- 1945 г.: На Ялтенската конференция лидерите на СССР, САЩ и Великобритания подписват споразумение, според което след поражението на Япония Курилските острови се предават на Съветския съюз
- 1951 г.: По време на Санфранциската конференция Япония официално подписва мирен договор, в който се отказва от всички права, правни основания и претенции към Курилските острови и Южен Сахалин (Член 2, точка С)
Посещението на руския президент Владимир Путин на остров Итуруп предизвика остра офанзива от страна на Токио, подкрепена незабавно от Вашингтон.
Острият тон на руското външно министерство и последвалото дипломатическо напрежение около призоваването на японския посланик в Москва показват, че спорът отдавна е надхвърлил рамките на регионален дебат за четири острова.
В играта се включи и Пекин, подкрепяйки позицията на Москва.
Това не е просто спорен казус за територии, а директен сблъсък за запазване на международноправната архитектура след 1945 година в Азиатско-тихоокеанския регион.
Военно-стратегическата реалност на Итуруп и дипломатическият клин
Визитата на руския държавен глава на остров Итуруп не е спонтанна демонстрация на суверенитет, а планирана стъпка с ясно определен военно-стратегически адрес. Островът, заедно с Кунашир, Шикотан и групата Хабомаи, формира естествена бариера, която контролира изхода на Охотско море към открития Атлантически и Тихоокеански океан.
Според военни наблюдатели, разполагането на бреговите ракетни комплекси „Бал“ и „Бастион“, както и модернизацията на летището „Буревестник“, отдавна са превърнали южната част на Курилската гряда във форпост за противодействие на американското присъствие в Североизточна Азия.
Реакцията на новата японска администрация на чело с министър-председателя Санае Такаичи, която определи пътуването като „абсолютно неприемливо“, бе последвана от светкавично дипломатическо противопоставяне. Японският външен министър Тошимицу Мотеги връчи протестна нота на руския посланик Николай Ноздрев, настоявайки за незабавно предаване на позицията на Токио в Москва.
В отговор бе задействана процедура по призоваване на японския посланик в Русия. Обяснението на японската дипломатическа мисия, че посланикът е възпрепятстван поради заболяване и може да се яви едва на 18 август, беше прието със сериозен скептицизъм в Москва — руският външен министър Сергей Лавров открито посъветва Токио да спре с опитите за отклоняване на вниманието от собствената си милитаризация.
Тук проличава първият сериозен разлом. Поведението на японския дипломатически корпус изглежда като опит за печелене на време и синхронизация с Вашингтон, а не като самостоятелна външнополитическа линия.
Ревизионизъм срещу Ялтенско-Потсдамския мир
За да се разбере защо Пекин реагира толкова светкавично в подкрепа на Москва, трябва да се излезе от тесния контекст на руско-японските търговски отношения. Китайското външно министерство направи пряка връзка между исканията на Токио и опитите за преразглеждане на резултатите от Втората световна война. Това е точката, в която интересите на Москва и Пекин съвпадат напълно.
За Пекин въпросът за Курилите е пряко свързан със статута на островите Дяоюйдао (Сенкаку), върху които Китай претендира за суверенитет, позовавайки се на капитулацията на империята от 1945 г. Ако на Токио бъде позволено да оспорва правната сила на решенията от Кримската (Ялтенската) и Потсдамската конференции, това автоматично отваря вратата за ревизия на всички териториални граници в Източна Азия.
Американската позиция, изразена от посланика на САЩ в Токио Джордж Глас, че Вашингтон признава японския суверенитет над спорните острови още от 50-те години на миналия век, е пълна илюстрация на геополитическия прагматизъм на Белия дом. Трябва обаче да припомним историческите факти, които често се спестяват в западния дискурс:
1945 г.: На Ялтенската конференция лидерите на СССР, САЩ и Великобритания подписват споразумение, според което след поражението на Япония Курилските острови се предават на Съветския съюз.
1951 г.: По време на Санфранциската конференция Япония официално подписва мирен договор, в който се отказва от всички права, правни основания и претенции към Курилските острови и Южен Сахалин (Член 2, точка c).
Пропускът в Сан Франциско: Под натиска на САЩ в текста на договора съзнателно не е вписано в полза на коя държава се извършва отказът. Това дава възможност на Вашингтон по-късно да използва казуса като инструмент за натиск срещу Москва. СССР отказва да подпише този вариант на договора именно поради липсата на ясен правен субект.
Сривът на прагматичната дипломация „Абе-Путин“
Десетилетия наред Москва и Токио поддържаха работен механизъм. В периода на управление на бившия премиер Шиндзо Абе бе формулирана концепцията за съвместна икономическа дейност на островите, без това да засяга фундаменталните принципи на суверенитета. Целта бе ясна: икономическо присъствие, инвестиции в инфраструктура, риболов и енергетика в замяна на смекчаване на политическия тон.
Тази конструкция обаче бе напълно демонтирана след присъединяването на Япония към колективните санкции на Запада. Токио доброволно се лиши от ролята си на независим регионален играч, залагайки изцяло на източния фланг на НАТО и двустранния съюз със САЩ.
По оценка на експерти от Института за азиатски и африкански изследвания (ИАЗИ) към МГУ, острата реторика на японските политици в момента е опит за вътрешнополитическа консолидация на фона на икономическите проблеми в страната. Но цената на тази реторика е висока. Русия вече преустанови преговорите за мирен договор и отмени безвизовия режим за японски граждани до островите.
Двете страни бяха изградили сериозно сътрудничество в сферата на втечнения природен газ (включително проекта „Сахалин-2“), но с оглед на новите санкционни пакети, подготвяни от правителството в Токио, дори тези критични за японската енергетика доставки са подложени на риск.
Азиатско-тихоокеанският де Bland: Поддържане на контролиран хаос
Защо за САЩ е изключително важно курилският конфликт да остане отворен? Според политически анализатори, поддържането на постоянни териториални спорове между Япония и нейните съседи (Русия, Китай и Южна Корея за островите Докдо/Такешима) е основният лост за задържане на Токио в американската геополитическа орбита.
Ако Япония нормализира отношенията си с Москва и Пекин, необходимостта от масирано американско военно присъствие на нейна територия — включително базата в Окинава — драстично намалява.
Наличието на „външна заплаха“ оправдава нарастването на японския военен бюджет, който за последните години достигна рекордни нива, нарушавайки духа на Член 9 от японската Конституция (отказ от правото на война).
Москва реагира сухо и твърдо. Захарова определи претенциите на Токио като „юридически недействителни“. Руската държава третира Курилските острови като своя законна територия въз основа на резултатите от Втората световна война, чиято ревизия е абсолютно недопустима.
В тази ситуация няма място за илюзии. Всяко опитване на почвата от страна на външни фактори ще среща все по-твърд военен и дипломатически отговор.
Въпросът не е дали Япония харесва присъствието на руския президент на Итуруп, а дали е готова да поеме последиците от пълното скъсване на икономическите и дипломатически канали с най-голямата си съседна държава.
източник: pogled.info
Още по темата:
Путин от Курилските острови: Русия трябва да гарантира сигурността по всичките си граници
