Според вицепремиера най-значимите икономически процеси вече не са концентрирани само в Европа и предупреди и за опасността Европа да изпадне в изолация
България вече има стабилна политическа перспектива за четири години напред, заяви вицепремиерът. По думите му страната трябва да премине към икономика с висока добавена стойност, а започналата деолигархизация ще бъде дълъг и сложен процес.
Правителствената програма не бива да се възприема като точно разписан график със срокове за всяко действие, а като хоризонт, който задава посоката и целите на управлението. Това заяви вицепремиерът Иво Христов в студиото на „Денят започва“ по БНТ.
„Признавам, че сроковете не могат да бъдат предвидени с абсолютна точност. Една програма не може да бъде приета като точно разписан график за действия, но тя създава хоризонт на усилието“, заяви Христов.
По думите му в програмата има множество нови и радикални идеи – от реформа на Конституцията до промяна на икономическия модел на страната.
„Ние сме изчерпали сегашния икономически модел. Развитието и растежът почиваха на покачване на доходите на хората в публичната сфера. Те вече са около 75 процента от държавния бюджет. Това вече е изчерпан ресурс, непостижим вектор за развитие“, каза вицепремиерът.
Той обясни, че правителството предлага България да заложи на икономика с висока добавена стойност и на привличането на нови инвеститори в българските индустриални паркове.
Христов заяви още, че борбата за разграждане на олигархичния модел вече е започнала. Като конкретна мярка той посочи системата „Сигма“ за анализ на обществените поръчки.
„Борбата за деолигархизация започна. Системата „Сигма“ за анализ на обществени поръчки ги вкарва в един много по-тесен коридор на приемливи цени и идентифицира онези, които се отклоняват от тези цени“, обясни вицепремиерът.
По думите му системата действа като своеобразен филтър за фирмите, при които са установени злоупотреби с цените или неправдоподобни договори.
„Има случаи за фирма, която взима 200 хиляди за окосяване на 20 декара площ през зимата. Тези фирми отпадат от възможността да кандидатстват за последващи обществени поръчки. Ето една първа, конкретна и работеща вече стъпка“, посочи Христов.
Той предупреди, че разграждането на олигархичния модел няма да стане бързо.
„Олигархията е раково образувание. Изрязването на всички тези метастази ще отнеме много време и е сложно. Изисква прецизност“, заяви вицепремиерът.
Според него хората с основание очакват бързи резултати, но процесът изисква последователни усилия, законодателни промени, административни мерки и кадрови промени.
По отношение на чуждестранните инвестиции Христов заяви, че България вече може да предложи стабилна политическа перспектива за следващите четири години.
„Има ясна власт, която има намерение да върне закона и го прави. Институциите започват да влизат в роля и политиката се връща в институциите“, каза вицепремиерът.
Той противопостави това на начина, по който според него е функционирала властта през предишни години.
„Тя се правеше с телефонното право доскоро. Сега виждате, че всички министри ходят на парламентарен контрол и премиерът се явява на парламентарен контрол, което Борисов рядко правеше. Виждате, че постепенно нещата се канализират“, заяви Христов.
Сред идеите на управляващите е и конституционно гарантиране на правото на плащане в брой. Според вицепремиера това е част от икономическата свобода на гражданите.
„Конституционно гарантиране на правото за разплащане в брой като елемент на икономическата свобода. Така ние съхраняваме някакъв марж, в който българският гражданин ще бъде свободен за разплащане в кеш“, заяви той.
Христов посочи, че подобни мерки вече са предприети или се обсъждат и в други европейски държави.
„Направиха го и други страни, впрочем. Хърватия, Австрия, Унгария е на път да го направи. Това е елемент на икономическата свобода“, каза вицепремиерът.
Той подчерта, че дигитализацията на разплащанията е неизбежен технологичен процес, но запазването на възможността за плащане в брой трябва да остане приоритет.
„Хората трябва да имат възможност в някаква степен, в определен обем, до определен праг да могат да плащат и кеш. Да оставим настрана, че има хора, които са чисто и просто дигитално непригодни поради възраст, поради това, че са израснали с друго образование и други навици“, отбеляза Христов.
Вицепремиерът защити и курса към многовекторна външна политика, като отхвърли тезата, че това я прави амбивалентна или противоречива.
„Да е мултивекторна е предимство и достойнство на една политика. Ако една външна политика гледа само в една посока, значи тя просто не забелязва остатъка от света“, заяви Христов.
Според него най-значимите икономически процеси вече не са концентрирани само в Европа.
„В момента големите икономически събития се случват в Азия, а не се случват вече в Европа. Икономически събития се случват и в Близкия изток, които пряко ни касаят. И ние трябва да гледаме и натам“, каза вицепремиерът.
Той предупреди и за опасността Европа да изпадне в изолация.
„Аз по-скоро виждам опасност от това Европа като общност да изпадне в изолация. И това вече се забелязва, тъй като диалогът по европейските въпроси, Украинската война, протича през главата на Европа, между Съединените щати и Русия“, заяви Христов.
Вицепремиерът коментира и предстоящите президентски избори, които определи като избор „между нормално и ненормално“.
„Изборът между това да приемеш, че има два пола, че семейството е нещо естествено, а не укоримо. Децата трябва да се отглеждат с добродетели, а не да заклеймяваш въвеждането на религии и добродетели в училище“, каза Христов.
По думите му този избор включва и отношението към Българската православна църква и европейската идентичност на българите.
„Да приемеш, че България има духовен водач и патриарх, а не да го сочиш с пръст. Да приемеш, че българите са европейци без комплекси и не е необходимо да го доказват всеки ден с конформизъм, а да живеят със самочувствието на европейци“, заяви вицепремиерът.
