58% от българските 15-годишни не могат надеждно да открият основната идея в текст със средна дължина, да намерят информация по зададени критерии и да разсъждават върху целта и формата на прочетеното. На практика те не четат достатъчно добре, за да могат пълноценно да учат чрез текст. Дори във воюваща Украйна учениците са с по-добри показатели от българските
Светът преживява безпрецедентен образователен срив: средните резултати по четене и математика в страните от ОИСР са най-ниските, откакто съществува PISA. Германия записа най-слабото си представяне в историята, а България пропадна до рекордните 387 точки по четене – 58% от 15-годишните ни ученици не достигат дори базовото равнище. Особено болезнено е сравнението с воюваща Украйна: изследваните 17 украински области запазват резултатите си от 2022 г. и изпреварват България и в трите основни области. Русия не участва в PISA от 2018 г.
PISA 2025 е най-мащабното международно оценяване на ученици досега – изпитани са над 760 000 младежи от 91 държави и икономики, представляващи приблизително 33 милиона 15-годишни по света. Изследването проверява не заучени факти, а способността на учениците да използват знанията си по природни науки, математика и четене при решаването на реални проблеми.
Световен образователен срив
Резултатите показват, че спадът от времето на пандемията не е преодолян, а в много държави продължава. Средното представяне на страните от ОИСР достига най-ниските стойности, регистрирани досега.
Всеки пети 15-годишен ученик в ОИСР вече е под базовото равнище едновременно по природни науки, математика и четене. През 2022 г. този дял беше 16%.
За десет години – между 2015 и 2025 г. – средният резултат по четене в ОИСР е намалял с 28 точки, равностойни приблизително на година и половина обучение. По математика спадът е с 22 точки – малко повече от една учебна година. Сред участниците извън ОИСР понижението е с 16 точки по четене и осем по математика.
Социалният произход продължава да определя в огромна степен бъдещето на децата. Учениците от семейства в по-благоприятно положение постигат средно с 85 точки повече по природни науки от връстниците си в неравностойно положение. Разликата леко се свива, но не защото слабите ученици напредват, а защото резултатите на привилегированите също се влошават.
България: рекордно дъно по четене и математика
Българските ученици получават едва 387 точки по четене при средно 461 за ОИСР. Това е най-ниският резултат на страната ни, откакто участва в изследването.
Само за три години спадът е с 18 точки, а спрямо 2015 г. – с 44 точки. При ориентир от около 20 точки за една учебна година България е изгубила повече от две години обучение по четене за едно десетилетие.
Най-тежкият показател е делът на учениците под базовото равнище:
– 58% по четене;
– 57% по математика;
– 47,5% по природни науки.
Това означава, че 58% от българските 15-годишни не могат надеждно да открият основната идея в текст със средна дължина, да намерят информация по зададени критерии и да разсъждават върху целта и формата на прочетеното. На практика те не четат достатъчно добре, за да могат пълноценно да учат чрез текст.
През 2022 г. под базовото равнище по четене бяха 53%, а през 2015 г. – 41%. Само за десетилетие делът на най-слабите ученици е нараснал със 17 процентни пункта.
По математика България получава 405 точки при 463 средно за ОИСР – спад с 12 точки за три години и с 38 точки за десетилетие. Повече от половината ученици не могат самостоятелно да приложат елементарни математически знания към проста житейска ситуация – например да сравнят дължината на два маршрута или да преизчислят цена в друга валута.
По природни науки резултатът остава 421 точки – без промяна спрямо 2022 г., но с цели 61 точки под средното за ОИСР. Само 2,4% от българските ученици достигат най-високите равнища при 7,2% средно за организацията.
Докладът откроява и огромна разлика между отделните училища в България. Страната ни е сред десетте системи, в които поне половината от различията в резултатите по природни науки се обясняват с това в кое училище учи детето. Това е признак за силно разделена образователна система, в която добрите и слабите ученици са концентрирани в различни училища.
