Заглъхва ли решимостта на българската външна политика спрямо Северна Македония или липсва ефективна стратегия в защита на националния интерес? Докато в Скопие се стараят да променят правилата на договорената европейска рамка, в София се трупат критики заради липсата на активна дипломация в контекста на предстоящия доклад за напредъка на РСМ по пътя към членство в ЕС.
В кулоарите на Европейския парламент се обсъжда възможността в предстоящия доклад за напредъка на Северна Македония към ЕС да се признае съществуването на македонската нация и език. Подобна формулировка би могла да предизвика ново дипломатическо напрежение, особено в отношенията на Скопие със София и Атина.
“Никой не отрича съвременната нация и език на територията на Република Северна Македония. Те са създадени след 1945 г., както сочат официалните документи“, коментира темата за ΕUalive бившият министър на отбраната и дипломат Бойко Ноев. Според него проблемът е в систематичните опити на агресивния македонизъм да присвоява историята, което подхранва и неприкрит иредентизъм. “По отношение на България има „бонус“ – забраната на всичко, свързано с нея на територията на РСМ, кулминира в лишаването на македонските българи от равноправие. В РСМ е забранено да се наричаш българин“, посочва той.
На въпроса защо се стигна до практическо “маргинализиране” на позицията на ЕС, на клаузите на т. нар. френско предложение от страна на Северна Македония, Ноев отговаря, че РСМ е страна-кандидат и не може да маргинализира общата позиция на 27-те членки на ЕС.
Договореното по време на френското председателство предложение беше, че преговорите с РСМ за членство в ЕС започват след вписване на българите в македонската Конституция като част от признатите етнически общности. Двустранният договор между България и РСМ от 2017 г., както и Протоколите от съвместната комисия по историческите въпроси, стават част от преговорната рамка на ЕС, който ще следи за прилагането на ангажиментите. Заради тези поети ангажименти България вдигна ветото върху начало на преговорите, но заради неизпълнението им РСМ бе отделена от Албания, която започва преговори за пълноправно членство в ЕС.
Европейското изпитание
”Тази позиция не се харесва на днешните управляващи в Скопие (правителството на дясноцентристката ВМРО-ДПМНЕ, б.а.), защото изрично посочва необходимостта от конституционни гаранции за равноправието на македонските българи, наред с всички други народностни групи там. След десетилетия репресии и ограничения признанието, че в РСМ живеят българи, а само получилите българско гражданство по произход сред тях са над 100 хиляди, е тежък удар по македонизма”, коментира той. Конституционното равноправие за българите означава правото им на свой език, култура, квоти в държавната администрация и още редица изрично регламентирани права – както за всички останали, припомня Ноев.
Въпросът за правата на македонските българи отдавна е извън границите на добросъседските отношения и е изпитание за зрелостта на целия процес на разширяване на ЕС.
Македонският премиер Християн Мицкоски проявява непреклонност за вписване на българите в Конституцията, правена по стария модел на югославската, където бяха вписани “държавотворни народи”. “Никой няма проблем част от Конституцията да бъдат хърватите, черногорците, словенците и останалите, защото имаме принципни отношения с тези държави, дори португалците, испанците, французите. Не можем да променяме Конституцията за кой ли път, без да имаме ясно послание и резултат от българска страна”, заяви той на съвместна пресконференция с председателя на Европейския съвет Антонио Коща.
По време на визитата в Скопие върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас отговори така на въпрос има ли план Б за Северна Македония.
„Когато вече говорите за план Б, тогава план А е извън въпроса. Бъдете сигурни, че ние все още вярваме, че план А ще проработи. Работим за това. И ако не, тогава ще преминем към следващата фаза“. (Q: Two weeks ago, you personally from Ukraine, announced that the European Union has a plan B, even plan C for the European integration of Ukraine. Last week, President Costa also shared that the European Union does not have a plan B for North Macedonia. Why?)
Предвид досегашната история на ЕС, рамката на преговори с кандидата за членство Северна Македония не би могла да се промени. Позицията на Мицкоски, който отказва да гарантира правата на македонските българи и така блокира европейското бъдеще на страната, обаче съвпада с интересите на Белград, за когото евентуално членство на РСМ в ЕС преди Сърбия е нежелан сценарий.
