До момента няма подписан окончателен рамков договор за самата инвестиция, а са сключени единствено рамкови спогодби
Проектът за изграждане на завод за барут и боеприпаси край Сопот, договорен с германската компания „Райнметал“, е изправен пред сериозни пречки
Проектът за изграждане на завод за барут и боеприпаси край Сопот в партньорство с германската компания „Райнметал“ (Rheinmetall) е поставен под въпрос.
Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев обяви, че няма сключен официален договор или рамково споразумение, а само „спогодби“.
Това стана ясно в отговор на въпрос от депутата Богдан Богданов от „Продължаваме промяната“ относно договореностите от октомври 2025 г., постигнати от кабинета „Желязков“ за съвместното предприятие между „Райнметал“ и ВМЗ – Сопот.
Липса на договор
Министър Пулев подчерта, че макар Германия да е основен външноикономически партньор, сътрудничеството по този проект е изправено пред сериозни предизвикателства.
„Това е сложен процес, има проблеми с терена от техническа гледна точка, нужна е цялостна ревизия на основни параметри, която предстои“.
Според него анализът на правните екипи показва, че българският интерес не е бил защитен при първоначалните разговори.
От обратната връзка от правните екипи става ясно, че не е защитен българският интерес, съгласили сме с всичко от германска страна, без да се опитаме да отправим определени искания, да се намалят определени лицензионни плащания, да участват български поддоставчици във веригата.
Огромен финансов дефицит и спорове
Реално средства липсват. Предишното правителство на Росен Желязков е трябвало да осигури около 400 милиона евро капиталови разходи в държавния бюджет, но в момента такива пари няма.
Проблем има и с европейския механизъм SAFE. Първоначалното впечатление беше, че българската част ще се финансира изцяло със заем по програмата SAFE. Новата власт обаче разкри, че по този механизъм реално могат да се покрият едва 10-15% от разходите за производствени мощности.
Къде потънаха 43 милиона евро?
Вече направени плащания: България вече е превела 43 милиона евро на германския концерн през новосъздаденото държавно дружество „Иганово“, въпреки липсата на краен договор.
„Ресурсът от механизма SAFE се оказа 10-15 процента, крайно недостатъчно при ангажимент от българска страна за 400 милиона евро, при преговорите са били заложени 400 милиона евро потенциални капиталови разходи от бюджета“, коментира Пулев и добави, че към момента тези средства не са налични в бюджета и ще е необходимо търсенето на нови източници от Европа и трансформиране на програми.
Проблемът е, че е трябвало да се осигурят още 270 млн. евро към строителна фирма, която да построи завода и да го отдава под наем на съвместното дружество, което министърът определи като „коренна разлика“ в структурата на сделката.
Основните пречки пред проекта включват:
- Технически проблеми с избрания терен.
- Липса на защита на българските икономически интереси.
- Огромен недостиг на финансиране.
- Нужда от цялостна ревизия на параметрите на споразумението.
- Повече маркетинг, отколкото реален проект.
Капанът на 51-те процента: Кой плаща и кой командва?
Схемата за съвместното дружество между „Райнметал“ и държавните ВМЗ-Сопот предвижда германският концерн да държи 51% контролен пакет, оставяйки българската държава с 49%.
Какво означава това на езика на бизнеса? Означава, че България осигурява стратегическия терен и налива над 400 милиона евро капиталови разходи от бюджета си, но губи правото на вето. Печалбите се разпределят според корпоративния интерес на мажоритарния собственик, а държавата ни остава просто послушен миноритарен спонсор в собствения си двор. Т.е. България дава земята, поема екологичния риск, тегли държавни заеми за стотици милиони, но накрая… друг взима решенията.
