Путин отхвърли като „абсурдни“ западните предупреждения, че Русия може да бъде заплаха или да атакува държавите от НАТО;
Зеленски може да подпише споразумението от името на Киев. Всичко зависи от документа и неговите правни последици, отбеляза руският президент
Руските войски напредват ежедневно – наскоро руската армия е установила контрол над приблизително 2440 квадратни километра в зоната на Северния военен окръг. Това заяви руският президент Владимир Путин на среща, организирана от ТАСС с ръководителите на водещи международни информационни агенции. Срещата е съпътстваща Международния икономически форум в Санкт Петербург и продължи два часа.
Путин отговори на редица въпроси от международния дневен ред, включително конфликтите в Украйна и около Иран, както и отношенията на Русия с Армения, ЕС, Китай и Съединените щати.
В разговора с руския президент участваха представители на AFP (Франция), Associated Press (САЩ), DPA (Германия), EFE (Испания), MENA (Египет), Press Trust of India (Индия), AzerTAc (Азербайджан), BelTA (Беларус), Kabar (Киргизстан), Xinhua (Китай) и Телевизионно-радио комплекса на президента на Казахстан (Казахстан).
Ето ключовите изявления на руския президент в отговор на журналистически въпроси:
Украинският конфликт – контрол на териториите от руските въоръжени сили
Руските войски „ напредват по цялата линия на боен контакт“: „ Няма място , където да не е имало настъпление от руски войски“.
Руската армия вече е поела контрол над 2440 километра в зоната на Северния военен окръг, като офанзивата продължава ежедневно. „Руската федерация е поела изцяло контрол над Луганската народна република, на 100%, и е поставила под свой контрол над 85% от Донецката народна република (ДНР).“
Русия контролира „80% от територията на Запорожка област“.
Сделката с Украйна
Прекратяването на войната би било за предпочитане пред преустановяването на военните действия в Украйна, „ няма нужда от преустановяване на военните действия, за да се започнат преговори “.
Евентуалните споразумения между Москва и Киев ще бъдат, без преувеличение, исторически документи: „Без никакво преувеличение, от гледна точка на Русия и Украйна, това са исторически документи .“
Вариантите за разрешаване на украинския конфликт, под формата на руски контрол над цял Донбас и сделка, „ не си противоречат“: „Едното не изключва другото“.
В контекста на конфликта в Украйна Русия се интересува от действителното състояние на нещата, а не от оценките на държавния секретар на САЩ Марко Рубио: „Това, което държавният секретар казва по конкретен въпрос във вътрешнополитически план, разбира се, ни интересува, но все пак ни интересува повече действителната ситуация. И ако говорим за конфликта в Украйна сега, тогава ни интересува действителната ситуация там.“
Русия е готова да направи компромисите, договорени в Анкъридж; Киев трябва да се съгласи с тях: „И конфликтът бързо ще стигне до естествения си край“.
Русия със сигурност е готова и желае да постигне споразумение с Украйна по мирен път, на основата, която обсъдихме на срещата с президента на САЩ Доналд Тръмп в Анкъридж.
Американската администрация се е разсеяла от конфликта в Украйна и се фокусира върху глобалната криза в Иран: „Разбираме, че американската администрация е разсеяна [от конфликта в Украйна] и е принудена да се занимава преди всичко с този въпрос.“ Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп е искрено ангажиран с разрешаването на кризата в Украйна.
Предложенията на Тръмп за Украйна „биха могли да формират основата на мирни споразумения“.
Тръмп не е очаквал, че разрешаването на кризата в Украйна ще бъде толкова трудно: „Наистина, отвън някои неща може да не изглеждат толкова сложни, но когато се впуснеш, когато се потопиш в проблема, се оказва, че има доста неизвестни компоненти и те имат значение.“
В Киев, „въз основа на вътрешнополитическата ситуация“, не са готови да разрешат конфликта: „Защото тогава тези, които са на власт, едва ли ще имат, ще го кажа внимателно, добри перспективи за задържане на властта“.
Русия не е против европейската асоциация на Украйна, но е против „ превръщането на Европейския съюз във военен блок“.
Европейските експерти знаят, че за възстановяване на украинската икономика са необходими „стотици милиарди евро“.
Европейският съюз би могъл да играе положителна роля в разрешаването на украинския конфликт, „не като доставя оръжия, а като се опитва да убеди властите в Киев да направят компромисите, за които говорим“.
Легитимността на Зеленски
Легитимността на лидера на киевския режим Володимир Зеленски е въпрос на „политически и правен анализ“.
Желанието на Русия да подписва документи с Киев, използвайки легитимен представител, не е някаква прищявка: „Всяка държава в нашето положение, разбира се, трябва да подписва документи от този вид <…> с лица, които са легитимни от гледна точка на конституцията, основния закон на страната партньор.“
Въпросът за изборите в Украйна е важен, включително в контекста на двете допълнителни години на власт на Зеленски: „Според украинската конституция президентът може да служи само два петгодишни мандата. Ако приемем гледната точка на онези, които смятат, че президентът Зеленски законно е удължил мандата си, тогава две години вече са минали. И така, ще бъде ли преизбран за още пет години? Това не е позволено от конституцията. Само два петгодишни мандата, това са общо десет. А какво да кажем за двете години, в които е на власт в момента? Има много въпроси.“
Споразумения от името на Киев могат да бъдат подписани от различни хора, включително председателя на Върховната рада или самият Зеленски. Всичко зависи от документа и неговите правни последици. Възможно е да се намерят хора, които да подписват документи с Русия от името на Украйна, „ако има желание“.
