Няма по-страшна диагноза за политическа некомпетентност от пълното историческо безпаметство. Когато нямаш усет за паметта на собствения си роден град, как точно ще управляваш съдбата на цяла нация, коментира писателят Веселин Стаменов по повод обявената кандидатура на Гюров и Кандев за кандидат-президентска двойка
Аз съм от Гоце Делчев. Неврокопчанин. Познавам тукашния въздух, камъните и хората. Познавам отлично и бат Жоре Кандев — знам откъде тръгна, как израсна в системата и докъде стигна.
Хубаво е, че с Андрей Гюров милеят за родния край. Трогателно е дори. Двама съграждани, наперени, спретнати в костюми, се връщат у дома, за да ни кажат, че оттук тръгват да спасяват България. Лошо няма. Само дето тия двамата май изобщо не знаят къде точно се намират в собствения си град. Или по-лошо — знаят, но смятат, че ние сме забравили.
Защото декорът, който техните софийски пиари избраха за свещен старт на кампанията, не е просто музей. Тази сграда има биография. И тази биография крещи като заклана, докато те редят лозунги за светлото бъдеще.
Представете си за секунда следния абсурд: кандидат-президент на Полша, роден в град Освиенцим, решава да открие кампанията си за свобода и човешки права право пред портала на лагера Аушвиц. С балони, с усмивки и с бодър слоган: „Аз и вие срещу тиранията!“. Звучи като цинизъм, нали? Звучи като клинично безумие.
Е, добре дошли в Гоце Делчев.
Тук имаме абсолютно същия фарс, само че разделен по ресори. Почти математически прецизно.
Ресор „Финанси и икономика“ — поема го банкерът и преподавател Андрей Гюров. Човекът на парите, на модерния капитализъм. И къде застава да ни говори за икономически просперитет? Точно пред къщата на Прокоп Прокопов. Сграда, строена в началото на миналия век с парите от класическа финансова пирамида — онази пуста „Неврокопска популярна банка“, завлякла спестяванията и имотите на стотици местни тютюнопроизводители, преди да фалира с гръм и трясък. Банкерът говори за прозрачност пред паметника на първия голям финансов грабеж в града. Символика за милиони.
И веднага след него идва тежката артилерия. Ресор „Сигурност и ред“ — поет от брат Жоре Кандев. Човекът на МВР, който с каменно лице ни обещава законност, край на едноличната власт и възтържествуване на правото. Застава пред същата тази фасада. Онази, която след 1944 г. става Околийско управление на Народната милиция. Сградата, в чиито подземия и в чийто превърнат в килия параклис са провеждани най-мрачните разпити. Мястото, през което десетки горяни, будни неврокопчани и „врагове на народа“ са минали с пребити кости, преди да изчезнат без следа или да поемат към лагерите. Човекът на реда открива демократичния си поход от прага на регионалната инквизиция.
Какъв невероятен тандем. Финансистът стъпил върху пирамидата, полицаят — върху милиционерските подземия.
Ако това е модерната българска държава, тя изглежда точно като този площад: скъп софийски грим, наклепан върху неразчистените кости на миналото.
Няма по-страшна диагноза за политическа некомпетентност от пълното историческо безпаметство. Когато нямаш усет за паметта на собствения си роден град, как точно ще управляваш съдбата на цяла нация?
Но пък пиарът беше отличен, момчета. Над площада политнаха кухите балони на новия морал, немската техника заглуши скърцането на старите кости под краката им, а думите се хлъзгаха толкова мазно, че дори самата сграда зад гърба им се засрами от собствената си памет.
И да знаете, пичове, камъните зад гърба ви помнят всичко. И парите от пирамидата, и виковете от мазето. Успех на изборите, спасители. Поздравления за блестящия избор на сцена.
