Докато правителството на Северна Македония щурмува всички европейски институции, за да търси подкрепа да не спази ангажимента си към българското малцинство в страната, което е условие за започване на преговори с Европейския съюз, гласът на България не су чува.
Поне две събития би трявало да накарат България да се активизира.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас бе на посещение в Скопие на 23 май.
На въпрос на журналисти за План Б за пътя на Северна Македония към ЕС, Калас отговори: „Все още се надяваме, че План А ще проработи. Ако не, ще преминем към следващата фаза.“ Тя призна наличието на пречки, но изрази оптимизъм относно намирането на механизми за преодоляването им, макар че избегна подробности.
За София би трябвало да звучи странно, ако не скандално, че някой объсжда „план Б“, защото такова нещо очевидно се прави зад гърба на българското правителство.
Според съобщения, Австрия е предложила наскоро да посредничи в спора между България и Северна Македония в спора за вписването на българското малцинство в Конституцията.
Българската позиция е, че за спор между София и Скопие относно конституцията на РСМ не може да се говори, тъй като има общоевропейско условие страната канидатка да промени конституцията си и да запише българското малцинство, преди да започнат преговорите за еврочленство. Това условие е свързано с „френското предложение“ от 2022 г., което парламентът в Скопие тогава прие.
Досегашната позиция на ЕС бе потвърдена от председателя на Европейския съвет Антониу Коща, който заяви на 15 май, също по време на посещение в Скопие, че е необходимо да се измени Конституцията и да включи българското малцинство, живеещо в страната, ако Северна Македония иска да започне преговори за присъединяване с ЕС.
„Ясно е, че това, което е договорено през 2022 г., вече е договорено и няма какво повече да се преговаря, няма място за допълнителни искания. Знаем какви са Копенхагенските критерии, знаем какви реформи трябва да бъдат завършени, знаем какво е договорено през 2022 г. и сега трябва да го приложите“, отбеляза Коща, визирайки задължението на Северна Македония за конституционни промени.
Но думите на Калас и австрийската позиция очевидно показват, че лобирането на властите в Скопие, които искат за заобиколят промяната на конституцията и на отношението към българите, произвежда ефект.
За седмица правителството на премиера Христиан Мицкоски заля контролираните от него медии със заглавия за инициативи за излизане от кризата с България. В същото време от EUalive.net изпратихе въпроси по темата до нашето Министерство на външните работи, но не дочакахме отговор.
Питането „Каква е позицията на МВнР по повод изказването на президента на Северна Македония Гордана Силяновска Давкова в интервю за „Свободна Европа“, че Австрия е готова да посредничи за намирането на креативно решение между България и Северна Македония. Какво би означавало това за България?“, изпратено в понеделник предиобед, не получи отговор до публикуването на тази статия. След многоброни разговори с пресцентъра на министерството, стана ясно, че отговорът се прехвърля от дирекция на дирекция и че становището се подготвя.
Подготовката вече продължава четири дни. Но докато се борим да получим отговор от министерството, Скопие трупа точки с активност.
Министърът на външните работи на Австрия Беате Майнл-Райзингер беше на посещение в Скопие на 16 май. Тя предложи Виена като неутрално място за разговори на високо ниво между България и Северна Македония, въпреки че България не вижда никаква причина да преговаря за нещо, което е договорено на европейско ниво.
Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова коментира пред Радио „Свободна Европа“, че приветства жеста на Виева, но остана предпазлива за резултатите. Тя предупреди, че дори да започнат преговори със София, те може да бъдат провалени от нови български искания.
Силяновска описа пред Майнл-Райзингер пътя на Северна Македония към ЕС като „сага, създаваща прецедент“, предсказвайки по-нататъшни препятствия, които ще поставят на изпитание ангажимента на ЕС към разширяването на Западните Балкани.
Тя предложи Европейският парламент да издаде резолюция за разрешаване на спора или Съветът на ЕС да разработи план за действие чрез съвместната историческа комисия България-Северна Македония. Въз основа на успеха на френско-германското и полско-германското помирение, тя се застъпи за диалог, основан на взаимно уважение.
Мицкоски пък обяви в сряда, 27 май, че въпреки настояванията му, до момента няма коментар от кабинета на българския президент Румен Радев относно евентуална среща с президента Гордана Силяновска-Давкова в рамките на срещата на върха на НАТО в Хага през юни, съобщава БГНЕС.
Мицкоски каза, че засега единственият коментар от българска страна по темата е бил през медиите и това е изявлението на евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП).
„Не сме получили никакъв коментар от офиса на Радев. Само чрез медиите, ако може да се тълкува като отказ, е изявлението на евродепутата Андрей Ковачев, който идва от сестринската партия ГЕРБ. Той казва, че България не се нуждае от никакво посредничество и оттук можем да тълкуваме, че отхвърлят практически отворената оферта, която беше направена тук в Скопие от министъра на външните работи на Австрия“, допълни Мицкоски.
Премиерът подчерта също, че Скопие от година работи по задачата Европейският парламент да признае вековната македонска идентичност. За целта на евродепутатите ще бъде представен доклад, „в който на няколко места се споменава вековната, самостоятелна македонска идентичност и език“ . Дебатът в Европейския парламент е насрочен за 4 юни, а гласуването би трябвало да се проведе през юли.
Мицкоски съобщи също, че ВМРО-ДПМНЕ ще изпрати хора на място, които ще бъдат там, в Брюксел, „за да продължат разговорите с евродепутатите и необходимостта от приемане на тази резолюция“.
„Още веднъж искам да подчертая, че отделният македонски език е факт и всеки, който го отрича и отказва да приеме тази реалност, е анти-НАТО и анти-ЕС. Така че, всеки, който не приеме това от държавите членки и всеки евродепутат, който не гласува в подкрепа на приемането на тази резолюция, е преди всичко анти-ЕС и противоречи на европейските ценности, определени от Аденауер, Шуман и Де Гаспери отдавна“, натърти Мицкоски.
Устойчива антибългарска враждебност
Отношенията между София и Скопие не се изчерпват с конституционните въпроси. Българското външно министерство наскоро осъди преследването на Люпчо Георгиевски, македонски българин, обвинен в изявления, свързани с историческата личност Иван Михайлов, София нарече обвиненията „неоснователни“ и обеща да защити македонските българи от институционален тормоз. Законът на Северна Македония от 2023 г., който забрани организации, наречени на „противоречиви“ фигури, допълнително разпали напрежението. Критиците твърдят, че той е насочен към български културни институции, като например Културния клуб „Иван Михайлов“, което поражда опасения относно свободата на словото.
По-рано, на 16 май, България привика посланика на Северна Македония, Агнеза Руси Поповска, за да протестира срещу оскверняването на български символи, включително премахването на трикольорната лента от венци на гроба на Гоце Делчев и вандализма на дарения от България паметник в Парка на франкофонията в Скопие. Министерството на външните работи осъди тези действия като част от „устойчива тенденция“ на антибългарска враждебност, призовавайки северномакедонските власти да подведат извършителите под отговорност.
Спорът достигна до Европейския парламент, където българският евродепутат Ивайло Вълчев обвини докладчика Томас Вайц в пристрастност в доклад за напредъка на Северна Македония към ЕС. В писмо до председателя на парламента Роберта Мецола Вълчев критикува Вайц за неразкрити срещи със северномакедонски представители и изтекъл проект на доклад.
източник: euractiv.bg
