, и Молдова имат териториални конфликти с Русия – Украйна с Крим и части от Донбас, а Молдова с Приднестровието. Според брюкселските чиновници обаче това не е пречка да се отворят преговорните глави.
Няма законова пречка в договорите на Европейския съюз, която изрично да забранява приемането на страна, намираща се във война. Процедурата по член 49 от Договора за ЕС изисква кандидатът да е европейска държава и да зачита демократичните ценности, без да споменава военни конфликти.
Въпреки липсата на законова бариера, активният конфликт създава огромни политически и практически пречки. Съгласно член 42, параграф 7 от Договора за ЕС, ако държава членка е обект на въоръжена агресия, останалите са длъжни да ѝ окажат помощ и съдействие с всички налични средства. Затова приемането на Украйна по време на активни бойни действия автоматично би въвлякло официално целия Съюз във войната с Русия.
Володимир Зеленски обяви, че самото присъединяване на Украйна към ЕС вероятно ще трябва да бъде заложено като директно условие в бъдещото мирно споразумение за край на войната.
Държавите от ЕС трябва да имат ясни, контролирани граници за прилагане на европейското право и митническия контрол. Проблемът с окупираните територии обаче има исторически прецедент — Кипър беше приет през 2004 г., въпреки че северната част на острова остава окупирана от Турция. Комисарят по разширяването Марта Кос потвърди, че ЕС има капацитет да намери работещо решение за този казус.
Отделен въпрос е високата корупция в Украйна, но въпреки това Брюксел отчита, че Киев демонстрира изненадващ напредък по законодателството дори в тези условия.
