Високомерието и нехайството към собствения си народ е най-опасната болест на голяма част от българските политици
Падението за Гюров е не само изборно.
Внушението, маскирано като социологическо проучване, че за него гласуват столичаните и висшистите, а за Йотова – провинциалистите, селяните и ниско образованите, е чиста проба цинизъм.
Толкова са влюбени в себе си така наречените „елити“ от градска десница, че изобщо не се интересуват от собствения си народ. Който не живее само в София и не е съставен само от хора с висше образование.
Затова загубиха с разгром изборите. И затова ще продължат да губят все повече, докато не спрат да гледат с високомерие и омраза народа си.
Няма шанс да прогледнат.
Дали знаят как превиват гръб в градините си, по заводите, по полетата милиони хора в страната? Не, явно. И не се интересуват.
Сигурно даже не знаят, че има такива българи – работещи от сутрин до вечер за нищо и никакви пари.
Няма лошо да ходиш по жълтите павета. И на мене ми се случва. С висше образование съм. Но по скалата на гюрокандевци явно съм презряна българка. Е, изпатила съм си не веднъж като журналистка заради отчаяните си опити за свободомислие, забранено точно от евроатлантическите лунатици. Написала съм четири успешни романчета. Голяма работа!
Гюровци ходят в небето.
Жалка и тъжна работа. Високомерието и нехайството към собствения си народ е най-опасната болест на голяма част от българските политици. Но тази вечер тя лъсна със страшна светлина.
Гордостта излиза на кон, а се връща пешком – това е е прекрасна българска поговорка. Измислена е от мъдрия български народ – много по-умен от политиците си. Актуалността й е впечатляваща. И много подхожда точно за днешния ден.
Същите тези щели да правят нов проект. Колко нов – като стария. Без народа.
