Мая Санду се подготвя за новите избори с брюкселски маниер
Приднестровието няма да получи пари от €1,9 млрд., които ЕС обеща на Молдова, заяви президентката Мая Санду. Според нея европейските средства са предназначени само за десния бряг, който е под контрола на Кишинев. На левия бряг молдовските власти нямат възможност да контролират отпусканите средства, отбеляза тя.
По-рано румънската президентка включи в списъка на тези, които няма да получат помощ от Европейския съюз, градове и села, които не подкрепиха референдума за евроинтеграция. Те обаче не са освободени от задължението да връщат европейски заеми. Експерти отбелязват, че Санду се опитва да разцепи с действията си молдовското общество, за да го разпокъса преди парламентарните избори.
Приднестровието не бива да очаква, че обещаната на Молдова от Европейския съюз финансова помощ от 1,9 милиарда евро ще бъде предоставена и на нея, съобщи още пред журналисти Мая Санду.
„Доколкото знам, това е за десния бряг, това е подкрепа за десния бряг, защото тук можем да контролираме сериозни проекти. А там (в Приднестровието) няма контрол върху ресурсите“, цитира нейните думи ТАСС.
Освен това, както политикът отбеляза наскоро по време на пътуване до района на Сорока, европейски средства не трябва да се разпределят за онези региони на страната, които не подкрепиха референдума за присъединяване към ЕС миналата есен.
„Забелязах, че нямате много добър резултат на референдума. И се чудя защо?.. Знаете моята позиция. Вярвам, че безвъзмездните средства от ЕС трябва да бъдат насочени предимно към онези населени места, които споделят ценностите на ЕС“, каза тя, цитирана от „Молдавски ведомости“.
При преференциални условия
Припомняме, че преди президентските избори през октомври миналата година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети Кишинев. Тя призова молдовците да гласуват на референдума за членство в ЕС и за преизбирането на Санду на поста. В същото време Урсула фон дер Лайен обеща на Молдова финансова помощ в размер на €1,8 милиарда, които трябва да бъдат отпуснати на страната за три години. Три четвърти от обещаната сума ще бъдат заеми, обясни пред журналисти на 10 октомври вицепремиерът по европейската интеграция Кристина Герасимова.
Финансовата помощ включва както бюджетна подкрепа, така и финансиране на проекти на гражданското общество в Молдова, както и инвестиции в пътна инфраструктура и енергетика, каза вицепремиерът.
По-късно Брюксел увеличи сумата до 1,9 милиарда евро. На 18 март Съветът на ЕС обяви окончателното си решение да отпусне тези средства на Молдова. Те уточниха, че ще бъде създаден фонд за републиката, който ще се превърне в нов инструмент за подкрепа на реформите, свързани с Европейския съюз и икономическия растеж в страната.
В прессъобщението на Съвета на ЕС се отбелязва, че одобрените средства са най-големият пакет от финансова подкрепа за Молдова от ЕС, откакто републиката излезе от рамките на СССР. Само 385 милиона евро обаче ще бъдат отпуснати под формата на безвъзмездни средства. 1,5 милиарда евро ще бъдат предоставени на страната под формата на заеми.
„Тези заеми ще бъдат предоставени при много изгодни условия, с дълги срокове на погасяване и изгодни лихви“, казаха от Съвета на ЕС.
Плащанията ще се извършват в съответствие със „строги условия“, свързани с провеждането на реформите в страната, добавиха те.
„Административен расизъм“
Молдовската опозиция гледа скептично на европейските пакети за помощ. Бившият министър-председател на Молдова и лидер на опозиционната Либерално-демократическа партия (ЛДПМ) Владимир Филат отбеляза в социалните медии на 27 март, че обещаните 1,9 милиарда евро няма да решат финансовите проблеми на Молдова.
„По-голямата част от тези пари щедро се отпускат само за да се скрие един срамен факт: неспособността на правителството да изплати натрупаните си дългове“, каза той, цитиран от „Известия“.
Той също така припомни, че в съответствие с проектобюджета на страната за 2025 г. през следващите три години Молдова ще трябва да плати 1,7 милиарда евро лихви и погасяване на заеми, взети през 2021-2024 г.
По-късно Филат призова Европейския съюз да осъди Мая Санду за изявленията й, че финансовата помощ от Брюксел ще бъде разпределена само между населените места, подкрепили еврореферендума.
На свой ред бившият президент на Молдова Игор Додон нарече действията на молдовската президентка административен расизъм.
„Това е пример за административен расизъм. Това е типично поведение на Мая Санду, която продължава да разделя и дискриминира гражданите в Република Молдова и селективно, по свое усмотрение, решава как да бъдат разпределени финансовите ресурси на държавата“, написа той в канала си в Telegram.
