Искането е на фона на рекордно високи цени на природния газ от близо 4 години
Лидерът на „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел поиска Германия отново да купува евтин руски газ, да възстанови доставките през „Северен поток“ и да се върне към ядрената енергетика. От трибуната на Бундестага тя обвини правителството на Фридрих Мерц, че с енергийната си политика поддържа високи цени, ускорява деиндустриализацията и задушава германския среден бизнес и средната класа. Думите ѝ прозвучаха само три дни след историческата победа на АзГ в Саксония-Анхалт и в момент, когато Германия влиза в есента с най-ниските газови запаси за началото на септември от 15 години, а европейските цени на природния газ отново достигнаха равнища, невиждани от края на 2022 г.
Съпредседателят на „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел призова в сряда от трибуната на Бундестага за рязка промяна на германската енергийна политика – връщане към руския природен газ, възобновяване на доставките през „Северен поток“ и рестарт на ядрената енергетика.
Вайдел откри генералния дебат за политиката на федералното правителство в рамките на обсъждането на бюджета за 2027 г. Дебатът бързо се превърна в остър сблъсък между нея и канцлера Фридрих Мерц, само три дни след тежкото поражение на неговия ХДС на изборите в Саксония-Анхалт.
Вайдел обвини управляващата коалиция в провал на финансовата, икономическата, миграционната и енергийната политика. Тя определи проектобюджета като „капитулация“ и „явно противоконституционен“ заради натрупването на нов дълг и заяви, че правителството оставя след себе си „изгорена земя“.
Според лидера на АзГ Германия страда от високи енергийни цени, разпадаща се инфраструктура и държава, която става все по-неспособна да изпълнява основните си функции. Вайдел обвини управляващите и за „умирането“ на германския Mittelstand – гръбнака на малкия и средния бизнес – както и за натиска върху средната класа.
В енергийната част на речта си тя настоя Германия да се върне към ядрената енергетика и към покупките на евтин газ от Русия. Международните агенции, отразили речта ѝ, отбелязват изрично и призива за възстановяване на доставките през газопровода „Северен поток“.
Това не е нова позиция на АзГ, а част от вече формулирана подробно енергийна програма на партията.
Цените на природния газ в Европа достигнаха най-високото си ниво от 3,5 години насам
Цените на природния газ в Европа се повишиха до най-високото си ниво от повече от три години и половина, тъй като напрежението между САЩ и Иран продължава да нарушава доставките на втечнен природен газ (LNG) от района на Персийския залив.
Бенчмарковият европейски газов договор поскъпна с 4,5% до 76,7 евро за мегаватчас към 17:20 GMT.
Ескалацията подчертава трудностите при постигането на решение, което да позволи възстановяването на нормалното корабоплаване през Ормузкия проток – ключов маршрут за световните доставки на петрол и LNG.
АзГ: Пуснете „Северен поток 2“ и възстановете повредените тръби
В официално предложение, внесено в Бундестага на 21 април 2026 г., парламентарната група на АзГ поиска от федералното правителство да предприеме на равнище ЕС действия за премахване на ограниченията върху вноса на руски природен газ, за да бъде увеличено предлагането и да бъдат намалени разходите за енергия за германската индустрия и домакинствата.
Предложението е значително по-конкретно от общия призив за възстановяване на отношенията с Русия. АзГ настоява процедурата по сертифициране на „Северен поток 2“ да бъде възобновена и неповредената му тръбна линия да бъде пусната незабавно в експлоатация.
Партията иска също Германия активно да подкрепи ремонта на повредените линии на „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, за да бъдат възстановени в дългосрочен план възможностите за доставка на природен газ по тръбопровод.
В мотивите към предложението АзГ посочва прекратяването на руските тръбопроводни доставки и свиването на предлагането на природен газ като една от основните причини за по-високите цени в Германия. Според партията заместването им предимно с втечнен природен газ оскъпява доставките заради разходите за втечняване, морски транспорт и последваща регазификация.
АзГ свързва цената на природния газ и пряко с цената на електроенергията в Германия заради системата на формиране на борсовата цена, при която газовите централи често определят пределната цена на пазара.
Рестарт на АЕЦ и край на част от климатичните разходи
Паралелно с връщането на руския газ партията настоява да бъде спрян демонтажът на ядрените централи, които все още могат да бъдат възстановени, и да започне подготовка за повторно пускане на вече затворени реактори.
В официалното предложение на АзГ изрично са посочени централите Neckarwestheim II, Isar 2 и Emsland, а партията иска и законодателни промени, които да позволят планирането на ядрени мощности от следващо поколение.
