Нов политически спор избухна около една от най-чувствителните позиции в държавната администрация – ръководството на дирекция „Надзор върху хазарта и хазартните дейности“ в Националната агенция за приходите.
На 17 юни 2026 г. депутатът Владислав Панев публично постави под въпрос информацията, че Гинка Панаретова може да оглави структурата, която има ключова роля в контрола върху хазартния сектор.
И това далеч не е технически административен пост. Именно тази дирекция следи за прилагането на закона, упражнява контрол върху операторите и носи отговорност за една сфера, в която се движат сериозни финансови интереси.
Когато се коментират подобни назначения, е разумно да има обществена чувствителност. Но тя трябва да важи за всички политически сили, включително за тези, които през последните години демонстрираха амбиции да поставят свои хора в регулатори, администрации и институции с голямо влияние.
Критиката на Панев е изградена върху тезата, че Панаретова има предишен професионален досег с представители на хазартния сектор чрез консултантска дейност и това би могло да постави въпроси за безпристрастността ѝ. Към това се добавя и фактът, че вече е заемала същата позиция по време на служебния кабинет на Гълъб Донев.
Но тук идва и другият прочит.
Поддръжниците на кандидатурата посочват, че именно в периода на нейното управление дирекцията започва да излиза от ролята на формална административна структура и да функционира като реален регулатор – с участие в процеси по затягане на контрола, по-активно прилагане на нормативната рамка и повече внимание към защитата на уязвими групи.
Това обстоятелство рядко се споменава от критиците, които поставят акцент основно върху консултантския елемент от биографията ѝ.
Аргументът на защитниците е различен – че човек, който познава системата както отвътре като регулатор, така и отвън като практик, може да бъде по-подготвен да управлява именно такава структура.
Професионалният профил на Панаретова включва две висши образования и повече от двадесет години работа в публичния сектор. В кариерата ѝ присъстват позиции, свързани с хазартния надзор, финансовото управление и правното администриране на държавни процеси.
Посочва се още, че опитът ѝ покрива законовите критерии за заемане на висши длъжности в НАП, включително изискванията за стаж и специализирана подготовка.
Към публичния разговор се добавя и съдебен елемент. След предходното ѝ освобождаване от администрацията последва дело, при което Върховният административен съд отмени предприетите действия като незаконосъобразни. За едни това е аргумент за професионална устойчивост. За други – страничен детайл.
След този период Панаретова навлиза и в частната практика, което според поддръжниците ѝ допълнително разширява експертизата ѝ.
Твърди се още, че по време на работата ѝ в дирекцията административните процеси са се движели в срок и при спазване на дистанция спрямо контролираните субекти – нещо особено важно предвид ограниченията в Закона за хазарта относно конфликт на интереси.
Затова въпросът не е само дали даден кандидат има минало в сектора.
Въпросът е дали обществото и политиците искат хора с практически опит и доказана административна биография, или всяка експертиза автоматично ще бъде обявявана за проблем.
Ако целта е повече професионализъм в институциите, тогава дебатът вероятно трябва да бъде за качествата, а не за най-шумната политическа реплика.