“България няма да изостави македонските българи”
Според Бойко Ноев властите в София са се успокоили, “че въпросът е решен и правилата на играта – изяснени, а особеностите на българската политическа сцена в последно време изглежда доведоха до известно обезличаване на външната политика на София”. Неговата оценка е, че управляващите в Скопие погрешно интерпретират “тази на пръв поглед пасивност” и се опитват да постигнат невъзможното, с което само забавят процеса на преговорите с ЕС.
За Ноев доминиращото убеждение, че членството на РСМ в ЕС е едва ли не най-важният стратегически интерес на България, не почива на здрава основа. Според него то по-скоро е резултат от остатъчен исторически романтизъм, от емоционални народопсихологически интерпретации и не трябва да се очаква самоцелно рестартиране на отношения.
“РСМ не може да предложи на България структуроопределящи икономически ползи, нито има пряко отношение към сърцевинни въпроси на националната ни сигурност. Да, трябва да има базисно добросъседство и липса на дразнители и от двете страни на границата, доколкото тя ще бъде доста формална, поне докато, и ако, влязат в ЕС”, казва Бойко Ноев.
Но той е категоричен, че “България не може да изостави въпроса за съдбата на десетките хиляди обезправени македонски българи” и разполага с решение.
“Трябва да бъде съвършено ясно, ако властите на РСМ не могат да дадат на българите там европейско бъдеще, то това ще го направи България. Рано или късно. И този въпрос може да бъде решен с радикална промяна в режима на предоставяне на българско гражданство на всички граждани на РСМ, които се чувстват българи. С широко отваряне на вратите на Европа за всички македонски българи”.
От двете страни на границата
След като политическите контакти са на точката на замръзване, последват ги и икономическите.
През 2019 г., като министър на транспорта Росен Желязков обеща до края на 2025 г. да се пътува с влак от София до Скопие за не повече от час. 2025-та е почти преполовена, Желязков е министър-председател, а ръководеното от него правителство отложи модернизацията на българския участък от жп линията София-Радомир-Перник. София-Скопие е част от европейския транспортен коридор №8, който трябва да свърже Черно море с Адриатическо по направлението Дуръс-Тирана-Скопие-София-Бургас/Варна. Така, въпреки декларираните нееднократно добри намерения и от двете страни, България и Македония не успяват да се свържат по релси повече от век.
Междувременно от двете страни на границата все така се подклажда напрежение. В Битоля на първа инстанция приключи делото срещу бившия македонски премиер (1998-2002) Люпчо Георгиевски, председател на заличения културен клуб “Иван Михайлов”. Той е обвинен, че е разпространявал фашистка идеология, говорейки за делото на Ванче Михайлов, един от лидерите на ВМРО, оглавил я през 1925 г., който силно се противопоставя на югославското влияние и казвал за себе си “Аз съм българин от Македония”.
С декларация в парламента тази седмица лидерът на евроскептичната и проруска партия „Възраждане“ Костадин Костадинов се възмути от “вълната от репресии” срещу македонски българи. Повод за акцията е обвинение срещу предприемача с българска идентичност Драги Каров, повдигнато от прокуратурата във Велес, за разпространение на “расистки и ксенофобски материали”. Костадинов настоя българското МВнР да се намеси и защити българите в РСМ.
“Изпълнението на Копенхагенските критерии, сред тях и правата на човека, е задължително условие за членство в ЕС. Проблемите на РСМ в тази област не са теми на двустранните отношения с България, а проблеми на РСМ с целия ЕС”, казва Бойко Ноев. Политическите елити в РСМ трябва да изживеят поредния си катарзис – след Охридските споразумения, след договора с Гърция, и да се надяват, че в историческия им гардероб няма още някой скелет, оставен там от „славното“ им югославско минало, заключава той.
Докато политиците враждуват, изкуството обединява и създава спектакли като “Без кръв”, част от двегодишния международен проект „Манифест“ на Драматичен театър – Пловдив и Народен театър „Йордан Хаджиконстантинов – Джинот“ – Велес, подкрепен и от министерствата на културата на двете държави. Постановката с режисьор Диана Добрева спечели българските театрални награди “Аскеер“ в три категории – за най добър спектакъл, за режисура и за костюми.
България прие за лечение 15 младежи, пострадали при пожара в дискотеката в Кочани, при който загинаха 59 души загинаха, а 155 бяха ранени. Помощта ѝ беше морален и дипломатически жест със символично значение, макар и без реален политически пробив. Диалогът може да започне от състрадание, но за повече е необходима повече политическа воля.
източник: euractiv.bg