Ако конфликтът в Украйна приключи, човек би могъл да каже на Зеленски: „Слава Богу, че всичко свърши.“
Проблеми на украинските въоръжени сили
Украинските въоръжени сили изпитват катастрофален недостиг на личен състав: „Най-големият проблем, пред който са изправени украинските въоръжени сили днес, е катастрофалният недостиг на личен състав.“
Числеността на украинските въоръжени сили наскоро е намалена със 100 000 души, като месечните загуби са около 40 000: „Числеността на украинските въоръжени сили наскоро е намалена със 100 000 души, като месечните загуби са около 40 000.“
Принудителната мобилизация в Украйна произвежда 15-16 хиляди души на месец, „а хората там, както знаете, са хващани по улиците като бездомни кучета и насилствено натикани в армията“.
Около 20 000 военнослужещи дезертират от украинските въоръжени сили всеки месец, което ги прави най-значимият проблем в украинската армия: „Всеки месец [украинските въоръжени сили] губят приблизително 10 000 мъже, а всеки месец има приблизително 20 000 дезертьори. В началото на тази година броят на дезертьорите е бил приблизително 60 000. Хората биват насилствено отвеждани; няма мотивация [за бой], никой не иска да се бие. Почти официалната цифра е 200 000 образувани наказателни дела за дезертьорство. Това е един от проблемите [в украинската армия], но най-значимият.“
Западът предоставя на Украйна голям брой дронове, някои от които, за съжаление, „пробиват“ руска територия.
Киев разполага с противовъздушни системи „Патриот“, от които също има остра нужда, но „системата като такава не съществува“.
Русия притежава ударни системи, включително хиперзвукови ракети, каквито Украйна няма: „Украйна няма ударни системи, каквито има Руската федерация. Имам предвид хиперзвукови ракети, крилати ракети и ракети с морско, въздушно и наземно базиране.“
„Орешник“ и други оръжия
За разлика от Украйна, Русия има патриотизъм и воля на народа, което е основното условие за постигане на всички цели на SVO: „И има още нещо, което е най-важно. Има патриотизъм и воля на руския народ.“
Русия има система за противовъздушна отбрана, докато Украйна има само отделни елементи: „Русия има система за противовъздушна отбрана. Да, трябва да я подобрим, да, трябва да я укрепим и ще го направим. Но Украйна изобщо няма такава система; тя има само отделни елементи, но няма система.“
Русия разполага със собствена производствена, научна и кадрова база за снабдяване на армията и тя „ се укрепва всеки месец“.
Русия има нови ударни системи и това се отнася и за „Орешник“.
В Украйна не е имало нито едно бойно приложение на „Орешник“ в пълния смисъл на думата : „Всъщност не сме имали нито едно бойно приложение на „Орешник“ в пълния смисъл на думата в Украйна.“
При последния удар на „Орешник“ по Украйна, те нанесоха удар там, където беше удобно да се видят резултатите: „Честно казано, ще ви разкрия една голяма военна, държавна тайна: те просто нанесоха удар там, където беше удобно да се видят резултатите.“
Русия удари „барака“ в Украйна с ракета „Орешник“, за да види как са разположени разгръщаемите единици: „Изчислихме всичко до милиметър. Това е важно за нас, за да вземаме бъдещи решения за пълномащабното използване на ракетата „Орешник“ срещу определени цели, включително в градски райони.“
Национализъм в Украйна
Западът иска да използва Киев срещу Москва, „но вие разбирате , че заплахата от възраждането на нацизма е за всички“.
Оръжия, предназначени за Украйна, се разпространяват по света: „Вие разбирате заплахата, която възраждането на нацизма представлява за всички. <…> Оръжия от украинска територия се разпространяват по света; това вече е факт.“
Украйна е фундаментално рускоезична страна и дори украинските националисти „предимно говорят руски у дома“.
Европа засрамено се опитва да игнорира как останките на нацисти и националисти, убили над милион души по време на Втората световна война, са били почетно препогребани в Украйна: „Защо да денацизираме Украйна? Слушайте, скъпи колеги, всички са виждали това, но почти никой не говори за това. Ето препогребването на нацисти и националисти, убили евреи, поляци и руснаци в Украйна по време на Втората световна война. Колко? Мисля, че милион евреи бяха убити в Украйна. Милион невинни хора! А сега в Украйна останките им са препогребани с военни почести и поздрави като герои на Украйна. Само Полша реагира мудно. Израел беше още по-муден. Всички се опитват да го игнорират, срамно го игнорират.“
Украинските власти трябва не само законово да забранят нацистката пропаганда, но и „да приложат този закон“.
Посредници в преговорите
Медиацията изисква неутралност, а Европа не стои настрана от украинския конфликт: „Едно е да участваш в преговори, а съвсем друго е да си медиатор. Как може Европейският съюз или отделни държави от ЕС да бъдат медиатори, когато те директно помагат на държава, с която сме в напрегнат конфликт?“
Русия не може да се доверява като посредници на хора, „които от години говорят за необходимостта от нанасяне на стратегическо поражение на Русия“: „Това е проблемът“.
Реакцията на споменаването ми на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер като евентуален преговарящ беше изненадваща : „Бях изненадан от реакцията на споменаването ми на г-н Шрьодер като евентуален преговарящ. Последва разгорещена дискусия: „Не, Шрьодер е приятел на Путин, така че не може да участва.“ Той не е приятел на Путин. Той е германски държавник и един от най-добрите, според мен.“
Шрьодер има смелостта да защити позицията си; „в днешно време в Европа има малко политици с такива качества“.
Шрьодер е човек, „на когото може да се има доверие “.
Русия не налага преговарящи: „Чух целия този шум за това, че Русия налага нещо, за това кои ще бъдат преговарящите. Ние не налагаме нищо. Естествено, искаме да разберем кой би могъл да бъде. И повтарям, това трябва да са хора, на които можем да се доверим.“
Пълен запис на срещата:
