На срещата при президента Румен Радев ПП-ДБ вместо да предложат кабинет, поискаха отсрочка за връчване на мандата и заговориха за декларация за излизане от политическата криза и за борба с корупцията. Видимо бившите управляващи така и не научиха как функционира държавата и какво е законодателството.
Държавният глава поиска ПП-ДБ да поставят ясно разграничение и припомни, че чл. 99 от Конституцията третира процедурата по съставяне на правителството, а не законодателната програма на парламента. „Под каквато и форма да водят тези искания, те водят неизменно към изискване на Конституцията към въпроса „има ли мнозинство в 50-о НС. Вие трябва да отговорите на този важен въпрос“, обърна се към тях президентът Радев. Той припомни, че ПП-ДБ имат 39 народни представители, а идеите им изискват мнозинство.
След срещата ПП-ДБ публикуваха въпросната декларация, а Кирил Петков в пространен пост във Фейсбук обяснява какво искат. Публикуваме обяснението на Кирил Петков без редакторска намеса:
Повече от спорно е какво може да очакваме от 50тия парламент. Към този момент, нищо не подсказва, че в този парламент има мнозинство за истинска промяна. Затова, ако Президентът Радев ни връчи мандата тази седмица, Продължаваме Промяната предлага да върнем папката празна.
Нека си говорим честно. Защо тежестта на държавата пада пак върху нас? Та нали другите са отговорни, стабилни, опитни, а все не успяват да съставят кабинет. Бяхме в същото положение в миналото народно събрание. Пак първите не направиха нищо и цяла България очакваше от нас редовно правителство. Всички партии се изредиха да заявяват готовност да работят с нас, въпреки че месеци наред ни плюеха и обиждаха. Tрябваше ли два пъти да бутат две редовни правителства? Какво успяхa да направят след като ги бутнаха? Как това помогна на българските граждани?
Вече не вярваме на обещания.
Вярваме само на дела.
Ние не искаме нито власт, нито постове. Въпросът е как да извадим България от този омагьосан кръг, в който страната е поставена в оковите на корупцията, на зависимостите, на страха.
Ако сега сменим едни министри от служебното правителство с други министри от техническо правителство, ще променим ли нещо? А ако отидем на 7 или 8 избори? Вярваме ли още, след 30 години чакане, че някой спасител ще дойде и ще ни оправи? Нито в единия случай, нито в другия, нещо ще се промени!
Какъв е планът за България? Колко още парламента и избори ни трябват, преди да осъзнаем, че без закони и независими регулатори, които наистина да спрат корупцията и кражбите, България ще остане бедна? Че ако не си оправим съдилищата и прокуратурата, няма как да има справедливост за хората? Колко още парламента ни трябват, за да спрем колекторските фирми да тормозят хората, които са затънали в дългове?
Ще подкрепим нашите колеги от Демократична България и Декларацията за излизане от политическата криза в 50-ото Народно събрание, но това не е достатъчно!
Лято е, но ние трябва да запретнем ръкави и да свършим тежката работа в парламента. Няма да говорим за министри и постове, няма да говорим за сглобки и коалиции. Трябва да започнем да решаваме тежките проблеми в обществото и икономиката на България. Тези 7 закони и решения – не са политически, те са национални задачи. За някои от тях трябват 160 гласа. Няма партия или коалиция, която да има 160 гласа.
Или всички в този парламент започваме да работим за реалните проблеми на хората, вместо да ходим на море, или този парламент да се разтурва и да ходим на избори.
Нека видим кой, кой е в този парламент. Нека видим кой е за корупцията и кой е против. Нека видим кой е за работещи съдилища и кой е против? Кой защитава колекторите и кой застава на страната на хората!
Ако гласуваме и приемем тези 7 закони и решения, България ще бъде различна.
Само след като сме успели да свършим тази работа, има смисъл да водим разговор за втория мандат. Ако парламентът няма мнозинство за промяна, тогава да ходим на избори, но поне българите ще знаят кой от коя страна е и дали иска да реши техните проблеми. Кой иска да ги краде и кой не. Кой защитава корупцията и кой иска да се бори с нея.
Така че първо гласувани закони и решения, после разговори за втория мандат.
