„Българското общество има право да знае каква част от тези 3,2 млрд. евро ще останат в България под формата на производство, технологии, работни места и развитие на българския военно-промишлен комплекс. Към този момент от тези 3,2 млрд. евро ще се възползват само чуждестранни компании, което е недупостимо“
От 3 до 6 юни в Международния панаир в Пловдив се провежда Международно изложение за отбранителни продукти и услуги „Хемус 2026“. Общо 258 компании от 28 държави показаха новости и тенденции и имаха възможност да изградят нови контакти и партньорства. Регистрираният значителен ръст в интереса към „Хемус 2026“ от български и чуждестранни изложители за поредна година затвърди мястото му като един от най-разпознаваемите и авторитетни форуми в областта на отбраната и сигурността в Югоизточна Европа. Безспорен успех постигнаха българските фирми от отбранителната промишленост.
Ето какъв въпрос поставя обаче Атанас Атанасов от БСП:
Тематичните направления са с фокус върху безпилотни летателни апарати, антидрон системи, киберсигурност, гранична сигурност, стратегически комуникации, автономни системи за наблюдение, информация и реагиране, изкуствен интелект, наблюдение на социалните мрежи и анализ на информацията в тях, идентификация и управление на биометрични данни, борба с природни бедствия, аварии и защита на населението.
През октомври миналата година имах възможност да посетя едно от най-големите международни изложения за отбранителна и аерокосмическа индустрия в Сеул. Само преди дни посетих и Международното изложение за отбранителни продукти и услуги „ХЕМУС 2026“ в Пловдив.
Сравнявайки видяното на двата форума, още по-силно се убеждавам, че България разполага с предприятия, технологии и висококвалифицирани специалисти, които могат да имат много по-сериозно участие в модернизацията на Българската армия. Нашият военно-промишлен комплекс има потенциала не само да бъде конкурентоспособен на международните пазари, но и да бъде естествен партньор на държавата в изграждането на съвременни отбранителни способности.
Впечатлен съм от възможностите, които българските предприятия демонстрират. Това са компании с традиции, високотехнологично производство, квалифицирани кадри и доказано присъствие на международните пазари. Български предприятия произвеждат и изнасят продукция за съюзници от НАТО и партньори по целия свят.
Затова е напълно логичен въпросът: ако българската отбранителна индустрия може да произвежда за други армии, защо толкова често не получава шанс да произвежда за българската?
Одобрението на българския инвестиционен план по европейския механизъм SAFE дава възможност страната ни да разполага с до 3,2 млрд. евро за модернизация на отбраната. Това е добра новина и исторически шанс не само за превъоръжаване на Българската армия, но и за укрепване на българската отбранителна индустрия.
Българското общество има право да знае каква част от тези 3,2 млрд. евро ще останат в България под формата на производство, технологии, работни места и развитие на българския военно-промишлен комплекс. Към този момент от тези 3,2 млрд. евро ще се възползват само чуждестранни компании, което е недупостимо.
Подкрепям усилията на Министерството на отбраната това нещо да се промени и българските производители да имат по-активно участие в процесите по модернизация, които да стимулират родния военно-промишлен комплекс. Убеден съм, че значителна част от предстоящите инвестиции трябва да останат в България – под формата на производство, технологии, работни места и развитие на индустриален капацитет.
Когато се налага придобиване на системи, които не могат да бъдат произведени у нас, държавата следва да отстоява максимално участие на български предприятия чрез индустриално сътрудничество, трансфер на технологии, съвместни производства и офсетни механизми. Не трябва да бъдем единствено пазар за чужда продукция, а напротив – страната ни да е активен участник в изграждането на собствените си отбранителни способности.
