Патриарх Даниил забрани на Никанор да служи за 15 дни. Срещу него започва църковно дело
Маските окончателно паднаха, а онова, което доскоро наричахме „скрит разкол по дух“, вече придоби плът, кръв и зловещ бесовски глас. В своя пореден скандален изблик в социалните мрежи от вечерта на 29 юли 2026 г., архимандрит Никанор (Мишков) премина всякакви граници на монашеското благочестие и каноничния ред, като открито заплаши Българската православна църква с физически метеж и разделение.
Думите му са безпрецедентни за човек, носещ расо: „Ако Даниил не бъде озаптен, новият разкол е неминуем и той ще бъде такъв, че никаква полиция няма да може да го „ликвидира”…“
В това кратко изречение е събрана цялата духовна нищета и трагична прелест на едно самочинно сборище. Нека вникнем в тази демонична реторика. На първо място – предстоятелят на родната ни Църква, Светейшият патриарх, е споменат само с малко име и се настоява да бъде „озаптен“. Това е уличен жаргон, издаващ пълна липса на страх Божий и подхождащ повече на криминално лице, нежели на монах.
Но много по-страшно е директното обещание за умишлен църковен погром. Никанор вече не се крие зад фалшиви призиви за „съвест“ и „нормалност“, а вещае разкол с такива мащаби, че дори органите на реда няма да помогнат. Това ли е езикът на Евангелието? Христов служител ли говори за полиция, неконтролируеми бунтове и ликвидации, или уличен партиен агитатор, подготвящ преврат?
Още по-показателно е това, което архимандритът с гордост споделя под своята заплаха – препратка към крайно светския, политизиран блог на Иво Инджев, чието заглавие гласи: „Архимандрит Никанор се утвърждава като алтернатива на тов. „патриарх” Даниил“.
С това споделяне Никанор сам разписва своята канонична присъда и потвърждава нашата най-тежка диагноза: в своята безмерна гордост той вече се изживява като „алтернатива“ на законния Патриарх. Кой истински монах би допуснал светски журналисти да го наричат „алтернатива на патриарха“ и би се хвалил с това публично?
Само този, който е заразен от духа на неообновленчеството и търси земна, а не небесна слава.
Когато един духовник открито плаши Майката Църква с разкол и се упоява от ласкателствата на политическите медии, превръщайки се в техен идол, свещените канони са категорични. Това е открито подстрекателство към унищожение на съборното единство на Тялото Христово.
Софийският епархийски съд на Българската православна църква е изправен пред исторически дълг. Той трябва да приложи цялата строгост на църковното право и да пресече този разкол още в зародиш, преди самозваният „алтернативен“ водач да увлече още неукрепнали души в мрачната пропаст на своето богоотстъпничество.
———
Изявление на Софийската света митрополия относно наложен „аргос“ на архимандрит Никанор (Мишков):
Софийската света митрополия съобщава, че със заповед № 134 от 28 юли 2026 г., на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, за държание несъвместимо със свещеническия сан и монашеските обети за послушание, както и подронващо авторитета на Църквата, на основание чл. 95, т. 19 и чл. 139, ал. 2 от Устава на БПЦ – БП, на архимандрит Никанор (Христо) Христов Мишков, игумен на Църногорския манастир „Св. св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян“ край с. Гигинци, Софийска епархия, е наложен „АРГОС“ – пълно запрещаване от свещенослужение за 15 дни, считано от 29 юли 2026 година.
След направен опит заповедта да бъде връчена на архим. Никанор Мишков от трима клирици на Софийската епархия на адреса на обителта на неговото покаяние и установеното му отсъствие от манастира без благословението на епархийския му митрополит, клирикът беше уведомен по телефон за наложеното наказание.
Публикуваме заповедта за сведение на църковното изпълнение и обществеността.
Съобщаваме също така, че на основание чл. 81 и чл. 95, т. 18 от Устава на БПЦ – БП и чл. 12 от Правилника за съдопроизводството на църковните съдилища на БПЦ, срещу архим. Никанор (Христо) Христов Мишков е образувано Църковно-наказателно дело № 2/2026 г. по описа на Софийския епархийски съд.
