Заради мерки за сигурност и тази година няма да има тържествена заря
На 22 август се навършват 123 години от избухването на Илинденско-преображенското въстание. Традиционно годишнината се отбелязва тържествено в местността Петрова нива в Странджа, където се е взело решението за избухването на въстанието.
Илинденско-Преображенското въстание избухва през 103-та година на ХХ век (1903 г.) и отбелязва устрема на българите в Македония и Одринска Тракия към свобода.
Десетки тракийски дружества от цялата страна се очаква да се включат в честванията. Програмата ще продължи през целия ден, като в нея ще има национална конференция, традиционният Тракийски поход „По стъпките на преображенци“, гостуваща фотодокументална изложба „130 години организирано тракийско движение в България“.
Президентът Илияна Йотова и министърът на отбраната Димитър Стоянов ще участват в Националния тракийски събор за годишнината от Илинденско-Преображенското въстание в странджанската местност Петрова нива.
Програмата ще продължи през целия ден, като в нея ще има национална конференция, традиционният Тракийски поход „По стъпките на преображенци“, гостуваща фотодокументална изложба „130 години организирано тракийско движение в България“.
Официалната церемония ще започне в 20 часа със заупокойната молитва в памет на загиналите преображенци в храм-костница „Света Петка“, а в 20:30 започва възпоменателното тържество пред мемориала. След това ще има празничен концерт.
За първи път през 1926 година в местността Петрова нива се събират наследници на преображенци. На това място се е провел съдбовният конгрес, на който е взето решението за избухването на Илинденско-Преображенското въстание.
„22-ри, това е датата, на която според нас всички трябва да бъдем на на това свято място, за да сведем глави и да почетем саможертвата и героизма на тези наши предци, за да не е напразна тяхната саможертва, да знаем, че те са го направили именно за нас, за нашите деца и внуци днес да живеят свободни“, обяснява пред БНР кметът на Малко Търново Илиян Янчев.
Заради мерки за сигурност и тази година няма да има тържествена заря.
Илинденско-Преображенското въстание избухва през 103-та година на ХХ век (1903 г.) и отбелязва устрема на българите в Македония и Одринска Тракия към свобода. Настоящата година бележи 123 години от този епичен и саможертвен акт, организиран от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Въстанието не започва навсякъде едновременно. То носи имената на големите християнски празници, на които пламват отделните региони:
Илинден (2 август) – Въстанието избухва в Битолския революционен окръг (Македония).
Преображение (19 август) – Бунтът се пренася в Одринския революционен окръг (Тракия).
Кръстовден (27 септември) – Към борбата се присъединяват и хората в Серския окръг (Разложкия край).
Въстанието е връхна точка в борбите за национално освобождение. Въпреки героизма на участниците, то е потушено с огромна жестокост:
Над 26 000 въстаници се изправят срещу близо 350-хилядна османска армия.
Водят се 239 сражения в продължение на седмици. Избити са над 4 600 мирни граждани. Опожарени са 205 села и над 12 000 къщи.
Над 30 000 бежанци намират спасение в пределите на Свободна България.
