Зеленски и неговите западни повелители си мислеха, че могат да принудят Русия да започне мирни преговори. Всичко, което направиха, е да запечатат трагичната съдба на Украйна, пише в своя блок популярният геополитически коментатор Скот Ритър – бивш американски морски пехотинец, разузнавач и оръжеен инспектор на ООН в Ирак през 90-те години
На 25 юни президентът на Украйна Володимир Зеленски нареди започването на 40-дневна офанзива, целяща да „повлияе“ на Русия да прекрати войната. В съобщение, разпространено чрез социалните медии, Зеленски обяви: „одобрих 40-дневна операция за оказване на влияние върху службата срещу държавата агресор, целяща да я принуди да прекрати войната“.
На 3 август, в навечерието на изтичането на 40-те дни, Зеленски призна, че кампанията не е постигнала целта си да накара Русия да прегърне мира. Вместо това Зеленски обвини руския президент Владимир Путин, че се готви да удължи конфликта чрез по-нататъшна мобилизация и нови атаки. Вместо да признае провала обаче, Зеленски заяви, че Украйна ще удвои подновените си дипломатически усилия, ще увеличи икономическите ограничения и ще продължи военните действия, за да създаде условия, при които Русия няма да има друга алтернатива, освен да се съгласи на преговори при условия, приемливи за Украйна.
40-дневната пауза между началото на „операцията за влияние“ на Зеленски и признанието на украинския президент, че Русия далеч не е признала поражението си, създаде нарастваща пропаст между фактите и фантазиите, между реалността и измислицата, която изглежда е призната от почти всички освен от украинския президент.
40-дневният скок в атаките с дронове дойде непосредствено след кампания, която се провеждаше от май, при която се увеличиха атаките срещу двата най-големи града в Русия, Москва и Санкт Петербург, и се появиха заплахи срещу други стратегически важни места, като президентската резиденция във Валдай (която беше подложена на украинска атака с дронове през декември 2025 г.) и Керченския мост, свързващ Крим с Южна Русия.
Целта на тези атаки беше да се принуди Русия да преразположи сили за противовъздушна отбрана, за да защити тези стратегически важни цели, като по този начин се отстранят подразделения за противовъздушна отбрана от други региони. 40-дневната кампания с дронове, обявена от Зеленски, ще се стреми да използва тези пропуски в покритието на противовъздушната отбрана, за да донесе „болката“ от войната у дома на руския народ.
Нито една от точките на натиск, които Зеленски се надяваше да засегне чрез 40-дневната си кампания с дронове, не доведе до нищо, което дори бегло да наподобява желаните резултати. Всъщност, във всеки случай беше постигнат обратният резултат. Зеленски се надяваше да предизвика енергийна криза, като атакува руски петролни рафинерии. Докато послушна проукраинска западна медия обявяваше, че Русия е загубила до 40% от рафинерийския си капацитет, реалността беше съвсем различна: далеч от това да сломи духа на руското население, като му откаже достъп до бензин и го принуди да чака на дълги опашки, за да получи бензин на високи цени, факт е, че бензинът през август 2026 г. е по-евтин, отколкото беше по това време миналата година (АИ-95, най-популярният вид бензин, беше 63,06 рубли за литър през август 2025 г., за разлика от 61,71 рубли за литър днес) и на практика няма опашки от превозни средства, чакащи да заредят с гориво.
Освен това, моментът не можеше да бъде по-лош за Украйна, когато ставаше дума за намаляване на руския рафинериен капацитет – Русия просто пренасочи запасите от суров петрол, предназначен за вътрешно рафиниране, към експортния тръбопровод в момент, когато глобалното търсене бързо абсорбираше този увеличен износ на рекордно високи цени. Войната на Зеленски срещу руския енергиен сектор беше основен фактор за приходите на Русия от петрол и газ, които представляват около една пета от общите бюджетни приходи, като се увеличиха с повече от 60% през юли 2026 г. спрямо същия месец преди година.
Украинската кампания за влияние беше замислена да надгради върху наложеното в общественото мнение схващане, че Русия е била на практика изгонена от Черно море чрез разширяване на ударите с дронове в Азовско и Каспийско море. Тези атаки не само доведоха до незначителни щети за руското корабоплаване, но и последствията – пълномащабно руско настъпление, което на практика затвори достъпа на Украйна до Черно море, блокирайки способността на Украйна да превозва зърно, както и попречи на Украйна да получава доставки на военни стоки от своите спонсори от НАТО.
