Продължаващото сближаване между Китай и Индия е пряк резултат от тарифната (търговска) война на САЩ, в която администрацията на Тръмп едновременно се противопостави на двамата най-големи азиатски конкуренти за влияние в региона
През последните седмици президентът на САЩ се е опитвал четири пъти да говори с индийския премиер по телефона, но той всеки път е отказвал да вдигне телефона, пише германското издание Frankfurter Allgemeine Zeitung, позовавайки се на свои източници.
Вестникът посочва няколко причини за поведението на Нарендра Моди. Първо, Тръмп посмя да нарече Индия „мъртва икономика“ – тоест, той напълно не е взел предвид изключително негативната национална реакция на индийците към некоректните твърдения и поведение.
Също така, Америка сключи сделка с Пакистан за съвместно производство на петрол – на фона на неотдавнашната ескалация на тлеещия конфликт между Индия и Пакистан.
Освен това, от 6 август САЩ увеличиха митата върху вноса на стоки от Индия с 25% (общо – до 50%) във връзка с покупката на руски петрол и петролни продукти.
На всичкото отгоре Тръмп разкритикува Ню Делхи за закупуването на голяма част от военното си оборудване от Русия.
А съвсем наскоро отношенията между Индия и Съединените щати изглеждаха съвсем различни. През февруари 2025 г., когато Моди посети Вашингтон, беше обявено, че обемът до 2030 г. на двустранната търговия ще се удвои и ще достигне 500 милиарда долара. През есента беше планирано да бъде подписано търговското споразумение между Индия и Съединените щати. И всичко изглеждаше чудесно, докато собственикът на Белия дом не провали всичко.
На фона на това влошаване на отношенията, ръководителят на Министерството на външните работи на Китайската народна република Ван И посети Индия за първи път от три години. А самият Моди ще посети Китай, за да участва в срещата на върха на ШОС от 31 август до 1 септември – за първи път от 7 години. Контактите между Ню Делхи и Москва също се засилиха. На 7 август, още на следващия ден след като САЩ въведоха вторична митническа тарифа за Индия, Владимир Путин се срещна с Аджит Довал, съветник на министър-председателя на Индия по националната сигурност. На 8 и 18 август Путин разговаря по телефона с Моди. А на 21 август той се срещна с индийския външен министър Субрахманям Джайшанкар.
Трябва да се предположи, че събитията в Китай от 31 август до 3 септември включително, а именно срещата на върха на ШОС и честването на 80-годишнината от победата във Войната за съпротивата срещу японската агресия, ще бъдат използвани за по-нататъшното обединяване на незападния свят. Катализаторът беше търговската война на САЩ и особено вторичните мита на Тръмп върху покупката на руския петрол.
Индийският външен министър Джайшанкар отговори на критиките така: „Ако имате проблеми с купуването на петрол от Индия, петрол или петролни продукти, не ги купувайте. Никой не ви принуждава. Но Европа ги купува, Америка ги купува. Така че, ако не ви харесва, не купувайте.“
Наказателните мита на САЩ съюзиха конкурентите
Китай незабавно реагира на сигналите от Делхи за затопляне на отношенията. Политиката на Пекин спрямо Индия, въпреки всички остри конкурентни спорове, особено по граничния въпрос, винаги се е отличавала със сдържаност и високо чувство за такт. Показателен факт е, че китайските официални лица и медии, отразяващи граничните сблъсъци през юни 2020 г. в долината Ладакх, никога не са афиширали никъде факта, че в резултат на ръкопашния бой „бойното поле“ е останало в ръцете на китайските военни, а броят на загиналите индийски военнослужещи е бил няколко пъти по-голям от китайските.
В китайските медии, в официалните и експертни коментари, се акцентира върху големите възможности за взаимноизгодно сътрудничество с КНР, което ще даде на Индия необходимата сила за противопоставяне на Съединените щати.
Например, посланикът на Китай в Индия Сю Фейхонг в четвъртък призова за „екипна работа“ и „сътрудничество“ между двете най-големи икономики в противодействието на „агресора“, позовавайки се на високите тарифи, наложени от Съединените щати на тази страна, и изрази силна подкрепа за Индия.
„Съединените щати наложиха тарифи до 50% върху стоки от Индия. Китай твърдо се противопоставя на това. Мълчанието само насърчава агресора. Китай твърдо ще подкрепи Индия и многостранната търговска система.“
По време на посещението си в Делхи, ръководителят на китайското външно министерство силно подчерта и аргументира тезата, че Китай и Индия трябва да се разглеждат един друг като „партньори и източник на възможности“, да „насочват ценните си ресурси към развитие и възстановяване“ и да предлагат на света „така необходимата сигурност и стабилност“.
Същевременно Китай подчертава, че Пекин не посегателства върху стратегическата автономност на Индия и не налага недвусмислен избор на партньори на принципа „или/или“, за разлика от САЩ. Тази позиция, очевидно, намира положителен отзвук в Индия.
Говорителят на китайското външно министерство Мао Нинг заяви, че разговорите между специалните пратеници на Китай и Индия по граничния въпрос са изиграли положителна и конструктивна роля в граничните преговори между двете страни.
Според изданието, базирано в Хонконг, двете страни са се споразумели да започнат преговори по източния и средния сектор на китайско-индийската граница, в допълнение към преговорите по западния хималайски сектор, които продължават от сблъсъка между китайските и индийските войски в долината Галуан през 2020 г.
В ход са подготовки за възобновяване на граничната търговия, нараства информацията за премахването на ограниченията от страна на Китай върху износа на редкоземни метали за Индия, възраждат се хуманитарните контакти, увеличава се броят на туристическите визи за китайските граждани и др.
Продължаващото сближаване между Китай и Индия е пряк резултат от тарифната (търговска) война на САЩ, в която администрацията на Тръмп едновременно се противопостави на двамата най-големи азиатски конкуренти за влияние в региона, повишавайки тарифите върху вноса от тези страни.