Подобна позиция заема и депутатът от блок „Победа“ Василий Боля. В коментар за Sputnik Moldova той отбеляза, че позицията на молдовските власти към онези, които не са техни поддръжници, е сравнима с финансов геноцид.
„Мая Санду и членовете на нейния екип са много щастливи да вземат заеми, предимно от европейци. Тези заеми също се разпиляват с голямо удоволствие. Но най-важното е, че гражданите на страната, независимо от това как са гласували, ще трябва да върнат всичко в бъдеще. Включително нашите деца и внуци… Следователно всичко това намирисва на финансов геноцид“, каза той.
Демокрация по европейски начин
Политологът Андрей Бурачев отбеляза в интервю за RT, че позицията на Мая Санду по отношение на финансовата помощ от ЕС говори за нейната управленска неграмотност.
„Всички безвъзмездни средства и заеми от ЕС влизат в единен държавен бюджет. Да се каже, че средствата от ЕС се разпределят извън молдовското министерство на финансите, е явна липса на познания по основните въпроси на държавния бюджет. Друго нещо е, че привържениците на режима на Санду получават специални преференции и приоритет при финансирането. Режимът също така щедро плаща за разходите на кметовете на онези населени места, където подкрепата на Санду е безусловна. По този начин Санду официално прилага без пари – Никаква медена тактика в отношенията с регионите на републиката“, обясни той.
Според експерта Приднестровието е под специално наблюдение от страна на молдовските власти. Срещу него по всякакъв начин се провежда политика на ескалация, за да се настрои и останалата част от молдовското население срещу Тираспол, добави Бурачев.
Дискриминацията срещу молдовското население вече се превърна в „отличителен“ стил на политиката на Мая Санду и управляващата партия, отбеляза в разговор с RT Дмитрий Ежов, политолог и доцент във Финансовия университет към правителството на Руската федерация.
„Нейният подход към управлението на страната се основава на методите на политическо изнудване и финансов геноцид срещу собствените й граждани. Въпреки че би било малко претенциозно да я наречем борец за техните интереси, като се има предвид, че тя е избран от ЕС. Въпреки това, нейните методи за задържане на властта са напълно в съответствие с тенденцията в европейския регион. Достатъчно е да погледнем съседна Румъния, където нежеланите кандидати се отстраняват от изборната надпревара и започват да бъдат преследвани. Франция наскоро демонстрира същия подход към неудобната Марин Льо Пен. Всичко това са илюстрации на демокрация в европейски стил, към която Санду се стреми“, посочи той.
Анализаторът подчерта, че Санду е изпълнител на волята на Брюксел, задържайки поста си само благодарение на нейните усилия. Предстоящите парламентарни избори обаче могат да разклатят властта й, затова се използват обещания за европари, които обаче се предвижда да бъдат харчени само за „избраните“ – категорични поддръжници на нейната линия, добави той.
Целите, за които трябва да се изразходват средствата от ЕС, се определят от Кишинев по негова преценка, отбеляза в интервю за RT Наталия Харитонова – доктор на политическите науки и професор в Руската президентска академия за национално стопанство и държавна администрация.
„ЕС никога не е казвал, че техните пари не могат да бъдат изразходвани за Приднестровието. Всъщност те искат реинтеграцията на двете банки в името на собствената си сигурност и елиминирането на руското влияние. Друго нещо е, че Брюксел повери този въпрос на молдовското правителство, позволявайки му да определи кой е достоен за финансови инжекции. Така че това, което Санду изрази, е нейна лична позиция и проява на политически волунтаризъм“, обясни тя.
Проф. Харитонова отбеляза още, че втвърдяването на риториката на молдовския президент се случва с наближаването на парламентарните избори в страната.
„Целият режим на Мая Санду се готви за изборите и се опитват да разширят електоралната си база. Необходимо е обаче ясно да се прави разлика между думите, които президентът говори, и делата, които действително се извършват. В края на краищата те обикновено се разминават напълно“, каза експертът.
Рекламираният пакет от европейски помощи за Молдова е коз за Санду в опита й да направи републиката част от ЕС, смята анализаторът.
„Тя обаче премълчава факта, че повече от половината от тези пари ще бъдат издадени под формата на заеми и следователно подлежат на изплащане. Само че не нейното правителство ще трябва да изплати дълговете, а следващите поколения молдовци. Но тъй като режимът на Санду се ръководи от непосредствените интереси и задачата да остане на власт, особено в контекста на предстоящите парламентарни избори през есента, политиката на удавяне на страната в дългове заради това на красива медийна картина ще продължи“, обобщи Харитонова.
източници: RТ; превод и редакция: BIG5
Свързани теми:
Евгения Гуцул се обръща към Путин за помощ, Костадинов зове България да помогне за освобождаването ѝ
Властите в Приднестровието поискаха от Русия защита от натиска на Молдова
