Неправителствена организация „Памет за утре“, е поискала незабавно преименуване на държавно отличие за поезия с патрон Никола Вапцаров.
От НПО-то са изпратили гневно писмо до Комисията по култура в Народното събрание, Министерския съвет и министерството на културата с искане процедурата за присъждане на новата награда за поезия „Никола Вапцаров“ да бъде спряна.
Наградата, обявена от културното ведомство за първо връчване през 2026 г., предвижда грамота, пластика и парична премия от 5000 евро.
Според НПО-то държавата не може да използва името на Вапцаров като официален символ, без да представи пълна историческа аргументация и обосновка за неговата биография, включително участието му в „нелегалната военна комисия на БКП през 1941–1942 г.“.
От организацията подчертават, че държавната награда превръща дадена личност в морален патрон, а това изисква „цялата историческа истина“, а не митологизация.
НПО настоява за обществено обсъждане, пълна прозрачност на мотивите, имената на инициаторите и критериите за избор, както и за преосмисляне на самото наименование на наградата, включително вариант тя да бъде обединена с наградата „Христо Ботев“ или преименувана на „Национална награда за българска поезия“.
Досега неизвестното НПО има Управителен съвет с в състав: Даниела Беличовска, Иван Панчев Иванов, Лиляна Радева, Радослав Илиев и Йордан Терзиев. За отбелязване е, че Даниела Беличовска е преподавател във Факултета по славянски филологии – същият факултет, чиято деканка Амелия Личева преди дни поиска да се спре сътрудничеството с руски издателства.
Искането на НПО-то с претенции да съхранява историческата памет веднага предизвика реакции:
Поетът, писател и учител Николай Милчев: Сто процента идеологизирано писмо и сто процента реваншизъм
До днес не бях чувал за Асоциация „Памет за утре“, но за Никола Вапцаров съм чувал, откакто си отворих ушите за поезия.
Става дума за това, че Асоциацията с претенциозното име „Памет за утре“ иска, простичко казано, да няма Национална литературна награда на името на Никола Вапцаров, обявена от Министерството на културата.
Отвореното им писмо до министъра на културата, до Министерския съвет и до други институции уж трябва да изглежда обективно, уж трябва да е срещу идеологизирането на литературата ни, а на практика си е чисто идеологическо писмо. Мога да го сравня с писмо на разгневена партийна организации до ръководни държавни органи. Писмото е идеологическо и е напълно в духа на прокарваната вече четиридесет години демократично-либерална чистка в областта на изкуството, в частност – на литературата.
Спрете литературната награда „Никола Вапцаров“ – зоват утрешнопаметниците.
Кои сте вие? Всички ли сте от Нов български университет?
Всички ли получавате грантове, служби и преводи в чужбина? Не станахте ли до един професори, ректори и гении? Не обрахте ли де има награда по света и у нас?
Не знам и не ме интересува.
Но с такава императивна насъсканост да искате да бъде „спряна за широко обществено и историческо обсъждане“ наградата на името на Никола Вапцаров, е голяма наглост. И безсилие.
Вапцаров не ми е любим поет. Казвал съм го още като студент. Смятал съм и смятам, че част от стихотворенията му са плакатни, тезисни, в известен смисъл – пропагандни. Но Никола Вапцаров има няколко стихотворения, които са на върха на българската и европейската словесност и страдание.
Трийсет години бях учител по литература в софийска гимназия. И съм виждал с очите си и със сърцето си съм чувствал колко много се вълнуват учениците от Вапцаровата поезия. И тогава, в часовете, когато би трябвало да им кажа, че в поезията на Вапцаров съществува и плакатност, засрамен съм си затварял устата, защото шапка свалям на онази „плакатност“, която палеше кръвта на учениците. Моето мнение и моят вкус за Вапцаров нямат никакво значение. Значение има, че българският народ и младите хора, които учат, усещат с кожата си, че сегашните времена в някакъв смисъл напомнят и ония Вапцарови времена – неспокойни, барутни, военни…
Ще повторя – Вапцаров не е моят любим поет, но той е толкова голям поет и заради това, което е извършил като човек и като антифашист.
В отвореното писмо на „Памет за утре“ пише, че поезията не е индулгенция и смъртната присъда не отменя стореното от Вапцаров. Това трябва да се преведе така: Вапцаров може и да не е лош поет, но това, че е бил антифашист, че се е борил срещу власт, извършила преврат и станала съюзник на хитлеристка Германия, е непростимо.
Излиза, че щом е бил антифашист, няма как да е поет, на чието име да се учредява национална награда.
Сто процента идеологизирано писмо и сто процента реваншизъм.
Не е за пренебрегване и че това отворено антивапцарово писмо се явява точно в контекста на спора имало ли е фашизъм в България, или не е имало, ние били ли сме съюзници на Хитлер или и това е лъжа.
В писмото има един тънък момент – споменава се евентуалната парична сума, която би взел награденият. Пет хиляди сто и нещо евро. Десет хиляди лева. Пет хиляди сто и нещо евро – представяте ли си колко ще се ощети държавата и ще обеднеем, като отделим тия пари за награда на името на Никола Вапцаров?
Кръвта на Вапцаров и стиховете му не струват пет хиляди сто и нещо евро, така ли?
Четях отвореното писмо и не можех да повярвам, че самозабравилата се литературна хунта не търпи нищо, което не е свързано със собствените им персони и което не ги облагодетелства лично.
Ама имало награда „Христо Ботев“ и тя била десет хиляди лева, хайде сега – и за Вапцаров още десет хиляди лева. Не ни ли стига Ботевата награда?
Смайващи глупости. Бакалски сметки. Шикалкавене. Типично за така наречените интелектуалци на хранилка. Отворени писмописци, не посягайте с хонорарните си ръчички към новоучредената награда на името на Никола Вапцаров.
Надявам се, че Министерството на културата ще издържи този изпит по история и поезия.