Германия падна до историческо дъно
Германия също записва най-слабите си резултати, откакто участва в PISA през 2000 г.:
– четене – 465 точки при 480 през 2022 г.;
– математика – 464 точки при 475 през 2022 г.;
– природни науки – 486 точки при 492 през 2022 г.
Въпреки историческия спад Германия все още остава приблизително около средното равнище на ОИСР и значително над България. По четене разликата между германските и българските ученици е 78 точки, по математика – 59, а по природни науки – 65 точки.
Самуел Грайф, ръководител на германската част от изследването в Техническия университет в Мюнхен, определя резултатите като „историческо дъно“. По думите му Германия не изостава драстично от останалите държави, но вече не отговаря на собствените си стандарти като силно образована нация.
Социалното разделение и там е тежко. Разликата по природни науки между най-благоприятната и най-неблагоприятната четвърт от учениците достига 125 точки при 84 средно за ОИСР. Социално-икономическият произход обяснява 19% от различията в резултатите в Германия при 11,6% средно за организацията.
Сред посочените причини са недостигът на учители, слабостите в ранното детско образование, психологическите и социалните проблеми сред учениците, изоставането в дигитализацията и трудностите при обучението на деца с различен езиков и социален произход.
Воюваща Украйна запазва резултатите си и изпреварва България
Украйна участва в изследването с 7105 ученици от 294 училища в 17 от общо 27 области. Заради войната извън оценяването остават Донецка, Луганска, Харковска, Херсонска, Запорожка, Днепропетровска, Николаевска и Сумска област, както и Крим и Севастопол.
Въпреки войната резултатите в изследваните украински области остават практически непроменени спрямо 2022 г. Базовото равнище достигат:
– 65% от учениците по природни науки;
– 54% по математика;
– 55% по четене.
В България съответните дялове са приблизително 52,5%, 43% и 42%. Сравнението има важно ограничение – PISA не обхваща десетте най-тежко засегнати украински области. Но дори при тази уговорка устойчивостта на украинските резултати рязко контрастира с продължаващия срив у нас.
За Русия няма резултати от PISA 2025. Страната е участвала за последно през 2018 г., поради което актуално сравнение с България, Германия или Украйна не може да бъде направено.
Китай и Азия водят, но Европа има изключения
На върха и в трите основни области са четирите участващи китайски юрисдикции – Пекин, Шанхай, Дзянсу и Джъдзян – и Сингапур. Сред десетте най-силни образователни системи се нареждат още Естония, Япония, Южна Корея, Макао, Тайван и Великобритания.
На фона на общия спад има и държави, които успяват да подобрят резултатите си по природни науки за периода 2015–2025 г. Сред тях са Литва, Словакия, Турция, Грузия, Черна гора, Катар, Тайланд, Обединените арабски емирства и Уругвай.
Турция, Словакия, Черна гора, Катар и ОАЕ едновременно увеличават дела на най-добрите ученици и намаляват този на най-слабите – доказателство, че световният спад не е неизбежен.
Изкуственият интелект не компенсира липсата на четене
PISA 2025 регистрира и нов риск. В страните от ОИСР 46% от учениците използват чатботове с изкуствен интелект поне веднъж седмично, за да учат. Учениците, които използват ИИ за конкретни задачи като писане на текст, обобщаване или първоначално проучване, получават средно с около 20 точки по-нисък резултат по природни науки от тези, които не го използват по този начин. Данните показват зависимост, но сами по себе си не доказват, че ИИ е причината за по-ниските резултати.
Делът на учениците, които четат бързо, но неточно, почти се е удвоил от 2018 г. и вече достига 9%. Други 28% съобщават, че съучениците им се разсейват с цифрови устройства през повечето или всички часове по природни науки.
Изводът на ОИСР е, че технологиите могат да подпомагат образованието само когато се използват целенасочено, а не като заместител на вниманието, усилието, разбирането и самостоятелното мислене. Най-успешните системи преподават по-малко теми, но в по-голяма дълбочина, инвестират в учителите, включват родителите и насочват помощта към децата и училищата с най-голяма нужда.
източници: segabg.com, epicenter.bg, glasove.com