АзГ предлага още запазване на въглищните и газовите централи, намаляване на данъка върху електроенергията до минимално допустимото от европейското право равнище и премахване на европейската система за търговия с емисии EU ETS.
В речта си в сряда Вайдел отново поиска прекратяване на част от държавното финансиране за климатичната политика и неправителствените организации.
Вайдел към Мерц: „Черно-червеното управление приключи“
Генералният дебат беше и първият пряк сблъсък между Вайдел и Мерц след изборите в Саксония-Анхалт, където АзГ постигна най-добрия си резултат на регионални избори досега.
Според предварителния официален резултат АзГ спечели 43,8% от гласовете, повече от два пъти над резултата си от 2021 г. ХДС се срина до 17,2%, губейки близо 20 процентни пункта.
АзГ получи 39 от общо 83 места в парламента на провинцията – недостатъчно за самостоятелно абсолютно мнозинство, но далеч пред всички останали партии.
„Избирателите в Саксония-Анхалт ви го казаха с цялата яснота на демократичния суверен: черно-червеното управление приключи“, заяви Вайдел в Бундестага.
По думите ѝ германските граждани искат промяна на политиката, а не продължаване на досегашния курс.
„Вие не разбрахте посланието, което избирателите в Саксония-Анхалт ви изпратиха миналата неделя. Но това вече няма особено значение, защото времето ви така или иначе изтече“, обърна се тя към Мерц.
Вайдел прогнозира, че АзГ ще получи ясен мандат за управление и на федерално равнище: „И ние ще приемем този мандат сериозно. Ще го приемем.“
Мерц призна грешки в енергийната политика, но отхвърли курса на АзГ
Канцлерът Фридрих Мерц отговори с остра атака срещу АзГ и обвини партията в близост с Москва. Той заяви, че Германия ще продължи подкрепата си за Украйна, и определи Вайдел като „деструктивна сила“.
По отношение на енергетиката обаче канцлерът призна, че през последните години са били допуснати грешки. Според него сегашното правителство вече коригира курса, включително като създава условия за изграждането на нови газови електроцентрали.
Мерц увери и че правителството следи внимателно състоянието на газовите хранилища и че снабдяването през зимата ще бъде гарантирано.
Той атакува АзГ за предупрежденията за недостатъчни запаси, като заяви, че подобни послания могат да предизвикат прибързани покупки на пазара и по този начин допълнително да повишат цените.
Германия влиза в есента с исторически ниски газови запаси
Спорът се води на фона на необичайно ниските запаси от природен газ в Германия.
Към 1 септември германските хранилища са били запълнени само около 53% – най-ниското равнище за този момент от годината от началото на статистиката преди 15 години.
Германската асоциация на операторите на газохранилища INES предупреди, че при сегашните пазарни условия хранилищата могат да бъдат запълнени най-много до около 77% към 1 ноември, което според организацията може да се окаже недостатъчно при изключително студена зима.
Правителството в Берлин засега не смята, че е необходима държавна намеса. Министерството на икономиката посочва, че Германия вече разполага с по-разнообразни възможности за внос – тръбопроводни доставки от други държави и терминали за втечнен природен газ, които не съществуваха в този мащаб по време на кризата през 2022 г.
Това обаче решава само част от проблема. Дори при физическа наличност на газ цената на снабдяването остава ключов въпрос за германската икономика.
Европейските цени на природния газ се повишиха рязко заради войната с Иран и нарушенията на световния пазар на втечнен природен газ. През последните дни котировките достигнаха най-високите си равнища от края на 2022 г., а европейските държави отново се оказаха в пряка конкуренция с Азия за свободните количества LNG.
Москва: Европа сама плаща по-скъпия газ
Само часове след германския парламентарен дебат Кремъл също коментира рязкото поскъпване.
Говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че европейските държави сами са се поставили в трудно положение, тъй като купуват газ на високите спотови цени вместо по-евтини доставки от Русия.
Според Москва Европа нанася икономически щети сама на себе си с отказа от руските енергийни доставки.
Така спорът за руския газ, който след 2022 г. беше практически изваден от основния политически курс на Берлин, отново се връща в центъра на германската политика. Разликата е, че сега той се води при исторически силна АзГ, тежко отслабен ХДС в Саксония-Анхалт, ниски газови запаси и нов скок на европейските енергийни цени.
А тезата, която Вайдел постави от трибуната на Бундестага, е пределно ясна: Германия трябва да се откаже от досегашния си енергиен курс, да върне ядрените мощности и отново да отвори пътя за евтиния руски газ.
източници: glasove.com, Deutscher Bundestag, Reuters, DIE ZEIT, The Guardian