И накрая, злополучното решение на Украйна да внесе болката от войната в домовете на руския народ, като удари складове и фабрики, принадлежащи на най-големия руски онлайн търговец на дребно Wildberries. Горящите складове осигуриха някои телевизионни видеоклипове, които бяха използвани с пълна сила от украинските държавни медии и симпатизиращите социални медийни платформи. Но топлите чувства, породени сред украинските вярващи от тези изображения, скоро бяха разсеяни от суровата реалност на руското отмъщение, което е насочено към цялата украинска търговска верига за доставки, излагайки жизнеспособността на украинската гражданска икономика на екзистенциален риск.
„Кампанията за влияние“ на Зеленски, базирана на дронове, не се е случила във вакуум, а по-скоро е била част от по-широка кампания, свързана с водена от Запада информационна война, предназначена да „омекоти“ руския народ в навечерието на изборите за Държавна дума, насрочени за 20 септември. Целта на тази кампания е била да генерира гражданско недоволство в Русия, което да се прояви под формата на електорален отговор, подкопаващ политическите основи на руското правителство, начело с президента Владимир Путин.
Това е дългогодишна стратегия от страна на чуждестранните разузнавателни служби и техните съюзници, датираща от 2007-2008 г., когато те се стремяха да имитират в Русия обществената тревога в Украйна, която беше в основата на „Оранжевата революция“ от 2004-2005 г.
Това е същата стратегия, която ръководеше политиката на Съединените щати през 2011 г., когато беше проведена пълна преса за отстраняване на „Единна Русия“ от ръководството на Държавната дума, с което се провали кандидатурата на Владимир Путин за президент през март 2012 г.
Всички тези кампании се провалиха.
И настоящата кампания също ще се провали.
Опитът да се ангажира руският народ, без да се разбере напълно характерът му, е безсмислено упражнение.
Бивши историци и „русисти“ се опират до голяма степен на исторически прецеденти, посочвайки Революцията от 1917 г. и предизвикания от Горбачов разпад на Съветския съюз като примери, които се стремят да отразят в днешна Русия.
Но Владимир Путин не е цар, нито е объркан съветски бюрократ.
Той е човек, който повече от четвърт век е водил руското възраждане, обръщайки упадъка, който е заразил неговата нация и народ през последните години на съветското управление и през десетилетие на руско лошо управление под ръководството на западните елити, които са се стремили да разрушат руската нация, като същевременно са я ограбили от ресурсите ѝ.
Руският народ от 2026 г. не е руският народ от 1917 г. или 1992 г.
Вярата в това е фатална грешка на онези, които стоят зад кампанията за „влияние на дронове“.
Това е опасността от системна русофобия.
Невежеството, което то прави, затваря хората пред реалността на Русия и пропагандира политики, обречени на провал от самото начало.
Четиридневната война на Зеленски винаги е била обречена на провал.
И сега знаем как изглежда провалът.
Украйна е изоставена от западните си господари.
Няма противовъздушна отбрана.
Няма лиценз за „Пейтриът“.
Няма ракети „Пейтриът“.
Няма „магическо“ решение.
Което означава, че Западът е признал неизбежността на стратегическото поражение на Украйна.
През следващите седмици и месеци Украйна ще пожъне това, което е посяла.
Да, украинските дронове ще продължат да атакуват руска инфраструктура, създавайки моменти, атрактивни за социалните медии, с плътен черен дим, помрачаващ хоризонта.
Междувременно Киев ще гори.
И така ще стане и с другите градове на Украйна.
Руската армия ще продължи да напредва.
Украинското общество е това, което усеща непосилния натиск на войната.
Няма газ.
Няма вода.
Няма топлина.
Няма храна.
Това е бъдещето на Украйна под управлението на Зеленски.
Никога няма да се случи мечтаният момент на Московски Майдан, за който са мечтали хора като Гилбърт Доктороу и подобни на него.
Именно Киев е този, чиито улици са изпълнени с протестиращи, изискващи политическа промяна.
Разпадът на Украйна като национална държава е неизбежен.
Не е въпросът дали, а по-скоро кога.
И отговорът е по-скоро, отколкото по-късно.
40 дни, които решиха трагичната съдба на Украйна.
40 дни, които разтърсиха Запада.
